Решение № 14233 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2012 г.
ВАСVI отделение13.11.2012 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1464 от 19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7613/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14233 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1464 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 7613/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Михаил Владимиров Михайлов срещу заповед № 9Л0-1041/11.07.2011 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Люлин, потвърдена с решение № РД-01-325 от 2.08.2011 г. на директора на Районна дирекция "Социално подпомагане" (РДСП). Срещу това решение е подадена касационна жалба от Михаил Владимиров Михайлов с оплакване, че противоречи на Конституцията на Република България, на Международната конвенция за човешките права и Лисабонския договор. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - Директорът на Д "СП" Люлин, представляван от адв. Янев счита, че първоинстанционното решение е правилно и съобразено с материалноправните разпоредби на закона, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, като изразените в него подробни мотиви се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Предмет на производството пред Административен съд София-град е заповед № 9Л0-1041/11.07.2011 г. на директор на Д "СП" Люлин, с която на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) Михаил Владимиров Михайлов e лишен от целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г. Като мотиви за отказа административния орган е посочил, че касаторът не е използвал отпуснатата целева помощ по предназначение, тъй като не е заплатил изразходваната от него електроенергия за отоплителен сезон 2010/2011 г. По делото безспорно е установено, че Михайлов е получавал целеви помощи за отопление - за електроенергия, отпуснати му след изготвяне на социален доклад от 18.10.2010 г., които обаче не е използвал по предназначение. От писмо, изпратено на 3.07.2011 г. от ЧЕЗ Електроразпределение до Д "СП" Люлин се установява, че Михайлов има неизплатени задължения за изразходвана електроенергия за периода от 8.01.2011 г. - 7.02.2011 г.; 8.02.2011 г. - 9.03.2011 г. и 10.03.2011 г. - 31.03.2011 г., възлизащи общо на 63.05 лева. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка съдът законосъобразно е приел, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 5а, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление и нормата на чл. 14, ал. 6 от ЗСП. Съгласно чл. 5а, ал. 3 от Наредбата, електроразпределителните дружества връщат информация на дирекции "Социално подпомагане" по подадените списъци за наличие на неразплатени в срок задължения и предприети действия по прекъсване на електрозахранването за всеки едни от месеците през отоплителния сезон. В следващата алинея законодателят е въвел задължение за административния орган при установяване на случаи по ал. 3, в които отпусната помощ не е била използвана по предназначение, да приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗСП. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд София-град е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,