Решение № 16171 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2019 г.

Решение № 16171 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Соколов от [населено място] срещу Решение № 7807/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8288/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) № 1155/05.07.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести. Релевирани са оплаквания за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с формиране на правните изводи на съда относно компетентността на органа издал акта, неизпълнението на указанията, следващи се от влязлото в сила Решение № 2976/03.05.2018 г. по адм. дело № 12523/2017 г. по описа на АССГ, относно определения процент трайно намалена работоспособност, съответно началната дата и срока на инвалидността. Претендира за отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответниците по касационната жалба – НЕЛК, ТЕЛК І - ви състав при І - ва МБАЛ – София, ТП на НОИ – София град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" и Агенцията за хора с увреждания, не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218. ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С Решение № 7807/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8288/2018 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Г. Соколов срещу Експертно решение (ЕР) № 1155 от заседание № 115, проведено на дата 05.07.2018 г. на НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 1254/30.03.2017 г. по оценката на трайно намалената работоспособност (ТНР) и по срока на инвалидност (СИ), като е приета ТНР от 89% и СИ от 1 година, потвърдена е началната дата на инвалидността - 22.04.2016 г. вследствие общо заболяване на лицето. Експертно решение № 1155/05.07.2018 г. на НЕЛК е постановено в изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение № 2976/03.05.2018 г., по адм. дело № 12523/2017 г. по описа на АССГ, с което е отменено ЕР на НЕЛК № 0886/10.10.2017 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, след осъществената проверка за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е приел следното: Изтъкнал е доводи, че актът е издаден от компетентен орган, които обосновава с разпоредбите на чл. 103, ал. 4 във вр. с чл. 106, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 18, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). На основание така цитираните норми приема, че в специализирания състав следва да бъдат включени не по - малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Съдът е посочил, че ЕР е постановено в състав от четирима специалисти, единият, от които представител на НОИ. Съдът намира, че актът е издаден в предписаната от закона форма, не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решението е издадено в съответствие с целта на закона. По отношение на материалната законосъобразност на ЕР, в частта, с която е определена трайно намалена работоспособност, съдът е кредитирал правнорелевантния факт, че в съответствие с указанията, дадени в мотивите на Решение № 2976/03.05.2018 г. по адм. дело № 12523/2017 г. по описа на АССГ, НЕЛК правилно е определил 89, 0 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на лицето. Според органа водещата диагноза е свързана с преживения белодробен тромбемболизъм (БТЕ) (13.01.2016 г.) и общият процент ТНР е съобразен с всички заболявания на жалбоподателя. Съдът е обосновал материалната законосъобразност на обжалваното решение на НЕЛК и с обстоятелството, че в ЕР правилно е посочена началната дата на инвалидността – 22.04.2016 г., като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) в редакцията на ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 година. Изложени са съображения, че водещата диагноза – БТЕ (белодробен тромбоемболизъм) е установена към 20.01.2016 г. въз основа на КТ пулмоангиография от 20.01.2016 г. и описана в епикриза по ИЗ № 1493/2016 г. на Клиниката по вътрешни болести към Отделението по кардиология на УМБАЛ "Света Анна". Административният съд е счел, че на жалбоподателя не следва да се определи пожизнен срок на инвалидността, поради липса на материалните предпоставки, визирани в чл. 69, ал. 7 НМЕ. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон по причина, че съдът приел, че същото е издадено от законен състав. С касационната жалба за първи път се изтъкват твърдения за неавтентичност на подписа на д – р Н. Петрова върху обжалваното ЕР на НЕЛК, които не са релевирани пред АССГ. Съобразно текста на чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и намира, че в случая административният съд не е установил твърдения факт - неавтентичност на подписа на член от специализирания състав на НЕЛК. Видно от процесното решение, същото е издадено от тричленен специализиран състав на НЕЛК, формиран изцяло от лекари, определени по реда на чл. 18, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, като няма данни в състава да е участвал представител на НОИ, както се изтъква в мотивите на обжалваното съдебно решение. С редакцията на чл. 106 от Закона за здравето (ред. ДВ бр. 18 от 27.02.2018 г.), относим към датата на издаване на ЕР на НЕЛК – 05.07.2018 г., нормата на чл. 106, ал. 2 от същия закон е отменена. Поради което е отпаднало изискването в специализираните състави на НЕЛК задължително да се включва лекар - представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ. Следователно, посоченото в решението на административния съд, че в състава на НЕЛК е участвал представител на НОИ, не опорочава съдебния акт до степен на неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По делото е безспорно установено, че тричленният състав на НЕЛК е съответстващ на изискванията на чл. 106, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравето. Касационната инстанция споделя правните аргументи на първоинстанционния съд изтъкнати по – горе в изложението, във връзка с обстоятелството, че в обжалваното ЕР на НЕЛК законосъобразно е определен процентът на трайно намалена работоспособност (ТНР) – 89, 0 % по причина общо заболяване, както, и че началната дата на инвалидността е 22.04.2016 година. На основание чл. 221, ал. 2 АПК в тази част настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Видно от медицинската документация по делото, на която се е позовал и първоинстанционният съд, към 08.10.2010 г. жалбоподателят е с диагноза флебит и тромбофлебит на повърхностните съдове на долните крайници. Както правилно е заключил Административен съд София – град това му състояние не е обусловило функционален дефицит, свързан с определяне на процент ТНР, доколкото от приложените по делото доказателства не се установява последното обстоятелство. Решението на административния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Соколов против ЕР на НЕЛК в частта, с която с решението е определен срок на инвалидността от 1 (една) година. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от Наредба за медицинската експертиза (Обн. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), при лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Касационният жалбоподател, който е [дата на раждане], към дата 22.04.2016 г. има навършени [възраст]. С разпореждане № [ЕГН] /4/ протокол № 01005 от 06.01.2016 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ - София му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, пожизнено, считано от 03.12.2015 година. Към датата на разпореждането лицето е било на възраст [възраст]. Срокът на инвалидността по чл. 69, ал. 7 от НМЕ, в посочената редакция, следва да се определи съобразно изискуемата възраст за придобиване правото на пенсия по чл. 68 КСО. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 73, ал. 3 КСО, съгласно която пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено. Предвид данните по делото Г. Соколов още към дата 22.04.2016 г. има навършени [възраст], следователно е достигнал възрастта, която е необходима за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 68 КСО. Отделно от това, лицето към дата 22.04.2016 г. е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. В аналогичен смисъл на чл. 69, ал. 7 НМЕ е и разпоредбата на чл. 101, ал. 5 ЗЗ. По тези съображения на Г. Соколов се определя пожизнен срок на инвалидността и на основание чл. 69, ал. 7 от Наредба за медицинската експертиза. В тази част решението на административния съд е противоречащо на материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго и по същество, с което да се отмени решението на НЕЛК, в частта относно определения срок на инвалидността на Г. Соколов. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне в тази част на органа за ново произнасяне. В останалата обжалвана част решението на Административен съд София – град е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото съобразно неговия изход не са претендирани от касатора, поради което не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,