Решение № 15775 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2017 г.

Решение № 15775 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)- София, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Ценовска, срещу Решение № 1271 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11726/2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на А. С. обезщетения от 10 000 лева и от 2 000 лева на обща стойност от 12 000 лева, заедно със законната лихва от 15.09.2013 г., както и съдебно деловодни разноски в размер от 497, 49 лева. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател счита, че в случая е налице съпричиняване в хипотезата на чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В тази връзка е посочено, че ищцата е задържана заради хулиганство и употреба на физическа сила. Същата е нападнала полицейски служител в момента на изпълняване на задълженията му, също така се е държала агресивно, невъздържано, обиждала е преди и след задържането служителите на МВР. Намира, че от приетите доказателства може да се направи обоснован извод, че липсват останалите предпоставки, като причинени неимуществени вреди и причинно- следствена връзка между посочената диагноза и претендираните на висока стойност неимуществени вреди, свързани със задържането на С..

Счита, че първоинстанционният съд неправилно за едно и също събитие е постановил решение, с което два пъти санкционира юридическото лице СДВР- един път с 2 000 лева и още един път с 10 000 лева, което е недопустимо. Смята, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е със завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди и несъобразен с изискването за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отмени решението на АССГ като неправилно и незаконосъбразно.

Касационният жалбоподател Столична дирекция на вътрешните работи, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Панайотова, поддържа касационната жалба. Счита, че има съпричиняване на вреди по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. В представените писмени бележки са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на решението, като неправилно постановено, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът А. С. в подадения писмен отговор от 30.03.2017 г. счита касационната жалба за неоснователна и иска да се потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Оспорва възраженията в касационната жалба, като намира, че същите са в противоречие със събраните по делото доказателства и извършените процесуални действия.

Ответникът в съдебно заседание, чрез адв. В. Тодоров от САК оспорва касационната жалба и моли за нейното оставяне без уважение. Иска потвърждаване на решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за което представя списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че правилно и законосъобразно съдът е установил фактите по делото, но е недоказана причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди. Счита, че размерът на присъдените неимуществени вреди е завишен, а решението на съда следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

АССГ е сезиран с искова молба на А. С. от [населено място] срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която са предявени два иска: 1. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени от ищцата в резултат на незаконосъобразното й задържане със Заповед за задържане от 15.09.2013 г., отменена с Решение № 1749 от 18.03.2014 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 10103/2013 г. и 2. иск за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от I- во РУ в СДВР.

С обжалвания съдебен акт- Решение № 1271 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11726/2016 г. на Административен съд София – град СДВР е ОСЪДЕНА да заплати на А. С. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 (две хиляди) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, претърпени от ищцата в резултат на незаконосъобразното й задържане със Заповед за задържане от 15.09.2013 г., отменена с Решение № 1749 от 18.03.2014 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 10103/2013 г., като е отхвърлен предявения иск за разликата до 20 000 лв.

На следващо място Столичната дирекция на вътрешните работи е ОСЪДЕНА да заплати на А. С., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от I- во РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи, като е отхвърлен предявения иск за разликата до 20 000 лв.

Наред с това Столичната дирекция на вътрешните работи е ОСЪДЕНА да заплати в полза на А. С. внесената държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 497, 49 лв.

Решаващият съд, за да достигне до този резултат относно иска, предявен в резултат на отменения административен акт установява, че със Заповед за задържане на лице от 15.09.2013 г. А. С. е задържана от служители на 01 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., (отм.);. Посочената заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно Решение № 1749/18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10103/2013 г. на АССГ.

Решаващият съд намира за установено, че претърпените от лицето вреди вследствие на задържането му, несъмнено засягат лицето, като тези вреди са действителни и сериозни. Приема за безспорно доказано наличието на неимуществена вреда - преживян стрес и настъпило вследствие на задържането на лицето посттравматично стресово разстройство.

Смята, че от дадените по делото свидетелски показания се установява пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между поведението на служителите на ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Приема, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания, изразяващи се в претърпян стрес са в пряка причинно-следствена връзка със задържането на А. С. и с действията на ответника, като могат да бъдат възмездени със сумата от 2 000 лв.

Решаващият съд приема за частично основателна и втората предявена от него искова претенция за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи.

С оглед на данните, отразени в писмените доказателства и с оглед на това, че от тях не се установяват обстоятелства, от които да може да се направи извод за претърпени травми от лицето, преди случилото се на 15.09.2013 г., е направен извода, че увреждането на лицето е настъпило от действията на служителите от 01 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи на 15.09.2013 г.

Според решаващият съд нараняванията, нанесени на лицето следва да бъдат характеризирани като нечовешко или унизително отношение или изтезание, като същите носят белезите на телесни увреждания. Изложени са съображения, че в процесния случай дори и да е било необходимо използването на физическа сила срещу А. С., тя несъмнено, предвид вида на увреждането е надхвърлила допустимите предели за това. Предвид вида на увреждането, съдът счита, че силата, използвана срещу нея е очевидно прекомерна, както по интензитет, така и по продължителност.

Относно размерът на обезщетението адм. съд приема, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи, на което ищецът е бил подложен са в пряка причинно- следствена връзка с действията на ответника, като същите могат да бъдат възмездени със сумата от 10 000 лв. Счетено е, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата до 20 000 лв.

