Решение № 5710 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2017 г.
ВАСIII отделение02.05.2018 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 789 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11618/2016 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5710 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. С., против Решение № 789 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11618/2016 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Д. Х. А., лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Ю. Я. А. и Е. Я. А., граждани на Ирак чрез процесуалния си представител адв. П. в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е уважил жалбата на Д. Х. А., лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Ю. Я. А. и Е. Я. А., граждани на Ирак, срещу Решение № 8770 от 28.09.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на нея и малолетните й деца. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по различни от изложените мотиви. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). На първо място, административния орган е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно същата разпоредба, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Република България с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на попечителя си, а съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК малолетните се представляват от законния си представител. Видно от доказателствата по делото, не е представена заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, с която придружаващото лице и законен представител е определено за представител на двете си деца. Горното не е резултат на действията на ответниците в настоящото производство, тъй като те не биха могли да задвижат производство по назначаване на техен представител. В случая административният орган не е ангажирал доказателства, че е назначил майката на двете деца за техен представител в административното производство, в изпълнение на това си задължение, което съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото им на защита. Компетентните органи не са издали заповед по чл. 25, ал. 2 ЗУБ и по този начин не са създали правната фигура на законен представител на малолетните жалбоподатели. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. (съгл. чл. 6а от ЗУБ). Съгласно чл. 2
от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б. считано от 3.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22
от Конвенцията държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3,
от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Правилно и обосновано е прието от съда, че в хода на производство пред него, административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. На следващо място, видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не разгледал и подадената молба от страна на децата/ действащи чрез майка си/. В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, не е осигурил спазване на същите и изобщо не е разгледал бежанската история на децата, което се явява съществено нарушение на административно производствените правила, което правилно е довело до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане. Допуснато е нарушение чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца. Не е осъществено и задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗакрД - за присъствие на социален работник по време на административното производство. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. На следващо място, с решението си административния съд е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ. Настоящата инстанция следва да отбележи, че тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут и е неприложима в случая. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Република България. Освен това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на член на семейството, изискват и преценка на личния статус на търсещия убежище, относно липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено, административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, при положение, че искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ЗУБ, то установените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление, като неправилната такава, съобразно и останалите установени в административното производство обстоятелства може да основе неговата материална незаконосъобразност. Независимо, че гореизложените разпоредби са неприложими в настоящия случай, първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.