Решение № 7800 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. Т. Т., действаща като ЕТ Д. Т. , чрез процесуалния й представител адв. К. Чолов, срещу решение 204/01.02.2024 г., постановено по адм. дело 737/2022 г. по описа на Административен съд-Враца, 1-ви състав. В касационната жалба са релевирани пространни доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за платена държавна такса за касационното производство. В открито съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора, се поддържат наведените в касационната жалба, съображения. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Митев, в писмена молба по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. Т. Т., действаща като ЕТ Д. Т. , срещу решение 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8531/03.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, т. 8.1, във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 06/312/02363/07.10.2014, т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, както и в изпълнение на влязло в сила решение 6560/04.07.2022 г., постановено по адм. дело 8506/2021 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, осмо отделение, на горепосочения едноличен търговец е наложена финансова корекция в размер на 46 642.01лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на осмо отделение на ВАС, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 06/312/02636/0/01/04/01, изх. 01-6500/8531/04.09.2020г., с който на касаторката е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642.01лв. По данни от приобщените доказателства, в т.ч. прието заключение, с допълнение към него, по назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано от административния орган по време на извършена на 26.06.2019 г. извънредна проверка на място и допълнителни административни проверки, неизпълнение от Д. Т. Т., действаща като ЕТ Д. Т. , на задълженията й по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения между нея и ДФЗ договор 06/312/02636/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 31.03%. След отмяната /с решение 6560/04.07.2022 г., постановено по адм. дело 8506/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение/ на първоначално издадения за така констатираното неизпълнение на договора, АУПДВ 06/312/02636/0/01/04/01, изх. 01-6500/8531/04.09.2020 г., и предоставена възможност при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на едноличния търговец, да представи писмено възражение, и подаването на такова, е издаден атакуваният пред първата инстанция акт за налагане на финансова корекция. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 06/312/02636/07.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 06/312/02636/07.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложеният в договора, смисъл на понятието одобрен проект , доколкото в т. 9.1.г. от него, е уточнено изрично, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г. документи /в т.ч. бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалния представител на едноличния търговец е назначена и изслушана СИЕ, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор 06/312/02636/07.10.2014 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., е в установения от органа размер, а именно - 31.03%. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях се възприемат от касационния състав и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на решението му. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и неговата цел. По тези обобщени мотиви, административният съд постановява обжалваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Д. Т. Т., в качеството й на ЕТ Д. Т. , като неоснователна, и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 400лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него, законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и които, предвид възможността затова, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Не са налице изтъкнатите в касационната жалба пороци на атакувания съдебен акт, обуславящи неговата отмяна. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в контекста на правилно издираните и приложени материалноправни разпоредби, административният съд е извел правилни правни изводи, за което, противно на твърденията на касаторката, е изложил изключително подробни мотиви. Безспорната фактическа установеност по делото, в т.ч. по данни от заключението на вещото лице, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на застъпените в одобрения бизнес план приходни показатели е в размер на 31.03%, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърлянето на предявената жалба, като неоснователна. След като установеното от административния орган /по време на извършената през м. юни 2019 г. извънредна проверка и допълнителни административни проверки/ нарушение на договорните задължения на ползвателя на финансовата помощ, свързани с непостигането на заложените в одобрения бизнес план показатели за пълни три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се установява от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на т. 4.12. и т. 4.18 от договор 06/312/02636/07.10.2014 г. за отпускане на БФП, при наличие на фактически и правни основания затова, и без допуснати съществени процесуални нарушения, включително и на правилото по чл. 35 АПК, на касаторката е наложена финансова корекция в определения от органа размер, представляваща 15% от изплатената по договора финансова помощ, при наличието на правилно квалифицирано от него нарушение по т. 30, предложение първо от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата. Релевираните в противоположния смисъл, обстоятелствени оплаквания на касаторката, са неоснователи. Не намира опора наведеното в касационната жалба възражение, поддържано и пред първата инстанция, за нищожност на решение 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, а оттам и за неправилност на атакувания съдебен акт поради установената от първоинстанционния съд липса на противоречие по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, между оспорения пред него акт и решение 6560/04.07.2022 г. , постановено по адм. дело 8506/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е отменен първоначално издаденият от изпълнителния директор на ДФЗ, АУПДВ 06/312/02636/0/01/04/01, изх. 01-6500/8531/04.09.2020 г., с който за същите, като разглежданите по настоящото дело нарушения, на касаторката е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642.01лв. Видно от мотивите на цитираното съдебно решение, административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗСУСЕСИФ /Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, понастоящем - ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП . Отчитайки, че съдебната практика е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ , при отмяната на АУПДВ единствено на процесуално основание, съдебният състав на касационния съд изтъква, че административното производство е следвало да протече по реда на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, съответно органът да се произнесе с решение, издадено по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ . Следователно, административният орган не може да бъде упрекван, че като е издал акта за налагане на финансова корекция всъщност се е съобразил с постановеното от осмо отделение на ВАС решение, което освен това изрично е посочил, като едно от основанията за издаването на акта. Наред с изложеното, данните по делото, в т.