Решение № 681 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2017 г.

Решение № 681 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Я. Ваташки и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2 от 03.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3686 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена за заплати на Ваташки обезщетение в размер на 1500, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили като следствие на незаконосъобразна дейност на органите и длъжностните лица от ГД "ИН" по изчисляване на срока на изтърпяване на наказание на Ваташки, наложено с Определение № 1542 от 03.06.2011 г., постановено по н. ч. д. № 1128 по описа на Софийски градски съд за 2011 г. и несвоевременно предприемане на действия по освобождаването му съгласно определения от съда срок, като искът за размера над 1500, 00 лв. до претендирания и срещу Министерство на правосъдието (МП), е отхвърлен. С касационната жалба на Ваташки, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в отхвърлителната иска му срещу ГД "ИН" част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е занижен. Не били отчетени в достатъчна степен душевните болки и страдания, претърпени от незаконното му задържане в продължение на месеци. По така изложените съображения се иска присъждането на по – висок размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Предвид изложеното в касационната жалба, решението, в частта, с която предявеният от Ваташки иск срещу МП е отхвърлен не се обжалва и то е влязло в сила в тази част. В съдебно заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Е. Янкова, която от негово име поддържа предявената касационна жалба и моли да бъде уважена. В определения от съда срок представя писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба ГД "ИН" не представя писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Ответникът МП изразява становище за неоснователност на тази касационна жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С жалбата на ГД "ИН" решението се обжалва в осъдителната този касатор част. Предвид изложеното в нея, поддържа се, че решението в тази част е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства. Твърди се, че не били установени вредата, бездействието на администрацията и причинната му връзка с вредите. Без основание съдът приел, че съществуват незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в погрешно изчисляване на времето, което се зачита и приспада. По изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на предявената претенция. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. Ответниците по тази касационна жалба – Ваташки и МП не представят писмен отговор и не изразяват становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от Ваташки касационна жалба и основателност на жалбата на ГД "ИН". Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Установено е от съда, че Ваташки е постъпил в Затвора – София "на 16.05.2009 г. (начало 30.04.2009 г.)" за изтърпяване на наказание по присъди по нохд № 4897/2009 г. на Софийски градски съд (СГС); нохд № 7635/2008 г. на Софийския районен съд (СРС); нохд 398/2010 г. на Районен съд – Радомир и по нохд № 4156/2004 г. на СГС. С Определение № 1542 от 03.06.2011 г., постановено по нчхд № 1128/2011 г. състав на СГС се е произнесъл, като на основание чл. 25, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на Ваташки е наложено едно общо наказание лишаване от свобода като са извършени и приспадания на основание чл. 25, ал. 2 НК, във вр. с чл. 59, ал. 1 – 3 НК на задържане под стража, предварително задържане и домашен арест. По искане на Ваташки на 14.03.2013 г. е издадена справка от началника на Затвора – София, в която било отразено, че към 30.03.2013 г. той ще е изтърпял фактически 8 г. и 10 дни, като остават 5 м. и 21 дни. Недоволен от посоченото в справката, Ваташки подал жалби и сигнали, и сезирал СГС с искане да се произнесе с точна дата за излизането му от затвора. Като се мотивирал, че вече се е произнесъл с посоченото определение от 03.06.2011 г. съставът на СГС изпратил определението в разпореждане от 13.06.2013 г. на Софийски Централен затвор. Последният се позовал на грешка в акта на съда и изчислил срока за изтърпяване на наказанието до 20.09.2013 г., когато Ваташки бил освободен. Според АССГ не била приложена онази част от определението на СГС от 03.06.2011 г., с която е приспаднат периода на предварителното задържане по сл. д. № 81/2001 г. на Окръжна следствена служба – София окръг по пр. пр. № 474/2001 г. на СОС за целия посочен в определението период от 02.07.2001 г. до 17.08.2001 г., през който Ваташки е бил с мярка за неотклонение "задържане по стража", както и периода от 17.08.2001 г. до 21.09.2001 г., през който е бил с мярка за неотклонение "домашен арест". Бил е приспаднат само период от 02.07.2001 г. до 05.07.2001 г. Установено е от съда, че обяснението на главния директор на ГД "ИН" за това е, че от 02.07.2001 г. до 21.09.2001 г. – поради дублиране на периода от време с време, зачетено като търпяно наказание по нохд № 4857/2000 г. на СРС, следвало да се приспадне само периода от 02.07.2001 г. до 05.07.2001 г. – три дни. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел иска за допустим, доколкото се иска обезщетяването на вреди от незаконосъобразна дейност на ответниците при и по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода – тази на съответния служител, който не е направил коректни изчисления в съответствие с определението на СГС и на началник Затвор - София, който не е издал съответната заповед на правилната дата за излизане от затвора, вследствие на което е настъпило "надлежаване". Позовал се и на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г. и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, доколкото приел, че незаконосъобразните действия в случая се състоят в неправомерни действия на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с изчисляване на срока на изтърпяване на определеното общо наказание на Ваташки по присъдите, постановени по следните дела: по нохд № 4897/2009 г. на СГС; нохд № 7635/2008 г. на СРС; нохд 398/2010 г. на Районен съд – Радомир и по нохд № 4156/2004 г. на СГС. За да се произнесе по същество съдът съобразил Определение № 1542 от 03.06.2011 г. на СГС, влязло в сила на 14.10.2011 г., с което било определено едно общо наказание от осем години и шест месеца, като в него при групиране на наказанията са приспаднати съответните периоди на предварително задържане под стража и домашен арест, подробно описани в съдебния акт. Взел предвид и Справка № 1466 от 14.03.2013 г. на началника на Затвора – София, според която наказанието на Ваташки е приведено в изпълнение на 30.04.2009 г. като е зачетен предварителен арест в размер на общо 4 г., 01 м., 10 дни. Приел за установено, че в това приспадане от посочения в определението на СГС за приспадане период от 02.07.2001 г. – до 21.09.2001 г. е признат и приспаднат само периода от 02.07.2001 г. до 05.07.2001 г. – три дни поради дублиране на посочения период с време, зачетено като търпяно наказание по нохд № 4857/2000 г. на СРС. Предвид изпратения до СГС Отговор с № 3286 от 25.06.2013 г. във връзка с Определение № 1542 от 03.06.2011 г., съдът приел, че с него началникът на затвора всъщност оспорва прилагането в пълнота на влязъл в сила съдебен акт в нарушение на чл. 413 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Изложил аргументи, че несъобразявайки се изцяло и стриктно с определението на съда по чл. 306 НПК затворническата администрация е извършила неправилно изчисление на остатъка за изтърпяване на наказанието – с около два месеца (периода 02.07.2001 г. – 21.09.2001 г., изчислен по правилата на чл. 59, ал. 3 НК). Приел също така, че началникът на Затвора – София не е изпълнил своевременно задължението си по чл. 186 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Съдът посочил също така, че непризнаването на част от приспаданията във влязлото в сила определение на СГС дава основание да се приеме, че затворническата администрация не е привела в изпълнение акта на съда, който е подлежал на задължително такова, независимо дали според прилагащата го администрация в него е допусната фактическа грешка или не при приспаданията, тъй като евентуални пороци на съдебния акт не могат да бъдат обсъждани извън процесуалните способи за атакуването/ изменението му, предвидени в НПК. В заключение съдът приел, че началникът на Затвора – София не е изпълнил волята на съда и не е разпоредил освобождаване на Ваташки на основание правомощието си по чл. 186 ППЗИНЗС, тогава, когато е трябвало съобразно определението на СГС. Като резултат именно на това Ваташки е останал в затвора и след изтичане на срока на наказанието му – до 20.09.2013 г., предвид което съдът приел, че причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия и претърпените вреди е безспорна. Наред с това, направил извод, че неимуществените вреди от това били очевидни – лишаване от свобода над определения размер на наказанието, предвид характера и степента на засягане на основни човешки права на лишения от свобода. Болките и страданията, претърпени от Ваташки, изразяващи се в ограничаване на негови основни човешки права (на свобода и сигурност, на личен живот) през периода на по – дълго продължилото от определеното от съда наказание лишаване от свобода съдът определил да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 1500, 00 лв. За определяне на този размер съобразил периода на просрочване на освобождаването, определен въз основа на неизпълнената част от определението на СГС и обстоятелството, че прокуратурата също отговаря за "надлежаването" и неговото обезщетяване. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните оплаквания на ГД "ИН" за неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Видно от мотивите на решението, първоинстанционният съд не е определил датата, на която според него Ваташки е следвало да бъде освободен от затвора. Съдът е пропуснал да направи това като се е задоволил да посочи само, че "... несъобразявайки се изцяло и стриктно с определението на съда по чл. 306 от НПК затворническата администрация е извършила неправилно изчисление на остатъка за изтърпяване на наказанието - с около два месеца (периода 02.07.2001 г. до 21.09.2001 г., изчислен по правилата на чл. 59, ал. 3 от НК)", както и това, че "Началникът на Затвора - София, не е изпълнил волята на съда и не е разпоредил освобождаването на Ваташки на основание правомощието си по чл. 186 от ППЗИНЗС, тогава когато е трябвало съобразно определението на СГС и в резултат на това, жалбоподателя е останал в затвора и след приключване на срока на наказанието си - до 20.09.2013 г. " Липсата на конкретика относно датата, на която според съда Ваташки е следвало да бъде освободен от затвора, прави необосновани изводите му за извършването на неправилно изчисление относно момента на неговото освобождаване и за неиздаването своевременно на писмено нареждане за освобождаване. В този смисъл необосновани и в противоречие със закона са и изводите му за наличието на основание за ангажиране отговорността на ГД "ИН", съответно за наличието на причинна връзка, за претърпените вреди и техния размер. Неопределянето от съда на конкретна дата, считано от която Ваташки "надлежава" определеното му наказание създава пречка за проверката на тези изводи по реда на касационния контрол доколкото липсва определеност досежно релевантния момент. Съдът не е изразил становището си по твърдението на Ваташки, въведено с исковата молба, че е бил незаконно лишен от свобода, лишен от правото на свободно придвижване и личен живот именно в периода 30.06.2013 г. - 20.09.2013 г. (посочен и като период на "надлежаването"), в което се изразяват претърпените от него вреди, както и по твърдението в уточнителната молба от 01.07.2014 г. (л. 201, 202 от първоинстанционното дело), че е бил незаконно лишен от свобода и е пребивавал в изолация в затвора "... с четири месеца повече от определеното с присъда наказание... ". Последното е от съществено значение и по отношение на размера на обезщетението, което следва да се присъди на Ваташки в случай на "надлежаване". В тази насока мотивите на съда, че затворническата администрация е извършила неправилно изчисление на остатъка за изтърпяване на наказанието - с около два месеца (периода 02.07.2001 г. до 21.09.2001 г.) и че е налице неправилно тълкуване и прилагане на Определение № 1542 от 03.06.2011 г. във връзка с погрешно изчисление на времето, което се "зачита и приспада от съда от определеното най - тежко наказание с определението на съда", предвид липсата на определена крайна дата в този съдебен акт, не са достатъчни. Излагането на съображения в тази насока за първи път от касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в производството, респективно би ги лишило от една инстанция и същинска касационна проверка. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като неправилно в обжалваната част, следва да се отмени в тази част. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ в тази част, при което съдът следва да изиска нарочна справка от Затвора - София относно изтърпяното наказание от Ваташки по Определение № 1542 от 03.06.2011 г. и направените приспадания съобразно посоченото определение на СГС с цел дефиниране в решението на датата, считано от която според съда Ваташки е следвало да бъде освободен (каквато не е приобщена по делото). В справката следва да бъде изяснено значението на посоченото в приобщените в първоинстанционното делото други справки и документи, че Ваташки е в затвора "... от 16.05.2009 г. (начало 30.04.2009 г.)". Ако за целта на съда е необходимо да използва специални знания, той следва да назначи съдебна експертиза, която да направи необходимите изчисления след запознаване и със затворническото досие на лицето. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение