Решение № 413 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2015 г.

Решение № 413 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 986/21.8.2015 г е допуснато касационно обжалване на решение № 2208 от 2.12.2014 г, постановено по въззивно гр. дело № 2448/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което предявеният от И. М. М. от [населено място] против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 40 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл. 52 от ЗЗД. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, Софийски апелативен съд е приел, че на 27.05.2010 г. И. М. е задържан от органите на полицията. С постановление от 28.05.2010г ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 5270/2010 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 6777/2010 г., за извършване на престъпление от общ характер по чл. 278а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 27.05.2010 г. в 19:30 часа в [населено място], [улица] сградата на гранд хотел /име/, зала /индекс/, в съучастие с Д. Х. Ф., като извършител, предлагал за отчуждаване културни ценности-деветдесет и два броя картини на български художници, които не са идентифицирани и регистрирани съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗКИН, на организиран от управляваното и представлявано от него дружество-Аукционна къща [фирма] търг с явно наддаване. С присъда № 366/11.12.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 1-ви с-в, постановена по НОХД № 4/2012 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 28.12.2012 г., съдът е признал подсъдимия И. М. за невиновен, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Протестът срещу цитираната присъда, изготвен от Софийска градска прокуратура е бил върнат с разпореждане на СГС на 03.01.2013 г. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел и обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, обстоятелството, че наказателното производство е продължило 2 г и половина, пострадалият е арестуван публично и задържан за 24 часа, което е накърнило доброто му име в обществото. Воденото наказателно производство като цяло е въздействало върху психическото състояние на пострадалия, ограничило е професионалното му развитие и е накърняването на неговата чест и достойнство, поради което му е определено справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Прокуратурата на РБ се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, каквито са разумният срок на проведеното наказателно преследване във всичките му фази, броя и интензитета на извършените с участие на пострадалия процесуално-следствени действия, взетата по-лека мярка на процесуална принуда, която не е извела пострадалия от обичайната му семейна и социална среда. Подържа се, че е нарушен обществения критерий за справедливост, тъй като само по себе си присъденото обезщетение е в завишен размер, който не е съобразен с икономическата обстановка в страната. Ответникът по касационната жалба И. М. М. я оспорва като неоснователна. Подържа, че въпросът за размера на обезщетението е справедливо разрешен от въззивната инстанция. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното: Касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за предявено тежко обвинение по смисъла на чл. 278а ал. 1 от НК, съдът е следвало да прецени разумния срок, през който е протекло наказателното преследване - 2 г и 6 м, сравнително ниския обем на извършените с участие на пострадалия процесуални действия, взетата по-лека мярка на процесуална принуда и обстоятелството, че в съдебната фаза делото е приключило на една инстанция с оправдателна присъда. От друга страна неоснователен е доводът на Прокуратурата, че на ищеца не следва да бъде присъдено обезщетение по-високо по размер от сумата 10 000 лв. Законосъобразно въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, касаещи личната емоционална сфера на пострадалия и доколко обвинението е рефлектирало върху социалния му живот и професионална реализация. Установено е от доказателствата по делото, че неоснователно повдигнатото обвинение е накърнило работата на пострадалия като управител на Аукционна къща [фирма], затруднило е бизнеса му като цяло, засегнало е изградения в годините авторитет, професионална репутация, доверието и уважението на колегите му. Законосъобразно въззивният съд е приел, че в размера на обезщетението следва да бъдат включени и болките и страданията претърпени от пострадалия във връзка с 24 часовото му задържане. Това е така поради факта, че чл. 59, ал. 2 от НК определя като задържане във връзка с наказателното производство всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е свързано с престъплението. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от 20 000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над сумата 20 000 лева, като за разликата до сумата 40000 лева искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение