Решение № 11549 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2014 г.

Решение № 11549 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Николай Георгиев Васов, представляван от адв. Радослав Алексиев, против решение № 678/8.07.2014 г. по адм. дело № 162/2014 г. на Административен съд - София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо № изх. 02-230-6500/7599 от 21.09.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и осъден да заплати съдебните разноски. Решението се обжалва като постановено при неправилно възприета фактическа обстановка с оглед събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на процесуалния и материален закон. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви към оспорвания административен акт и ограничаване правото на участие и защита на жалбоподателя в хода на административното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаването на спора по същество като се отмени процесното уведомително писмо. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява и не взема отношение по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, административния съд правилно е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо на Държавен фонд "Земеделие" за финансово подпомагане с оглед извършената проверка на място и установени и недопустими за подпомагане площи. Посочва се, че от заявените от касационния жалбоподател 22 парцела е установено застъпване на 49 кадастрални имота, но той е представил документи само за 14 броя. Правилно с оглед събраните по делото доказателства и на основание чл. 17 от Наредба 5/2009 г., съдът е кредитирал изключените от подпомагане площи. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николай Георгиев Васов против Уведомително писмо № изх. 02-230-6500/7599 от 21.09.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (УП), приемайки че актът е законосъобразно издаден. За да постанови своето решение, съдът е приел, че УП издадено от компетентен орган с оглед правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ и конституирането на ДФЗ като единствена разплащателна агенция за страната по силата на заповед N РД-09-835 от 20.12.2007 г. и заповед N РД-09-863 от 25.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите. Приел е, че актът е с необходимата по закон форма и съдържание, респ. същият е надлежно мотивиран с оглед приложената към акта таблица за формиране на общата сума на финансово подпомагане, съдържа фактическите и правни основания за отказа за плащане и за наложената "санкция" на жалбоподателя. Съдът не е установил в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. По отношение на съответствието на УП с материалния закон, съдът е приел, че законът правилно е приложен от административния орган. Кредитирайки заключението по допусната СТЕ, съдът е приел за установено, че общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1 е в размер на 3.92 ха, респ. е налице наддеклариране от жалбоподателя в размер от 100%. В тази връзка е приел за доказани фактическите установявания направени в хода на административните проверки относно недопустими за подпомагане площи по СЕПП и по НР1. С оглед установената недопустимост на площите за подпомагане, съдът е осъществил контрол върху пълния отказ за финансово подпомагане на земеделския производител и налагането на санкция за бъдещ период в размер на 2033,30 лева, от които по СЕПП - 1036.62 лв на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и по НР1 в размер на 996.68 лв. на осн. чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Позовавайки се на чл. чл. 43, ал. 3, т. 1 - 5 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" /НР1/ и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и въз основа на установеното наддеклариране от над 50% на недопустимите за подпомагане площи, съдът е приел, че в съответствие с приложимия закон - чл. 51 от Регламент № 796 от 2004 г., административният орган е отказал подпомагане и е наложил санкция за бъдещ период. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно споделя направените от първоинстанционният съд изводи за законосъобразност на административния акт. Противно на изложеното в касационната жалба, не се установяват допуснати от съда нарушения при изследването на фактическата обстановка и преценката на събраните по делото доказателства. Неоснователни са възраженията за необоснованост на съдебните изводи относно наличието на пълноценни мотиви към административния акт, позволяващи контролът за неговата материална законосъобразност. Както правилно е отбелязано от съда, неразделна част от оспореното писмо е таблица за формиране на общата сума на финансово подпомагане, която съдържа фактическите и правни основания за отказа за плащане и за наложената санкция. Видно от УП, разглеждано в неговата цялост и в отделните му части, относими към подпомагането по СЕПП и НР1, се установява ясно какви са правните основания и фактическите установявания, направени от органа, за да се издаде негативния за касатора акт. Самата защита в хода на процеса от страна на касатора е свидетелство за разбирането на причините довели до издаването на акта. Вярно е, че УП е оформено като бланка, съдържаща множество нормативни разпоредби и таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Начина на оформяне на акта обаче не е основание да се приеме, че същият е немотивиран и в частност, че не съдържа словесно описание на причината за определяне на съответната площ като недопустима. Напротив в акта, ясно са посочени в поясненията към колони 5, 6 и 7 от таблиците по СЕПП и НР1 и обобщената таблица от акта (л. 67) какви са фактическите установявания към таблично оформените изводи за недопустимостта на площите, респ. причините за налагане на санкции. Липсва порок при позоваването от страна на съда на допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Същата е редовно изготвена и дава ясен отговор на пряко относими към преценката за законосъобразност на акт спорни факти. Чрез заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че общия размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1, определен от ДФЗ е 3,92 ха или наддеклариране от 100%. Следва да се отбележи, че в случая експертизата има за цел да бъдат проверени фактическите твърдения на административния орган, изложени в УП, а не да замества липсата на такива, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Що се касае до възраженията относно нарушаването на процедурата по очертаване на площите и незачитането в полза на земеделския стопанин на представените доказателства, свидетелстващи за правата му върху процесните площи, то същите не могат да са аргумент против правилността на съденото решение. Дори да се приеме, че са допуснати пороци от страна на органа при и по повод заявяването на площите, то същите не са съществени, доколкото земеделския производител, участвайки в административното производство, е имал възможността да отстрани установените първоначално застъпвания, респ. да се противопостави на данните на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", приет по реда на чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. По отношение на установените застъпвания на площите, декларирани от повече от един кандидат, то видно от данните по преписката страната е имала възможност да вземе своевременно отношение по този въпрос (л. 75 и сл.). Следва да се отбележи, че противно на възраженията в касационната жалба, нито съда, нито административния орган имат правомощието да решат "застъпването в полза на" даден кандидат при наличие на материален спор за права. При така изложеното, Върховният административен съд, трето отделение