Решение № 3378 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2012 г.

Решение № 3378 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново (ОДЗВТ), против решение № 198/27.04.2012 г., постановено по а. д. № 96/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВТ е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-04-117/28.12.2011 г. (неправилно посочeна в решението като издадена на 28.12.2012 г.) на директора на ОДЗВТ с която, на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДС и получена възможно най-ниската обща оценка 5 - "неприемливо изпълнение" при атестирането, е прекратено служебното правоотношение на Николай Стефанов Ангелов, за заеманата от него длъжност заместник-началник на Общинска служба по земеделие - Стражица към ОДЗВТ. Искът на Ангелов с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е оставен без разглеждане, като производството по делото в тази му част е прекратено. Недоволен, директорът на ОДЗВТ обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на така посочените касационни основания не излага. В жалбата са развити единствено такива за законосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се отмяна на решението на АСВТ и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Ангелов против заповедта на директора на ОДЗВТ. Ответната страна - Николай Стефанов Ангелов, чрез представения писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на директора на ОДЗВТ, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСВТ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба на последния са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните причини: Видно от мотивите на обжалваното решение, заповедта на директора на ОДЗВТ е отменена поради установени от АСВТ допуснати съществени нарушения от издателя на акта на административнопроизводствените правила - по чл. 12, чл. 14, чл. 17, чл. 19, чл. 20 и чл. 25 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, Наредбата, отм.). Тези изводи на АСВТ се оспорват от касатора и се сочат като допуснати от съда нарушения на материалния закон. Доводът, касаещ констатираното от АСВТ нарушение на чл. 12 от НУРАСДА (отм.) е неоснователен. Несъответствията между изискванията на нормата и отразеното във Формулярът за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността (формуляр/ът) са подробно разгледани и описани в обжалваното решение. ВАС ги споделя и не счита за необходимо да ги преповтаря. Действително, изготвения "Работен план" за оценявания период не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 3 от Наредбата (отм.). Отразените там цели не отговарят на изискванията на същата норма от НУРАСДА (отм.). Те не са "конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето", по-скоро описват ежедневните служебни задължения на служителя. Доводът за неправилно приложение на чл. 14, ал. 2 от НУРАСДА (отм.) също е неоснователен. При проведената заключителна среща е подходено по принцип неправилно. Същата е за оценка на изпълнението лично от служителя, т.е. за оценка на неговото лично участие за изпълнението на поставените цели. В конкретния случай съществуващата обективна причина - отсъствието на Ангелов поради ползван отпуск по болест и разрешен платен и неплатен отпуск, са му вменени във вина и са изведени като субективна причина за неизпълнението на задълженията му. Естествено е, че отсъстващ от работа служител (освен когато това е поради негово виновно поведение като безпричинно отсъствие напр.), не може и няма да изпълни задачите съобразно длъжностната му характеристика. Ако такива задачи са останали неизпълнени, вина за това, при установеното отсъствие по болест и ползване на разрешен платен и неплатен отпуск, имат единствено висшестоящите ръководители, които не са организирали своевременното заместване на отсъстващия служител. Неоснователни са доводите за липса на нарушение на чл. 17 във вр. с чл. 19, ал. 2 и чл. 25 от Наредбата (отм.). И в този случай обективната причина за неизпълнение на поставените задачи - отсъствието от работа на Ангелов поради болест или ползване на разрешен отпуск, е преценено като "недостатъчно добро" изпълнение на задълженията му. Обстоятелството, че "Заложените преки задължения, конкретизирани като основни задължения в 40 точки, поради чести отсъствия не се изпълняват съгласно изискванията" и "когато натоварването е много голямо, служителят не участва в процеса" (т. III.Б. от Формуляра) сочи на превратното тълкуване на основни понятия при атестирането на държавните служители и смесване на неизпълнението на задълженията по обективни с такова по субективни причини. По изложените съображения, касационната жалба като цяло се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АСВТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение