Решение № 16101 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2012 г.

Решение № 16101 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Мария Милева Пенева - МВГ", чрез процесуалния представител адвокат Д. Пенкова, срещу решение № 4390 от 27.07.2012 г., постановено по адм. д. № 10930/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед № 01-РД/2671 от 17.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспореният в първоинстанционното производство административен акт. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмена защита поддържа жалбата. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради това, че в обжалвания акт не се съдържат конкретни мотиви, които да обосноват фактическото основание за издаването му, и същият е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Счита, че в процесната заповед се съдържа само посочване на правното основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", като издателят на акта е възпроизвел текста на закона и отказът е мотивиран с недостатъчен бюджет по мярката, без да е конкретизирано за гарантиран или за негарантиран бюджет е относим издадения акт. Освен това посочва, че липсват констатации кога е установена липсата на бюджет, има ли възможност за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания, както и за предоставяне на средства от друг ресор по същата мярка 121 или от друга мярка към процесната мярка. Предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № 01-РД/2671 от 17.08.2010 г. С нея изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал финансиране на земеделския производител ЕТ "Мария Милева Пенева - МВГ" по заявление за подпомагане по мярка 121: "Модернизация на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с УИН 0816050914946,по проект с идентификационен № 08/121/03320, на стойност 546 874.33 лв., подадено на 18.09.2009 г. Фактическото основание на административния орган е "недостатъчен бюджет по мярката", а правното - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/3.04.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Обосновал извод, че е мотивиран и материално-законосъобразен. Последният извод основал на кредитираната от него допълнителна експертиза, установяваща, че за периода месец септември 2009 г. /датата на отваряне на четвъртия прием/ до декември 2010 г. са подписани 697 договора по мярка 121, съответно от тях, за относимия четвърти прием са постъпили 18 проекта, но видно от представената справка, одобрената субсидия по проектите от този период е само от гарантираните бюджети. Приел, че с оглед основното занимание на жалбоподателя - производство на земеделска продукция /отглеждане на зърнено-житни и технически култури - пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед/, и доколкото не е заявил, че продукцията се произвежда по биологичен начин, следва, че проектът не може да се отнесе към гарантирания бюджет. При този решаващ мотив и тъй като по време на четвъртия прием са одобрени само 18 броя заявления за подпомагане, и одобрената по тях субсидия е само за гарантираните бюджети, приел че ответникът правилно е приложил нормата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. По делото няма спор във връзка с установените правнорелевантни факти. Жалбоподателят е подал заявление с УИН 0816050914946 за подпомагане по мярка 121 - "Модернизация на земеделските стопанства", като искането е подадено в четвъртия прием на заявления, който е с определен краен срок до 30.09.2009 г. Няма спор и относно факта, че към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи, направена е предварителна проверка за допустимост на кандидата и други проверки по заявлението не са извършвани. По делото е изслушана основна съдебно-счетоводна експертиза, с въпрос бил ли е налице бюджет за финансиране, който не попада в обхвата на гарантирания бюджет, но би могъл да бъде използван за финансиране на жалбоподателя. Тази експертиза, некредитирана от съда само защото вещото лице не е извършило справка в счетоводната система на ответника, установила, че съобразно посочената методика за определяне на бюджета за периода на прием на заявления за подпомагане, към датата на подаване на процесното заявление и към момента на постановяване на оспорения отказ не е бил наличен бюджет по мярка 121, извън гарантирания фонд, за периода от началото на програмата до 16.08.2010 г. за финансиране на заявленията извън гарантирания бюджет, но че същият е надвишен с 323 158 113,94 лв., които са по одобрени, но незаплатени проекти, т.е. е бил в наличност остатъчен бюджет за разпределение в размер на 323 158 113.94 лв., който покрива финансирането на жалбоподателя. При тези категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Решаващия съд е стигнал до неправилния извод, че са налице предпоставките на основанието, посочено от издателя на заповедта - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. В тази връзка следва да се посочи, че приложимата норма не предвижда като основание липса на бюджет по мярката, респективно изчерпан бюджет, както е приел съдът, а "недостатъчен бюджет по мярката", а и самият издател на оспорената заповед никъде не се е позовал на пълна липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката", така както е формулирано правното основание в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., което налага извод, че правните изводи на решаващия съд са допълнили и коригирали фактическите основания, изложени от административния орган. От друга страна, съображенията на съда, че поради липсата на бюджет за финансиране на заявления отказът, касаещ жалбоподателя, не е единствен и че не е сключен договор с нито един кандидат, подал заявление в четвърти или пети период на прием, противно на приетото от съда, не обосновават извод за законосъобразност на оспорената заповед. От трета страна, изводите на съда не съответстват и на нормите регламентирани в чл. 34, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/2008 г., съобразно които при надхвърляне на бюджета по мярката се извършва класиране на заявленията за подпомагане. Основателни са и доводите на касационния жалбоподател, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването, с което е нарушено изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК. Заповедта съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Издателят на индивидуалния административен акт само е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, което не е фактическото основание, защото не съдържа никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на конкретното заявление - кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или за негарантиран бюджет и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните правнорелевантни обстоятелства, като не е посочен и няма препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или на негов помощен орган, в който евентуално да се сдържат някакви фактически основания. Именно поради липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, едва в хода на производството по оспорване и по искане на административния орган е установено действителното изчерпване на средствата по негарантирания бюджет още при третия прием. С оглед на посоченото по-горе, основателно е възражението на касатора, че заповедта не съдържа мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. По тези съображения настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е постановил решение, несъответстващо на приложимия материален закон, а правните му изводи са необосновани. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства и с оглед изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Преписката следва да се върне на административния орган със задължителни указания за излагане на мотиви и изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за разглеждане на заявлението на жалбоподателя, произнасяне дали се одобрява или не, както и класирането му съобразно критериите на приложимата наредба. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции е неоснователно за първата и частично основателно - за настоящата. Тази страна, макар и с представено пълномощно пред АССГ, доказващо техния размер и факт на заплащане /л. 279 от делото/, не е направила своевременно - до приключване на устните състезания в този съд искане за тях, включително в двете писмени защити, приложени на л. 306 и 351 от делото, поради което искането следва да се остави без уважение. Искането за разноски пред ВАС е своевременно направено. По него съдът съобрази данните за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, видно от фактура, приложена на л. 13 от делото, както и фактура № 150/8.10.2012 г. /л. 20 от делото/, от която е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за адвокат Д. Пенкова за настоящата инстанция е 1440 лв. с ДДС. Своевременно направеното възражение от ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед характера на правния спор е също основателно. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати разноски на касатора за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., т.е. общо 525 лева за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата сума искането следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение