Решение № 11665 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ГУС АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника му адв. О. Джоров, против Решение 1129/15.06.2023г., постановено по адм.д. 52/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 521, взето с Протокол 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на общ устройствен план на гр. Пловдив, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 56784.520.1540 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно постановяване на друго решение, с което да се отмени оспореният акт в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Д. Илиева, в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение 521, взето с Протокол 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на общ устройствен план на гр. Пловдив, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 56784.520.1540 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. Прието е, че оспореното от касатора изменение в предназначението на ПИ с идентификатор 56784.520.1540 (УПИ Х-компл, жил. стр., търговия, услуги, клубове, кв.443А), направено с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив, е извършено от компетентен за това орган, при спазване на административно производствените правила и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане. Съдът е счел, че е налице изключението по изр.2 от чл.10За, ал.1 ЗУТ, тъй като направеното отреждане за ПИ с идентификатор 56784.520,1540 за терен със собствен устройствен режим - терен за озеленени площи за широко обществено ползване ( Тоз ) с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив е направено именно за изграждане в имота на обект публична общинска собственост - озеленени площи за широко обществено ползване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства. Същите са ценени и анализирани в тяхната съвкупност и поотделно, поради което неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства. Правилен е крайният извод на съда за това, че оспореното от жалбоподателя изменение в предназначението на ПИ с идентификатор 56784.520.1540, направено с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив, не е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане, че е извършено при спазване на административно производствените правила и процедурите, предвидени в ЗУТ. Установено е по безспорен начин от документацията по административната преписка, че касаторът се легитимира за собственик на 55,66/1058 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.520.1540 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ от 1058 кв.м., с номер по предходен план парцел (УПИ) Х-компл. жил. стр., търговия, услуги, клубове, кв.443А по плана на Първа градска част - Пловдив, а община Пловдив е собственик на ид. част съответстваща на 999 кв.м. от правото на собственост, за което се легитимира със съответния Аст за частна общинска собственост. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните е, че с процесния проект за изменение на ОУП Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.520.1540 попада изцяло в УПИ Х - компл. жил. стр., търговия, услуги, клубове, кв.443А по плана на Първа градска част - Пловдив, и за който ПИ с процесния проект за изменение на ОУП е определен самостоятелен терен със собствен устройствен режим Тоз (озеленени площи за широко обществено ползване). Видно от поставеното изображение в заключението на вещото лице, представляващо цифрово извлечение от окончателния проект за изменение на ОУП - Пловдив 2022г., в процесния терен със собствен устройствен режим - Тоз , попада единствено и само ПИ с идентификатор 56784.520.1540. Направеното предвиждане за ПИ с идентификатор 56784.520.1540 с процесния проект за изменение на ОУП като терен със собствен устройствен режим Тоз предпоставя извод, че в имота се предвижда изграждане на озеленени площи за широко обществено ползване по смисъла на чл.61, ал.2 от ЗУТ, които са публична собственост, съгласно чл.61, ал.4 от ЗУТ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че е налице нарушение на чл. 43 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП. В разпоредбата на чл. 43 не се съдържа забрана за имот, който не е непосредствено прилежащ до речното корито, да бъде отреден за зелена зона. Административният орган е упражнил правото си в пълно съответствие със закона да предвиди зона за озеленяване, като законът не ограничава тези зони да са само до непосредствено разположените до река имоти. В тази връзка ирелевантен е фактът дали процесният имот се явява трети по ред самостоятелен УПИ след водния обект, тъй като близостта до речно корито не е единствената предпоставка за включване на даден имот в територии за озеленяване. Неоснователни са и доводите на касатора досежно приложението на разпоредбата на чл.10За, ал.1, изр.2 ЗУТ, която предвижда изключение, според което, промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен ПУП, се допуска само за изграждането на обекти - публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В настоящият случай е налице именно изключението по изр.2 от чл. 103а, ал.1 от ЗУТ, тъй като направеното отреждане за ПИ с идентификатор 56784.520.1540 за терен със собствен устройствен режим - терен за озеленени площи за широко обществено ползване ( Тоз ) с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив е направено именно за изграждане в имота на обект публична общинска собственост - озеленени площи за широко обществено ползване. Следователно не е налице противоречие на обжалвания административен акт с приложимите материалноправни разпоредби. Новопредвидената зона за озеленяване попада в хипотезата на обект - публична общинска собственост, свързан със защита на обществените интереси и в частност опазване на околната среда, като това по дефиниция предполага приложение на изключението по чл. 103а, ал.1 от ЗУТ, което допуска противоречие с предвижданията на заварен влязъл в сила ПУП за имота. Безспорно е доказано по делото, включително чрез приетото заключение на вещото лице, че единствената промяна, която ОУП въвежда по отношение на процесния имот, е свързана с промяна на зоната, в която попада имотът. Фактът, че зоната, в която имотът попада, е променена спрямо предвижданията на предходния ОУП, не е равнозначна на незаконосъобразност на административния акт, доколкото промяната на зоните в обхвата на ОУП е в рамките на компетентността на административния орган и в закона няма забрана зоните в ОУП да бъдат променяни. Органът по свое усмотрение може да въведе зони за озеленяване с цел защита на човешкото здраве и опазване на околната среда. Развитите в жалбата касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. С оглед своевременно заявеното от ответника, чрез пълномощника му адв. Илиева, искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Общински съвет - Пловдив такива в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева с включено ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен договор за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,