Решение № 981 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2018 г.

Решение № 981 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1515 от 11.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2945/2017 г. Административен съд – В., двадесет и трети състав, е отменил ревизионен акт № Р 03000316008250 – 091 – 001 от 22.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 319 от 19.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., с който на М. Караджов от гр. [населено място] са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г. в общ размер на 52 682 лв. и лихви за забава в размер на 19 047,41 лв., като е осъдил Д"ОДОП"-гр. В. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 260 лв. Срещу постановеното решение в е подадена касационна жалба от Д. Желязков в качеството му на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –гр. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –В. и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионния акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Караджов от гр. [населено място] не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението съдът е отменил ревизионен акт № Р 03000316008250 – 091 – 001 от 22.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 319 от 19.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., с който на М. Караджов от гр. [населено място] са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г. в общ размер на 52 682 лв. и лихви за забава в размер на 19 047, 41 лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на решението установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите, поради които органите по приходите са приели, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, даващи основания ревизията да бъде проведена по особения ред, начинът на определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на данъчните задължения за данък общ доход по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за двата данъчни периода 2012 и 2013 години, извършените процесуални действия от съда в хода на съдебното производство, в това число заключението на вещото лице по допуснатата служебно съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт /стр. 10 и сл. от решението – л. 130 и сл. от делото. Анализирайки констатациите на приходния орган за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и размера на данъчните задължения, възраженията на задълженото лице, ангажираните от него доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, решаващият съд е стигнал до краен извод, че за двете процесни години е налице положителна финансова разлика, т. е. не е налице превишение на разходите над приходите, каквато е тезата на приходния орган за наличие на укрити приходи, поради което неправилно са определени допълнителни задължения за данък общ доход и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен в обжалваната му част. Решението на Административен съд – гр. В. е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. В. се навеждат доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в това число допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което е било оспорено от процесуалния представител на приходната администрация, което заключение за разлика от ревизиращите органи, не е извършило пълен и всестранен анализ на относимите към спора факти и обстоятелства. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р – 03000316008250 – 020 – 001/24.11.2016 г. е проведена ревизия на физическото лице М. Караджов за задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчни периоди 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., приключила с издаването на процесния ревизионен акт № Р 03000316008250 – 091 – 001 от 22.06.2017 г. В хода на ревизията е установено, че за данъчни периоди 2012 и 2013 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, което обуславя провеждане на ревизията по особения ред. На задълженото лице е връчено уведомление по чл. 124 ДОПК, данъчната основа е определена при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер общо на 52 682 лв. и лихви за забава в размер на 19 047, 41 лв. С решение № 319 от 19.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. е потвърдил оспорения ревизионен акт. В жалбата си до Административен съд – В. жалбоподателят е направил възражения за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в това число възражение за отсъствие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизия на особения ред, като е навел доводи, че в хода на ревизията приходните органи от ТД на НАП – гр. В. не са извършили анализ на ангажираните от него писмени доказателства, в това число не е била извършена справка за движението по банковите сметки за ревизираните периоди и преди тях, при който анализ би се стигнало до други изводи – за наличие на парични средства. В разпореждането си № 18154 от 07.11.2017 г. /л. 21 от първоинстанционното дело/ решаващият съд е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, че следва да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените такива. В първото редовно по делото заседание от 15.01.2018 г. /л. 39 – 41 от първоинстанционното дело/ при условията на чл. 171, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, първоинстанционният съд служебно е назначил изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която е имала за задача предвид възраженията на задълженото лице да извършващи анализ на паричния поток на жалбоподателя за времето от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., като опише всички приходи и разходи и формира резултат /баланс/ за периода, като отчете размера на всички средства, получени по банковите сметки на жалбоподателя, с уточнение какво следва да се включи в приходната и разходната част/л. 40 от делото/. Заключението е било изготвено от вещото лице К. Кунева /л. 69 – 79 от делото/, като вещото лице е изслушано в съдебното заседание на 11.06.2018 г. Видно от съдебния протокол, заключението на експерта е било оспорено в определени части /начално салдо за 2008 г- и 2009 г. в частта за договори за управление и контрол/ от процесуалния представител на Д"ОДОП"-гр. В., като същият е заявил изрично, че не желае назначаване на повторна счетоводна експертиза. В последствие въз основа на заключението решаващият съд е приел за основателни възраженията на задълженото лице и е отменил процесния ревизионен акт в обжалваните части като неоснователен. От данните по делото е видно/л. 41/, че съдебният протокол от 15.01.2018 г. не е подписан от председателя на съдебния състав. Протоколът от съдебното заседание в качеството му на официален свидетелстващ документ материализира извършените от съда и страните процесуални действия, като установява с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както се твърди. Тъй като съдебният протокол доказва извършените процесуални действия на съда и страните, същият задължително се подписва от председателя и от секретаря - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Надлежното оформяне на протокола с подписите на председателя и секретаря е условие за валидността му. В противен случай процесуалните действия се смятат за неизвършени (т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола), а решението, основаващо се на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното, а с оглед на това, че заключението на вещото лице се явява като решаващо доказателство за отмяна на оспорения ревизионен акт, следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд – гр. В. е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат повторени действията по назначаване на експертизата и изслушване на експерта. При новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,