Решение № 14513 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2012 г.

Решение № 14513 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Милчо Иванов Тончев и Пенка Василева Тончева срещу решение № 99/13.06.2012 г. по адм. д. № 316/2011 г. на Административен съд Ловеч. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Северозападен район чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № ДК-02-СЗР-276/03.10.2011 г. на началника на РДНК - Северозападен район, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ "сушилни, котелно, стая за пазач и навес", находящ се в поземлен имот с идентификатор 80981.270.48, по к. к. на Черни Осъм, общ Троян като построен без строителни книжа. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен през 1997 - 1999 г. без строителни книжа. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че предмет на молбата от 26.01.2004 г. по § 184 ПЗРЗУТ касае друг строеж, съответства на събраните доказателства. Дори предмет на молбата да е бил процесният строеж, налице е формиран мълчалив отказ за узаконяване му. В този смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба, че производството по § 184 ПЗРЗУТ може да приключи само с мотивиран отказ. Законовото изискване не изключва хипотезата на мълчалив отказ, а липсата на жалба води до влизането му в сила. Обратното би означавало да се допусне висящност на административното производство абсолютно неограничено във времето. Първоинстанционният съд не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми. Съдът е изпълнил задължението си за проверка търпимостта на строежа с оглед забраната за премахване при условията на търпимост. Такива спрямо процесния строеж не са налице, тъй като същият не е деклариран в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ. Предвид изложеното, касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на строежа. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение