Решение № 9218 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2019 г.

Решение № 9218 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 4020 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 4806/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Тера Ком 2007" ЕООД, гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е уважил иска на "Тера Ком 2007" ЕООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 2030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на дружеството е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено наказателно постановление (НП) № F362374/22.12.2017 г. на директора на ТД на НАП - София. На основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС на ищеца "Тера Ком 2007" ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 176в, ал. 5, т. 3, във вр. чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. За да стигне до този правен резултат, АССГ след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за изцяло основателен в предявения размер от 2030 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С влязло в сила решение от 18.01.2019 г. по НАХД № 3559/2018 г. по описа на Районен съд – София е отменено като незаконосъобразно НП № F362374/22.12.2017 г. на директора на ТД на НАП – София. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв., за осъществено процесуално представителство пред районния съд. Представени са доказателства за заплатеното в брой договорено адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение