Решение № 16326 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15001/2011 г.

Решение № 16326 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15001/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 267 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Илия Иванов Асенов, гр. Елхово, чрез пълномощника му адвокат Георги Дженков от АК Ямбол, против решение № 347 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 442/2011 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е потвърдено решение № 165-МИ от 24.10.2011 г. на Общинската избирателна комисия Елхово за определяне избора на общински съветници на Общински съвет Елхово. Касационният жалбоподател заявява, че не е доволен от това решение и заявява, че е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е оспорил процедурата по извършването на изборите и изборния резултат тъй като счита, че са допуснати съществени нарушения на изборния процес и като такива нарушенията са дали отражение на крайния резултат. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено. От ответната страна Общинска избирателна комисия - Елхово, представлявана от председателя Даниела Любомирова Трендафилова е постъпило Писмено становище, според което подадената касационна жалба е неоснователна, а решението законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено изцяло. Ответникът Политическа партия "Политическо движение "Социалдемократи", представлявано от Стоян Иванов Овчаров, както и ответника Красимир Георгиев Кръстев, не изразяват становище по жалбата. Заинтересованите страни: Политическа партия "ГЕРБ" - Елхово и Политическа партия "БСП" - Елхово, също не вземат отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна по делото, посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице съществени нарушения, които да са се отразили на вота на избирателите и изборния резултат би бил друг. Удължаването на изборния ден, в изпълнение на решението на ЦИК, въпреки, че не е отразено в протоколите не съставлява съществено нарушение, което да е повлияло на изборния резултат. В случая не е нарушена нормата на чл. 33, ал. 1, т. 20 ИК и краят на изборния ден е обявен преди 20:00 часа. Правилно и законосъобразно съдът не е допуснал извършване на повторно преброяване на посочените в жалбата секции, при установена липса на възражения, бележки и особени мнения от членовете на комисията при подписване на протоколите. Протоколът е съставен съобразно правилата на чл. 244, ал. 1 ИК и представлява официален свидетелстващ документ, израз на държавна удостоверителна власт, от която произтича неговата доказателствена сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 267, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна - участник в първоинстанционното производство, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 347 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 442/2011 г., в производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 267, ал. 1 ИК, Ямболският административен съд, четвърти състав ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165-МИ/24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - Елхово за определяне избора на общински съветници на Общински съвет Елхово. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата на Илия Иванов Асенов в качеството му на кандидат за общински съветник е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно. Констатирал е, че избирателната квота и броя на мандатите за съответните кандидати са определени в съответствие с официалните данни представени от секционните избирателни комисии и при спазване на принципите в ИК, без да са налице съществени нарушения, които пряко да са се отразили на вота на избирателите и да са опорочили същия. В тази връзка е посочил, че не са налице основания за повторно броене на бюлетините и преценка на тяхната действителност, респ. за допускане на доказателства в същата насока. