Решение № 12554 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2012 г.

Решение № 12554 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Димитров Стойков от гр. София, против Решение № 5687/12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6705/2011 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № АИ - 1786/28.05.2011 г., на Началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 172, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Ивайло Димитров Стойков против Заповед № АИ - 1786/28.05.2011 г., на Началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона. Съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, констатирано в акт за установяване на административно нарушение, поради което и оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно. Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. Установеното по този начин обстоятелство съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. За преустановяване на такъв род нарушения на водача на МПС е предвидено налагане на ограничителна принудителна административна мярка (чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП), каквато е постановил административния орган. В хода на проведеното административно и съдебно производство отразените в акта за установяване на административно нарушение факти относно констатираното нарушение не са опровергани с надлежни доказателства, поради което обосновано съдът е приел наличие на материалноправните предпоставки за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Неоснователно е възражението, че процедурата по установяване на това нарушение изисква медицинско изследване на кръвна проба. Освен това, по делото липсват данни, за повреда на техническото средство, с което е изследван касационния жалбоподател за употреба на алкохол. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение