Решение № 75 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г.
ВКСI гражданско отделение28.02.2012 г.докладчик т Костадинка Арсова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решение № 192 от 7.06.2010 г. по гр. д. № 174 от 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС и Л. И. Г. и В. В. Г. са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на 4/12 ид. ч. на Г. И. Г. и Й. Т. Г. ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 75 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК. С определение № 1049 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 1283 от 2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 192 от 7.06.2010 г. по гр. д. № 174 от 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 5.02.2010 г. постановено по гр. д. № 975 от 2009 г. по описа на Дупнишкия районен съд по касационната жалба на Л. И. Г. и В. В. Г. по въпроса в кои случаи следва да се приложи разпоредбата на чл. 40 от Закона за собствеността когато върху дворно място е изградена сграда с две жилищни сгради, които са в собственост на различни лица. Ответниците Г. И. Г. и Й. Т. Г. не са взели становище по касационната жалба извън представеният отговор в производството по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа данните по делото и становището на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна: Кюстендилския окръжен съд е уважил предявените от Г. И. Г. и Й. Т. Г. срещу Л. И. Г. и В. В. Г. в обективно съединение установителен и осъдителен иск като е признал, че ищците са собственици по деривация и наследствено правоотношение на 11/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор №.... ........ по КК на с. "С.", община "Д." и е осъдил Л. И. Г. и В. В. Г. да възстановяват собствеността и предадат владението на 5/12 идеални части от този имот, т.е толкова идеални части, които те владеят без правно основание. По делото е било установено, че Г. И. Г. и Й. Т. Г. притежават двуетажна жилищна сграда и 11/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор №..... .... в който е построена по силата на сключени договори за прехвърляне на недвижим имот и по наследство, а ответниците Л. И. Г. и В. В. Г. притежават жилищна сграда, изградена на основание суперфиция и 1/12 идеална част от терена по наследство. При тази ситуация въззивният съд е намерил, че върху мястото е налице обикновена дялова съсобственост и то не е променило своето предназначение и станало обща част на жилищните сгради, поради което по отношение на него не следва да се приложи разпоредбата на чл.40 ЗС. Този извод е обоснован и съобразен със съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл.63 от Закона за собствеността е възможно върху терен, собственост на едно лице да бъде отстъпено право на строеж в полза на друго лице, което след реализирането му ще стане собственик на сградата. При този строеж върху чужд имот е разделено титулярството на правото на собственост върху построеното и земята. Отношенията между двамата собственици се уреждат по правилото на чл.64 от Закона за собствеността, приложимо към суперфициарната собственост. Правото на строеж дава възможност освен да се изгради в собственост сграда върху чужда земя, то и земята да бъде ползвана с оглед обслужването на сградата според нейното предназначение ако в акта за отстъпване на суперфицията не е уговорено друго какъвто е и настоящия случай. Следователно касаторите имат право да ползват част от дворното място с оглед обслужването на сградата. В конкретния случай обаче този въпрос не е бил изяснен и решението в частта, с която е уважен иска за ревандикация на 4/5 ид.ч. от терена се явява неправилно и следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. При новото разглеждане следва да бъде установен терена, който е необходим за обслужване на сградата - собственост на касаторите като се прецени и той съответства ли на притежаваните от тях идеални части от земята, а именно: 1/12 ид.ч. За установяване на това обстоятелство е необходимо изслушването на заключение на вещо лице, което процесуално действие не може да бъде осъществено в настоящата инстанция. За този терен, който е необходим за обслужване на сградата касаторите притежават правно основание за осъществяване на владелчески действия върху имота. С изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,