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага друг способ на преброяване. След като няма установено несъответствие между фабричните номера на получен и предаден протокол от някоя СИК за избора на общински съветници, то не е възникнало и задължението по чл. 242, ал. 3 ИК за преброяване на гласовете, което се изпълнява съвместно от секционната избирателна комисия и общинската избирателна комисия, но не и при проверка на законността в хода на съдебното производство. Евентуално преброяване на гласовете би могло да се допусне ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Съдът е счел, че не е налице визираната в чл. 226, ал. 4 ИК предпоставка за преценка действителността на някой от гласовете и доколкото няма съставени протоколи за оспорване действителността е недопустимо да се събират доказателства за установяване на подобни твърдения. Затова за неоснователно е приел позоваването на недействителни бюлетини в секции 01, 02, 03, 07, 09, 10, 11, както и в секциите в с. Изгрев, с. Пчела, с. Кирилово и с. Лалково. Съдът е зачел и доказателствената сила на представените по делото изборни книжа, които са официални удостоверителни документи, въз основа на които може да бъде извършена преценка за законосъобразността на проведения избор и след като представените книжа са по съответния образец, налице е съответствие между фабричните номера на представените и приетите книжа, не е имало спорове, жалби, възражения и особени мнения, то процедурата за избор на общински съветници е била правилно проведена. Относно възражението за извлеченията от протоколите съдът е посочил, че същите са неофициални документи, за тях няма задължение да са подписани от всички членове на СИК, крайният изборен резултат не се определя на база извлеченията, поради което несъотвествията в тях не влекат правни последици, опорочаващи изборния резултат. За неоснователни са приети и останалите оплаквания на жалбоподателя - че СИК са допускали избиратели при отваряне на урните в 19.00 часа, че в някои избирателни секции е установено наличие на повече бюлетини от броя на избирателите, че са раздавани бюлетини с отбелязан знак "Х" преди изборния ден. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваното пред Административен съд - Ямбол РЕШЕНИЕ № 165-МИ / 24.10.2011 г., на основание чл. 247 от Изборния кодекс, Общинска избирателна комисия - Община Елхово определя резултатите от гласуването за общински съветници в изборите, проведени на 23 октомври 2011 г. по метода на Хеър-Ниймайер, като посочва, че общинската избирателна квота е 489 гласове; че няма избрани за общински съветници независими кандидати; разпределя мандатите по кандидатски листи на политически партии и коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота, както следва: № 2 в бюлетината - ПП (Политическа партия) "ГЕРБ" - 10 броя мандати, № 8 в бюлетината - ПП (Политическа партия) "БСП" - 5 броя мандати и № 29 в бюлетината - ПП (Политическа партия) "Политическо движение "Социалдемократи" - 2 броя мандати и обявява за избрани за общински съветници поименно с трите им имена 17 кандидати от посочените партии. Първоначално жалбата срещу горното решение на Общинската избирателна комисия - Елхово е била подадена от Стоян Иванов Овчаров, представляващ партия "Политическо движение "Социалдемократи" и кандидат за общински съветник на община Елхово, от Красимир Георгиев Кръстев и от Илия Иванов Асенов. В открито съдебно заседание на 09.11.2011 г. пълномощникът на жалбоподателите адв. Дженков е заявил, че жалбата на Стоян Иванов Овчаров е подадена от негово име като кандидат за общински съветник и Ямболският административен съд е заличил като жалбоподател ПП "Политическо движение "Социалдемократи". Отделно от това съдът е констатирал, че Стоян Иванов Овчаров и Красимир Георгиев Кръстев са избрани за общински съветници под № 16 и № 17, поради което техният правен интерес не е засегнат и жалбите им са недопустими и затова ги е оставил без разглеждане. Двете определения не са обжалвани пред Върховния административен съд и са влезли в сила. По жалбата на останалия единствен жалбоподател Илия Иванов Асенов в качеството му на кандидат за общински съветник, съдът е обсъдил направените многобройни възражения и както се каза по-горе, е стигнал до извода, че са неоснователни. По отношение на възражението за удължаване на изборния ден, съдът още в протокола от съдебното заседание е посочил като общоизвестен и неподлежащ на доказване факт Решение № 1331 - ПВР/МИ от 23.10.2011 г. на ЦИК, публикувано на 23.10.2011 г. в 18.40 часа. В касационна жалба се прави възражение, че съдът не е изложил съображение по удължаване на изборния ден след 20.00 часа от ЦИК. Действително точно такова обсъждане липсва, но това не прави решението порочно. И това е така, защото пропускът да се обсъди само едно от всичките възражения не ограничава правото на защита, което се осъществява повторно пред още една съдебна инстанция. Решението на Централната избирателна комисия за удължаване на изборния ден е административен акт, който не е обжалван по съответния ред и е влязъл в сила. Решението на ЦИК се отнася за цялата страна, а не само за изборите в процесната община Елхово и е необяснимо как това удължаване би се отразило на конкретното гласуване след като според чл. 10 от Конституцията на Република България и чл. 202 от Изборния кодекс (ИК), то е тайно. Освен че не може да се прецени за кой кандидат, за коя партия или коалиция от партии е гласувал конкретния избирател, в избирателните списъци не се поставя и часа на гласуването. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е анализирал твърденията им за нарушения и твърде формално се е отнесъл като е приел, че след като няма описани в протоколите нарушения, всичко е редовно и законно. Както вече се каза, съдът е обсъдил тези твърдения и изводът му, че са неоснователни, не означава, че формално е подходил към спорния въпрос. От разпоредбите на Изборния кодекс могат да се извлекат няколко условия, които при спазването им или наличието им дават гаранции, че изборите са проведени без нарушения. На първо място следва да се посочи начина за сформиране на секционните избирателни комисии (СИК), тоест тези, за които основното правомощие е да броят бюлетините или по израза на ИК (чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 1, т. 4) - преброяват гласовете, подадени за кандидатските листи при всички видове избори, както и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции от партии при избори за народни представители и за членове на Европейски парламент от Република България. Членовете на СИК се назначават за всяка избирателна секция след консултация на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. Протоколите, които съставят назначените СИК, в които установяват резултатите от гласуването чрез преброяване за съответния вид избор, т. е. в които съгласно чл. 228 ИК отчитат резултатите от гласуването, са в три идентични екземпляра изработени на трипластова индигирана хартия и когато в тях няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения, логично следва извода, че при произвеждане на избора не са допуснати нарушения. При отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение могат да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Само един чл. по решение на комисията има достъп до бюлетините при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове (а за останалите видове избори: за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България - до пликовете с бюлетините), под наблюдението и контрола на останалите членове, като съгласно чл. 214, ал. 1 ИК, преди отваряне на избирателните урни от масата се отстраняват всички вещи с изключение на черновите. В протоколите на СИК задължително се отбелязват обстоятелствата по: чл. 180 - недействителна бюлетина при нарушаване на забраната за показване начина на гласуване; чл. 181 - недействителна бюлетина при нарушаване на забраната за използване на мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника с цел заснемане начина на гласуване; чл. 183 - при използване на втора избирателна урна за гласуване; чл. 185 - при преустановяване на гласуването поради нарушения на изборния процес; чл. 201 - при погрешно попълване на бюлетини - сгрешените бюлетини се унищожават с надпис "сгрешена", подпечатват се с печата на СИК и се описват в протокола; чл. 226, ал. 4 - при оспорване действителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението. След като в процесните протоколи няма такива отбелязвания, не може да се твърди за нарушения на изборния процес. На базата на протоколите на СИК, се изготвя и протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК). Съгласно чл. 242 ИК, ОИК приема и проверява протоколите на СИК, сверява фабричния номер на предадения с този, вписан в протокола за предаване и приемане на изборните книжа и ако има несъответствие на фабричните номера на получения и предадения протокол от СИК - СИК заедно с ОИК извършват преброяване на гласовете, но след приемането на протоколите на всички СИК. Данните от протоколите се въвеждат в изчислителния пункт на ОИК. Ако ОИК установи очевидни фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от членовете на СИК, които са отишли да предават протоколите. Според чл. 243, т. 1 ИК, въз основа на данните от протоколите на СИК, ОИК съставя протокола за избор на общински съветници. На основата на получените данни съответната ОИК определя резултата от изборите, който се отразява в протоколите на ОИК, които са в два идентични екземпляра, изработени на двупластова индигирана хартия - първият екземпляр от всеки протокол се предава в ЦИК, а вторият екземпляр заедно с изборните книжа се предава в общината (ал. 2 и 3). При констатиране на очевидна фактическа грешка в протокола