Решение № 1446 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 854/2015 г.

Решение № 1446 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 854/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕКЛИПС ГРУП" ЕООД, ЕИК 131426180, гр. София, ул. "6 - ти Септември", № 38. ет. 3, офис 6, представлявано от управителя Валентин Василев Александров, срещу решение № 6423 от 28.10.2014 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 14 състав, постановено по адм. д. № 429/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2101304667 от 21.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 2064 от 29.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в хода на съдебното производство е бил лишен от право да участва в процеса. Навеждат се доводи, че по делото са налице многобройни писмени доказателства, които в своята съвкупност потвърждавали реалността на спорните доставки с предмет зърнени култури. Цитира практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-354/03 и С-355/03, като счита, че приходните органи не са доказали наличие на измама, злоупотреба или нередовности. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е отхвърлил жалбата на "ЕКЛИПС ГРУП" против оспорения РА № 2101304667 от 21.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, с решение № 2064/29.11.2013 г. С потвърдената част от РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 447242,40 лв. по фактури издадени от "Сингъл къмпани" ЕООД и "Грейн индъстри" ЕООД за данъчни периоди м. 10.2011 г. и м. 11.2011 г. За да отхвърли оспорването административният съд е възприел доводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки на стоки по спорните фактури поради липса на доказателства за предаването им. Съдът е изложил мотиви за липса на доказателства, че доставчиците "Сингъл къмпани" ЕООД и "Грейн индъстри" ЕООД са разполагали и са превозили до "ЕКЛИПС ГРУП" ЕООД съответните количества зърнени култури, които са документирани в процесните фактури. Решението на Административен съд София - град е неправилно, постановено в противоречие със закона. С оглед характера на касационното производство, като средство за редовен инстанционен контрол по отстраняване на грешките на първоинстанционния съд, касационната проверка не се ограничава до посочените в жалбата оплаквания, а включва служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон /чл. 218, ал. 2 АПК/. В случая е налице основание за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 2101203414/06.07.2012 г. по реда на чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, с решение № 269 от 11.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200177 от 09.01.2012 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. предвижда, че се довършват по досегашния ред/. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1200177 от 09.01.2012 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 2101203414 от 06.07.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. След отмяна на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в който смисъл е и константната съдебна практика. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Органите издали оспорения ревизионен акт са двама, не е налице заповед за определяне на компетентен орган, както и липсва законово правомощие, органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт. Като не е констатирал допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила - издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил едно неправилно решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение, с което ревизионния акт/РА/ на орган по приходите при ТД на НАП гр. София да бъде обявен за нищожен. Тъй като ревизията не образувана по искане на ревизираното лице, не са налице условия за връщане на преписката на административния орган за извършване на нова ревизия, в който смисъл е трайно установената съдебна практика. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на касатора следва да се присъдят направените разноски, както следва: 75.00 лева държавна такса пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,