Решение № 52 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4599/2007 г.

Решение № 52 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4599/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на П. П., Р. П., Г. Д. и Г. Г. срещу въззивното решение на В. окръжен съд (ОС) по гр. д. № 306/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Л. Я. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторите срещу ответницата с пр. осн. чл. 108 от ЗС - за признаване правото на собствености предаване владението на недвижим имот с площ от 1443 кв. м в к. к. "Чайка" край гр. В., описан по делото и в решението. Прието е, че ищците не са установили правото си на собственост върху имота, основано на наследство и реституция в стари реални граници по ЗСПЗЗ. Имотът като собствен на наследодателя им към образуването на ТКЗС е получен от трето лице чрез замяна по реда на ЗТПС и с него са извършени разпоредителни сделки, с последната от които е прехвърлен на ответницата. На осн. чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ замяната остава в сила, като при възстановяването на собствеността се счита, че е осъществена със земи на двама собственици. Последното не е отчетено в реституционното производство по ЗСПЗЗ. Затова решението за възстановяване в полза на ищците на притежаваната от наследодателя им преди замяната земя не ги легитимира като нейни собственици спрямо ответницата - приобретател на земята по извършените след замяната разпоредителни сделки, запазващи действието й. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Извършването на замяната се установява безпротиворечиво от протокол № 48/60 г. на ТПС комисия, констативни нот. актове № 176/62 г. и № 64/65 г., молби на наследници на П. на л.91-2 и договор за доброволна делба от 12.11.62 г., в които са посочени предметът и страните й и е зачетен ефектът й. Идентичността на имотите във всеки от тези документи помежду им и с притежавания от наследодателя на ищците П преди замяната, възстановен им и претендиран от тях имот е установена с техническата експертиза по делото. Непредставянето на протокол на ТПС комисия за замяната от 25.03.62 г., който е описан като приложение към нот. акт № 176/62 г. и не се съхранява в архива на общината (удостоверение на л. 126) не разколебава извода за извършването й, обоснован с логично последователните и пълни данни в посочените по-горе документи. Не са установени доводите на касаторите, че заменените земи не са равностойни по площ и качество, в нарушение на чл. 15 от ПМС от 26.08.54 г. От протокол № 1/59 г. е видно, че ТКЗС на с. В. е обединено с това на гр. В.. Заменените имоти са в едно землище - заключение на вещото лице от 30.06.06 г. Ответницата по иска е получила процесния имот по договор за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане, скл. с нот. акт № 127/30.04.91 г. от К. Н., който го е придобил по силата на договора за доброволна делба от 12.11.62 г. За последното е съставен констативен нот. акт № 64/65 г. При извършените със заменения имот разпоредителни сделки - делба и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, замяната запазва действието си. Това изключва правото на собственика на имота преди замяната да възстанови собствеността си върху заменения имот по реда на ЗСПЗЗ - чл. 18з, ал. 3, пр. последно от ППЗСПЗЗ. Ищците не се легитимират като собственици на имота спрямо ответницата, искът им е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от ОС. Разноските са поискани от ответницата и присъдени от ОС съобразно данните за извършването им - за адвокат пред двете инстанции и за вещо лице. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.