на ОИК може да се извърши поправка, като тя се подписва от всички членове на комисията и отстрани се пише "поправка" (чл. 245, ал. 2 ИК). Според чл. 249 от ИК, ОИК създава база данни чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии в изборния район по чл. 70, а той е: за произвеждане на избори за общински съветници територията на общината представлява един многомандатен изборен район, а за произвеждане на избори за кмет на община или кметство територията на общината или кметството представлява един едномандатен изборен район. Според чл. 250 ИК, ОИК предава в ЦИК не по-късно от 48 часа от получаване на протоколите на СИК: 1. протоколите и решенията на ОИК за всеки вид избор (неразпластени); 2. екземплярите от протоколите на СИК, предназначени за ЦИК (по един от всяка секция за всеки избор); 3. копия от разписките по чл. 242, ал. 6 (издадени на СИК при приемане на протоколите, която разписка съдържа числовите данни от протоколите); 4. копие от компютърната разпечатка на данните за протокола и решението на ОИК за всеки вид избор, предоставени от изчислителния пункт и 5. два броя технически носители с числовите данни от обработката на протоколите на СИК. Сега ЦИК издава разписка на ОИК, както ОИК на СИК. В ЦИК се извършва повторно въвеждане на данните от протоколите на СИК (чл. 250, ал. 3 ИК) - първото въвеждане е предвидено в чл. 242, ал. 4 ИК - в изчислителния пункт на ОИК. Извършва се компютърно сравняване на данните от протоколите на СИК, въведени в ОИК и в ЦИК и при наличие на разлики или при установяване на очевидни фактически грешки, ЦИК се произнася с решение за окончателните числови данни по всеки от случаите. В изчислителния пункт на ЦИК се извършва повторно контролно разпределение на мандатите за общински съветници по метода на Хеър-Ниймайер за всяка община, което се сравнява с решението на ОИК. При тази уредба и неколкократна контролна проверка е невъзможно допускане на грешки, а и в уточнителна молба от 04.11.2011 г. пред Административен съд - Ямбол е заявено изрично, че не са констатирани технически грешки и грешки в пресмятането по системата, тъй като тя автоматично приема описаните в протоколите резултати. Освен това в протоколите на СИК и този на ОИК няма задрасквания, зачертавания и отбелязвания за допуснати очевидни фактически грешки. Относно възражението за действителността и недействителността на бюлетините следва да се отбележи следното: Бюлетините са със законово определено съдържание според вида избор и въпросът с най-спорния реквизит в ИК е разрешен. В празното квадратче се поставя само знака "Х" с химикал, пишещ със син цвят, а не други знаци, като напр. кръгче, кръстче, V, или знака "Х", но с химикалки, пишещи с друг цвят. Принципно е положението, че една бюлетина съответства на един глас, а в разпоредбата на чл. 225 ИК много подробно е уредено кога гласът е действителен (ал. 2 и ал. 3) и кога е недействителен (ал. 4). В ал. 4 на чл. 226 ИК е регламентирано, че когато действителността на някой глас е оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението. В конкретния случай такова оспорване няма от чл. на СИК, поради което отразеното в протокола не може да бъде оборвано с други доказателствени средства - писмени или гласни. Само съставените по реда на чл. 228 ИК и чл. 243 ИК протоколи се ползват с материална доказателствена сила, а не извлеченията от тях. За конкретния случай това е протокола по т. 1 - за избор на общински съветници. Дори и черновите от протоколите, които въпреки, че по форма и съдържание са еднакви с тях, не са официални документи удостоверяващи отразените в тях данни. В контекста на изложеното, правилно първоинстанционният съд не е уважил искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза, която да провери действителността и недействителността на бюлетините за общински съветници във всички секции или само за някои от тях, да провери всяка бюлетина подпечатана ли е с маркирания печат на секцията или друг и да извърши проверка на техническото отброяване и математическото изчисляване по приложената система, както и е оставил без уважение искането за допускане до разпит на свидетели. Искането на жалбоподателя за изискване на преписка от Районно управление "Полиция" - Елхово свързана с давани суми на определени лица, правилно е било оставено без уважение като неконкретизирано по номер, лица, период и други индивидуализиращи данни. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Ямбол е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 267, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,