Решение № 398 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1214/2013 г.

Решение № 398 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1214/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Р. А. Б. обжалва по касационен ред въззивно решение № 122/13 г. от 5.IV.2013 г. по внохд 1319/2012 г. на АС-София с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и несправедливост на обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци. Съображенията са, че са недооценени смекчаващите обстоятелства, а общият размер на присъдените обезщетения - 200000 лв., е "непосилен" за него; в недостатъчна степен е отчетено съпричиняването на праводателя на ищците. Иска наказанието да се намали до минимум с прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК, а размерът на обезщетенията - намали. Защитата поддържа жалбата, а прокурорът от ВКП изразява становище, че същата е неоснователна. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 239/24.Х.2012 г. по нохд № 278/2012 г. на ОС-Благоевград подсъдимият Р. А. Б. е признат за виновен в това, че на 22.Х.2011 г. в местността "Г. андък", ловище "П.", землището на [населено място], обл. Благоевград, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност - като участник в организиран лов на едър дивеч (дива свиня) е нарушил чл. 17, т. 5 от Инструкция за притежаването, съхраняването и ползването на ловно гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правила за безопасност при дейностите с тях в системата на СЛРБ и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на Н. К. Б. от гр. Г. Д., поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. II-ро, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изтърпяването на което е отложено по чл. 66 от НК за срок от пет години; подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци, наследници на убития, суми в размер на по 55000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и по 200 лв., разноски по делото; за разликата до предявените размери исковете са отхвърлени. С въззивно решение № 122/13 г. от 5.IV.2013 г. по внохд 1319/2012 г. на АС-София по въззивна жалба на подсъдимия Б. размерът на присъдените обезщетения в полза на пострадалите е намален на по 40000 лв. В останалата част и по повод жалбите на частните обвинители и граждански ищци за увеличаване размера на наказанието и обезщетението за неимуществени вреди присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна - не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, защото наложеното наказание с прилагане на условното осъждане не е нито очевидно несъответно на извършеното от жалбоподателя престъпление, нито пък е отказано да се приложи нормата по чл. 66 от НК. Неоснователна е и в гражданско-осъдителната част. Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди от престъплението са определени в съгласие с чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, като е съобразен и принос на пострадалия за увреждането му. Материалните възможности на деликвента са ирелевантни при определяне размера на дължимото от него обезщетение за вреди от деликта. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.