Решение № 541 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2010 г.

Решение № 541 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. на о., м. и н., чрез държавния експерт-юрист Д. Г., против въззивното решение № 2487 от 20 май 2010 г., постановено по гр. д. № 2105 по описа на Софийския градски съд за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 28 март 2007 г., постановено по гр. д. № 15024 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение на К. Т. Ч. от [населено място], сторено със заповед на Министерство на образованието и науката от 24 октомври 2001 г., Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност директор на С. "П. К. Я." [населено място] и касаторът е осъден да заплати разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 521 от 2 май 2012 г. поради вероятността атакуваното решение да е недопустимо във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК. Относимите обстоятелства са следните: Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са предявени от К. Ч. против М на о и н. С решение № 928 от 3 юли 2006 г., постановено по гр. д. № 2750 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2003 г. касационният съд отменил въззивното решение по спора и указал на страната, че пасивно легитимиран по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е училището - С. "П. К. Я." [населено място], тъй като в него касаторката е изпълнявала трудовите си функции и е получавала трудовото си възнаграждение. При новото разглеждане на спора районният съд конституирал училището като ответник по спора заедно с касатора. Съдът приел исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за основателни, но отхвърлил третия иск срещу училището като недоказан. Срещу това решение са постъпили въззивни жалби от всички страни по спора. С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението е незаконно, ищцата не е ангажирала доказателства за оставането си без работа, а жалбата на ответното училище, конституирано в изпълнение на указанията на ВКС, е недопустима, тъй като този ответник не е страна по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. С определение № 304 от 26 юни 2012 г. по настоящото дело съставът на касационния съд прекрати производството спрямо С о о у в [населено място] поради прекратяване на съществуването му и липса на правоприемник. Обжалваното решение е недопустимо. Постановеното решение при ответник друг субект, а не работодателят, е в противоречие с тълкуването, прието от ВКС в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК - надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В процесния случай исковете са предявени срещу М на о, м и н, а работодателят, конституиран като ответник по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, е прекратил съществуването си и няма правоприемник. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, както е в настоящия случай - трудовият договор е сключен между Министерството на науката и образованието и ищцата на 21 ноември 1994 г., но трудовото правоотношение е възникнало с предприятието, в което е съответната длъжност и на което се предоставя работната сила. Надлежен ответник по спора е съответното училище, което е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение с директора на училището принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от такова волеизявление също засягат правната сфера на работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Производството по делото следва да се прекрати, тъй като надлежният ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ - С о о у [населено място], е прекратил съществуването си по силата на Заповед № РД 14-41 от 23 юни 2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, и няма правоприемник. Ето защо освен обезсилване на обжалваното въззивно решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение, касационният съд постановява и прекратяване на производството по делото. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС