Решение № 9737 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С решение 2610 от 07.03.2025 г. по адм. дело 1244/2024 г. Административен съд Варна (АС-Варна) е прогласил нищожността на писмо рег. МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частите, в които е отказано закриването на партидата на имота деклариран от С. В. М. с данъчна декларация по ЗМДТ с вх. 5305024260 от 29.07.2019 г. от дата по ранна от 31.03.2024 г. и липсва на произнасяне по заявлението за възстановяване вх. МДТ24002566ВН/19.03.2024 г. за възстановяването на суми за заплатени от С. В. М. МДТ за имота, деклариран с данъчна декларация по ЗМДТ с вх. 5305024260 от 29.07.2019 г. Със съдебния акт е изпратено делото като преписка на орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при община Варна по компетентност за произнасяне. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, чрез гл. юрк. Ж. Хаджиев, в която се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна С. В. М. в писмен отговор взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС-Варна е писмо с изх. Рег. МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в което е обективиран изричен отказ да се заличат данните на имота от данъчната партида на С. В. М. преди датата на влизане в сила на съдебните актове, в които по отношение на С. В. М. е прието, че не е собственик на имота и липсата на произнасяне по искането да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от С. В. М.. Правилно АС-Варна приема, че отказът, обективиран в писмо с изх. Рег. МД-Т24002566ВН_001ВН/ 16.04.2024 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, за закриване на паритадата на имота на С. В. М. преди датата на влизане в сила на съдебните актове, в които по отношение на лицето е прието, че не е собственик на имота и липсата на произнасяне по направеното от същата искане да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от същото лице, е неблагоприятен акт за С. В. М.. Не е налице произнасяне по нейното искане по същество, а това се отразява негативно в имуществената й сфера) и въпреки, че в ДОПК не е предвидено изричното му обжалване, правото на жалба се налага от разпоредбите на чл. 120 от Конституцията на Република България, които имат пряко приложение по арг. от чл. 5, ал. 1 вр. ал. 2 на Конституцията на Република България. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е приел, че производството е по реда на чл. 120 от Конституцията на Република България, вр. чл. 107 и сл. ДОПК, чл. 129, ал. 7 и сл. ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, както и твърденията, че жалбата е срещу неподлежащ на оспорване акт, тъй акто същото има само информативен характер. В случая не се спори, че с влязло в законна сила решение 1369/07.11.2022 г. постановено по гр. д. 1681/2021 г. на Варненски окръжен съд се признава за установено спрямо И. М., Х. Т. и М. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. В. М. не е собственик на следните недвижими имоти: 1: - 1/2 ид. част от обект с идентификатор 10135.2564.1828. 1 по КК и КР на гр. Варна, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв. м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв. м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м., построен в ПИ 10135.2564.1828 по същите КК и КР на град Варна, Вилна зона, находящ се ул. "13-та", 18, при граници на поземления имот: от север и от изток ПИ 10135.2564.1829 и ПИ 10135.2564.1827, от юг ПИ 10135.2564.557 и от запад - общинска улица; 2/. - 1/2 ид. част от обект с идентификатор 10135.2564.1828. 2 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на началник на СГКК гр. Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23. 00 кв. метра, построен в ПИ 10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр. Варна, Вилна зона, находящ се ул. "13-та", 18, при граници на терена: от север и от изток ПИ 10135.2564.1829 и ПИ 10135.2564.1827, от юг ПИ 10135.2564.557 и от запад - общинска улица, на правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Решението е потвърдено с Решение 58 от 24.03.2023 г. постановено по в. гр. д. 1/2023 г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение. С Определение 1004 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. 2458/2023 г. на Върховен касационен съд - Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване. Между страните не се спори също така, че за процесните имоти е подадена данъчна декларация по ЗМДТ от С. В. М. с вх. 5305024260 от 29.07.2019 г., както и че за данъчни периоди 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. задълженията са заплатени (видно от справка към административната преписка за "Хронология на задълженията" на С. В. М. към дата 12.03.2024 г.). Действително от съдържанието на заявление рег. МД-Т24002566ВН/19.03.2024 г., с което е сезиран административният орган в частта на направените искания за закриване на партидата на имота и за възстановяване на суми за заплатени от С. В. М. МДТ, се установявя, че същото е формулирано бланкетно и неясно, тъй като не е посочена датата, от която според заявителката следва да бъде заличена партидата на имота, липсва посочване какъв акт иска да бъде издаден за възстановяването на сумите. Правилно АС-Варна приема, че възстановяването на сумите от органа по приходите по твърдение за недължимо платени данъци не е на самостоятелно основание, а е последица от издаването на акт за прихващане или възстановяване (АПВ) или от издаването на акт по чл. 107, ал. 2 вр. ал. 3 от ДОПК, в който да се констатира размера на задължението на лицето и конкретно, данни че размера на задължението е бил по-малък от внесения размер на данъците и таксите или е бил въобще недължим. От съдържанието на заявлението заявителката С. В. М. е видно, че същата не е поискала издаването на АПВ, нито на акт по чл. 107, ал. 2 вр. ал. 3 от ДОПК. Обоснова решаващият съд извежда извод, че заявлението се явява нередовно и по него не е следвало да има произнасяне, а е следвало да бъде дадена възможност на заявителката да посочи какво конкретно произнасяне иска от органа по приходите и въз основа на какви факти. Правилно първоинстанционният съд приема, че компетентен да се произнесе по искането за вписване/закриване на партидата за имота на С. В. М., да се произнесе по издаването на АПВ по чл. 129 от ДОПК или отказ от издаване на такъв по чл. 131 от ДОПК, както и по издаването на акт по чл. 107, ал. 2 вр. ал. 3 от ДОПК, предвид съдържанието на разпоредбите на чл. 83 ДОПК, чл. 129, чл. 131 от ДОПК и чл. 107, ал. 1 от ДОПК е органът по приходите, а не Директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Компетентен да изиска от заявителите уточняване на искането им, също е органът по приходите при дирекция "Местни данъци" при Община Варна. В процесното писмо е обективирано произнасяне на орган извън правомощията му, поради което се явява нищожно. След като е прогласил нищожността на писмо рег. МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частите, в които е отказано закриването на партидата на имота деклариран от С. В. М. с данъчна декларация по ЗМДТ с вх. 5305024260 от 29.07.2019 г. от дата по ранна от 31.03.2024 г. и липсва на произнасяне по заявлението за възстановяване вх. МДТ24002566ВН/19.03.2024 г. за възстановяването на суми за заплатени от С. В. М. МДТ за имота, деклариран с данъчна декларация по ЗМДТ с вх. 5305024260 от 29.07.2019 г., Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Компетентен да се произнесе по искането за закриването на партидата на лицето и за възстановяване на внесени от същата МДТ по декларация вх. МДТ24002566ВН/19.03.2024 г. е орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при община Варна, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение