Решение № 6650 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2020 г.

Решение № 6650 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Е. Мохамад, [гражданство], чрез адв. Шивикова против решение № 7809 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9675/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364 з-1335/22.07.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция"- МВР. Касационният жалбоподател - Е. Мохамад твърди, че съдебния акт е неправилен, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е извел правните си заключения без наличието на убедителни доказателства за обоснованата необходимост от задържане в специализирания дом и не е съобразил обстоятелството, че е освободен от Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) поради открито производство пред Държавната агенция за бежанците. Твърди, че Дирекция "Миграция" не е страна по спора, поради което не се дължат разноски в първоинстационното производство. Иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски по делото. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", чрез юр. Миланова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспореното решение за законосъобразно и правилно, поради което моли да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по делото не спорят, че Е. Мохамад е влязъл в страната не по установения законов ред; нямал адресна регистрация на нейната територия и разрешен срок за пребиваване в Република България. Лицето е без документ за самоличност. С влязло в сила решение на ДАБ на Е. Мохамад е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото не е било спорно, че на чужденеца е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". С оглед организиране извеждането му от страната в изпълнение на принудителната мярка за срок до отпадане пречките за изпълнението, но не по-дълъг от 6 месеца, чужденецът е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. С докладна записка компетентният орган е посочил, че лицето отказва да съдейства на органите за изпълнение на приложената мярка и отказва връщане в Пакистан. С оспорената пред АССГ заповед е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ, считано от 25.07.2019 г., но не по-повече от шест месеца. Органът е съобразил мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване. Посочените в него релевантни обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца до границата на Република България. Обосновал е извод, че чужденецът нямал документ за самоличност, нямал адресна регистрация в страната, нямал средства за издръжка или лица, които да гарантират неговата издръжка. Тъй като чужденецът е влязъл незаконно на територията на страната и категорично отказвал съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ, органът е направил извод, че съществува опасност да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Поради това съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е законосъобразно и правилно. Неоснователно е твърдението, че Дирекция "Миграция" не е страна по спора. Законосъобразно и правилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. Правилно съдът е присъдил направените по делото разноски на Дирекция "Миграция" предвид изхода на спора. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК при отхвърляне на оспорването разноски дължат в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган. Съответен на доказателствата по делото и закона е първоинстанционният извод, че мярката по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната, няма средства за издръжка, нито лица, които да му осигурят такава. Поведението му, изразяващо категоричен отказ за съдействие за изпълнение на приложена ПАМ от национален компетентен орган, липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Чужденецът е подал молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по които има влезли в сила откази на Държавната агенция за бежанците. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца е законосъобразна. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, молбата е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният административен съд