ч. за първоначално издадения АУПДВ, отменен като незаконосъобразен предвид допуснатото при издаването му, съществено процесуално нарушение, изключват възможността да се приеме за основателно поддържаното в касационната жалба възражение, че развилото се производство за налагане на финансова корекция е недопустимо /включително с оглед незачитане на силата не пресъдено нещо на решението на ВАС, осмо отделение/, а оттам и че издаденият като резултат от него, акт е нищожен. В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в качеството на разплащателна агенция, ДФЗ не само има правото, но и е длъжен да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове, какъвто е разглежданият случай, с единственото правнозначимо ограничение, свързано с изтичане на предвидената затова давност. С оглед съдържанието на депозираната пред първата инстанция жалба, обаче, възражение за изтекла давност не е формулирано и своевременно наведено от процесуалния представител на касаторкта, поради което не следва да бъде обсъждано в мотивите на настоящото решение. Отделно от горното следва да се отбележи, че не намират основание релевираните в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, поради изтичането на мониторинговия период преди образуване на производството по издаване на отменения АУПДВ и съответно преди образуване на производството по налагане на финансовата корекция. Мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договора за отпускане на БФП и съответно на поиска възстановяване на недължимо платената финансова помощ, което не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, както бе посочено и по-горе в мотивите, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/1995/, четиригодишен срок на давност. Затова без правно значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед цитираната вече разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95. Неоснователни са пространните доводи на касаторката относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него приходни показатели. Противно на изложените в касационната жалба разсъждения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Настоящият съдебен състав споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови/приходни параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от ВАС практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 1940/20.02.2024 г. по адм. дело 10390/2023 г., 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. Лишено от фактическо и правно основание е изтъкнатото в касационната жалба възражение, че след като бизнес планът при кандидатстване за финансиране по мярката се оценява за срок от пет години, то преценката за изпълнението на заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност следва да бъде направено за същия срок, а не както в случая само за три години /2016, 2017 и 2018/. Включените в одобрения бизнес план приходни показатели са предвидени поотделно за всяка година от петте години от неговото изпълнение, поради което не е необходимо целият петгодишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка за изпълнението им от ползвателя на помощта, още повече, че контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ след изтичане на петте години, а и текущ. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, поддържани и пред първата инстанция, за неправилно определен размер на финансовата корекция, при изчисляването на която административният орган е влез предвид и частта от националното финансиране по мярката. Фактическата установеност по делото за средноаритметично изпълнение на приходните показатели от бизнес плана за три пълни финансови години в размер на 31.03%, неминуемо обуславя формирания от административния съд извод - за правилно квалифицирано от органа нарушение по т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения от Правила, за което е предвидена корекция от 15% върху стойността на цялата, изплатена по договора за отпускане на БФП, финансова помощ, в т.ч. и частта, произтичаща от национално финансиране, по аргумент от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ /че за средства от Европейските фондове при споделено управление се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране/. Касационният съдебен състав преценява като неоснователни изтъкнатите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на процесния акт за налагане на финансова корекция поради допуснато от административния орган нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Вярно е, че неотклонно възприето в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ е разбирането, че връщането на погрешно изплатените суми може да се извърши само в съответствие с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Според Съда принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза, като право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Уверенията, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са подадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Но когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета /за справка - решение на СЕС от 13 март 2013 г. по дело С-545/11, Agrargenossenschaft Neuzelle/. В решение от 18 декември 2014 г., постановено по дело С-599/13, Somvao, Съдът постановява, че що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, бенефициерът на субсидия не може да се позовава на такава защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията. По аргумент от чл. 193, ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на ВАС, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, съображенията на касаторката относно обратното действие на правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., въвеждащи според нея санкционни норми с обратно действие, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. С оглед изтъкнатия в касационната жалба довод, че още към момента на сключването на договора за отпускане на БФП е следвало Правилата да са известни и да е налице яснота у кандидата какви последици ще имат неизпълнението на договорните или нормативните задължения, като се посочи неизпълнението което и да е от тях какви санкции ще влече , следва само да се отбележи, че неотклонно застъпено в практиката на СЕС /справка решение от 1 октомври 2020 г. по дело С-743/18, т. 64/ и ВАС /справка решение 1453/04.02.2019 г. по адм. дело 6838/2018 г., седмо отделение/ е схващането, че определянето на финансова корекция представлява административна мярка, а не санкция. Според Съда, в рамките на Общата селскостопанска политика, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона, поради което задължението за връщане на неправомерно получена облага не нарушава принципа на законност /справка решение на СЕС от 13 декември 2012 г. по дело С-670/11, FranceAgriMer/. Без правно значение относно преценката за законосъобразност на оспорения пред първата инстанция акт, а оттам и за дължимата от касационната инстанция проверка за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, са релевираните в касационната жалба оплаквания за неправомерно задържане на сумата по отменения АУПДВ от административния орган. По изложените съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, претенцията на процесуалния представител на касаторката за присъждане на разноски за платена държавна такса е неоснователна, а своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - основателно. На ДФЗ следва да бъдат присъдени такива в размер на 200лв, в определен от състава размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,