Решение № 12542 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2014 г.
ВАСV отделение22.10.2014 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № РД 11-228/31.03.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55 да заплати на Евгения Кирилова Митрова, гр. София, кв. Горна Баня, ул. "Димитър Шишманов" № 10 сумата 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с препис.
Мотиви
Решение № 12542 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Евгения Кирилова Митрова срещу заповед № РД 11-228/31.03.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона държавния служител (ЗДС) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна като издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което иска нейната отмяна. Ответникът министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С атакуваната заповед № РД 11-228/31.03.2014 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Евгения Кирилова Митрова. В обстоятелствената част на заповедта са изброени подробно факти и обстоятелства, свързани с настъпило пътнотранспортно произшествие на 24.01.2014 г. със служебен автомобил, управляван от жалбоподателката. По делото като доказателства са представени доказателства само относно образуването на дисциплинарно дело със Заповед № РД-11-17/3.02.2014 г на министъра на земеделието и храните, но не и за извършване на други административно процесуални действия по това дело. Преди образуване на дисциплинарното дело е изготвен и доклад изх. н. 93-899/28.01.2014 г. от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности", в който се съдържа и информация относно ПТП и начина на използване на служебен автомобил № СА 7599 АН. Информация относно ПТП се съдържа в удостоверение № МОЗМ11029/14 от 27.03.2014 г. на гл. разследващ полицай при СРТП-ОДП-СДВР, а за възлагане съхранението, поддържането и опазването на служебния автомобил е представена Заповед № 8013/15/6.07.2011 г. на министъра на земеделието и храните. По делото не са представени никакви други доказателства за относими към спора факти, като е направено изрично изявление от жалбоподателката, че се отказва от доказателствените си искания, а процесуалният представител на ответната страна е заявил, че не може да представи други доказателства. При тези събрани доказателства настоящият съдебен състав намира, че не е доказано изпълнение на необходимата процедура преди издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказания "уволнение", включително не са ангажирани никакви доказателства, че дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушал държавния служител и му е дал срок за писмени обяснения, събрал е и е оценил събраните доказателства. Следователно на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДС съдът е длъжен да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед като издадена от компетентен о орган, но в нарушение на закона следва да бъде отменена. По водене на делото жалбоподателката е направила разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане ответникът й ги дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,