Касационната жалба на директора на СДВР е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Касационната жалба е основателна по отношение решението в частта, с която е ОСЪДЕНА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 (две хиляди) лева, претърпени в резултат на незаконосъобразната Заповед за задържане от 15.09.2013 г.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице са и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая налице са претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно прилагане на мярка по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., (отм.);. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено.

От друга страна касационната жалба на СДВР е частично основателна по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване до размера от 1 000 лева.

В конкретния случай, при приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се отчете, увреждането, вкл. и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и процесния период. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че задържането е било в продължение на 10 часа, а не предвидените в закона 24 часа- чл. 64 ЗМВР (отм.);. Краткият период на задържане не може да доведе до натрупване на отрицателно въздействие.

Не се откриват психични преживявания, които в своето естество да кумулират отрицателно въздействие превишаващо това, което се налага при случаи подобни на настоящия. Интензитетът и времетраенето на вредите обуславят определяне на сума по- малка от така присъдената.

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на СДВР е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2 000 лв. на 1 000 лв. За разликата над 1 000 лв. до 2 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер до 1 000 лева решението като правилно следва да се остави в сила.

Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция на А. С. за неимуществени вреди в резултат на Заповед за задържане на лице от 15.09.2013 г. в останалата й част за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от I- во СДВР, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 10 000 лева до 20 000 лв., не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство.

1. Касационната жалба е изцяло основателна по отношение на решението в частта, с която СДВР е ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от I- во РУ в СДВР.

Първоинстанционният съд, неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на СДВР по иска, с който се претендира обезщетение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган, каквото обаче не е доказано по безспорен начин. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са адекватно следствие от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда от незаконосъобразно действие на административния орган, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Решаващият съд е приел, че лицето е претърпяло увреждане на здравето, което се доказва от събраните доказателства и от изслушаната съдебно медицинска експертиза. Приема се, че уврежданията на здравето са, причинени в резултат на физическа сила употребена от служители на СДВР, която в процесния случай не е била необходима.

Настоящият съдебен състав не споделя изводът на адм. съд, че ходът на събитията показва, че болките и страданията са бил причинени на ищеца умишлено, което е било осъществено при превишаване на предели, определени по чл. 73, ал 4 ЗМВР (отм.);. В случая служителите на СДВР са действали, съобразно правомощията, определени в закона.

Необосновано решаващият съд не е оценил като съотносимо и достоверно съдържанието на Докладните записки на участвалите в задържането длъжностни лица и материалите от досъдебно производство № 406/2013 г. по описа на СО- СГП, които имат качеството на писмени документи и съответно следва да се ценят наред с останалия доказателствен материал по делото– чл. 178, ал. 1 ГПК.

Действително по делото е установено, че спрямо лицата при тяхното задържане е използвана физическа сила и белезници. Снетите на 26.11.2013 г. показания на свидетелите обаче сочат, че прекомерно насилие от страна на полицаите не е употребявано. Същите свидетелстват за оказана съпротива от ищцата при задържането, дърпане, агресия и т. н. (лист 186-195 от делото).

При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители. Същите са задържали лицата, като са използвали физическа сила и помощни средства в съответствие с правомощията по чл. 72, ал. 1 ЗМВР (отм.); , чл. 85, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗМВР. При тяхното използване е съобразена конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред- чл. 73, ал. 2 ЗМВР (отм.); , чл. 86, ал. 2 ЗМВР.

Още повече, че поведението на ищцата и придружаващата я лица, при което е налице отказ и противодействие да се изпълни полицейско разпореждане; оказана е съпротива на полицейски орган, извършено е групово нарушение на обществения ред и е налице увреждане на транспортни средства- кореспондират на четири отделни законови хипотези, всяка от които предвижда използване на физическа сила и помощни средства- чл. 72, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8 ЗМВР (ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г. (отм.);

В случая при задържането на 15.09.2013 г. е налице неправомерно поведение на А. С., която е задържана заради хулиганство и употреба на физическа сила. Тя се е държала агресивно, обиждала е служителите на МВР. Това неправомерно поведението е установено и в Прокурорско постановление № 8810 от 01.11.2013 г. на СГП (л. 65- 67 от делото), което има качеството на официален удостоверителен документ- чл. 179, ал. 1 ГПК. Това поведение е наложило необходимостта от използване на физическа сила и помощни средства, съобразно конкретната обстановка, предвид правомощията на полицейските органи- чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 2 ЗМВР (отм.);. Необходимостта е била наложителна, тъй като без нея е било невъзможно да се изпълнят служебните задължения по охрана на обществения ред.

Този извод не се променя от ангажираните свидетелски показания от страна на ищцата. Същите изхождат от близки приятели на ищцата и тъй като дават сведения без подробности, едностранно и фрагментирано и следва да бъдат разгледани в контекста на техните приятелски връзки.

Тези показания противоречат на протоколите за разпит на свидетели, приобщени към ДП ЗМ № 3333/2013 г. (лист 186-195 делото), в които се описва подробно цялото събитие по задържането. Снетите показания на свидетелите очевидци на събитието, които са всестранни, пълни и конкретни сочат, че насилие от страна на полицаите не е употребявано.

С това следва да се приеме, че не е налице незаконосъобразно действие на служители на ответника, което да е извършено, без да се основава на закона. Липсата на първата предпоставка от чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки от посочената норма, вкл. наличието на твърдените вреди.

По изложените съображения решението в частта, с която се присъжда обезщетение, поради незаконосъобразно действие на ответника е постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от адм. съд част.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,