Решение № 2731 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2019 г.

Решение № 2731 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Н. Арабаджийски, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Нейкова, обжалва решение № 1144/28.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3037/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Развива оплаквания за допусната необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и материална незаконосъобразност, представляващи касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Претендира за отмяната му и за отмяна на ревизионния акт в частта, в която не е отменен с решението на данъчния директор. Претендира и присъждане на разноските в производството. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП по съображения в писмена защита, подадена от юрск. Стоянова, като моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Арабаджийски против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008168-091-001/19.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 519/10.09.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП относно установени задължения за годишен данък на ЕТ за 2012 г. – 2015 г. общо 2306,28 лв. със съответните лихви, данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 2011-2015 г. в общ размер 2358, 66 лв. и съответните лихви, допълнително установени задължения за периода 2011 г. – 2015 г. за: ДОО – 6068, 28 лв., за ЗО – 1111, 28 лв и за ДЗПО-УПФ – 1198, 55 лв, ведно със съответните лихви за забава. Ревизията е проведена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК предвид наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и доходите на лицето не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, вкл. приетите в хода на съдебното дирене ССчЕ и гласни доказателства като е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. До започване на ревизията не са подавани декларации от РЛ за доходите, получени в режим на СИО със съпругата му Е. Арабаджийска от продажбата на 42 автомобила и едно ремарке през ревизираните периоди 2011 г. -2015 г. В хода на съдебното производство и при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният акт е обоснован въз основна на събраните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. При прилагане на материалния закон не се констатираха пороци на решението. Законът е приложен и тълкуван правилно като направените изводи относно облагането по реда на ЗДДФЛ вр. с чл. 17, чл. 26, ал. 7 и чл. 48, ал. 2 от него са законосъобразни и в съответствие с константната практика на ВАС. Правилно е приложен закона и по отношение на допълнително установените задължения по реда на чл. 124а ДОПК относно осигурителни и здравни вноски. Решението на АС Пловдив е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Конкретно относно наведените в касационната жалба оплаквания се приема, че същите са неоснователни и преповтарящи в същността си наведените оплаквания пред първоинстанционния съд, на които е даден обоснован отговор в обжалвания съдебен акт. Неоснователно е оплакването относно кредитирането от съда като основно доказателство на заключението на оценъчната експертиза на моторните превозни средства, приета в хода на ревизионното производство. Наведените доводи относно начина и метода на оценяване на превозните средства са несъстоятелни. При безспорно установено наличие на индиции за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК в доказателствена тежест на РЛ е да обори фактическите констатации по РД и РА, или в случая в тежест на жалбоподателя е да сочи доказателства и доказателствени средства, вкл. и чрез назначаване на оценъчна съдебна експертиза, за доказване на цена на автомобилите, различна от установената от приходните органи. В тази връзка не са сочени доказателства, поради което обосновано съдът е приел за меродавно направеното фактическо установяване относно пазарната цена на продадените автомобили в размерите по приетата оценъчна експертиза в ревизионното производство. Обратно на тезата на касатора, законосъобразно е установена основата за облагане с данъци чрез определяне на пазарна стойност на предмета на сделките, в случая – МПС, без оглед на обстоятелството, че страните не са свързани лица. В случая е спазено изискването на чл. 122, ал. 2, т. 7, 12 и 13 ДОПК. Неоснователно е оплакването за необоснованост предвид доказана стойност на автомобилите по продажната им цена с оглед събраните писмени доказателства - договори за покупко-продажба на МПС, предвид събраните гласни доказателства от седем броя свидетели, разпитани в качеството им на купувачи на автомобили от РЛ и установяващи покупна цена, съответстваща на договорената, както и въз основа на приетото заключение на ССчЕ относно осчетоводяването на 5 от автомобилите като активи при купувачите, притежаващи фирми, на стойност - съответстваща на договорената при закупуването им. Съдът е обсъдил разликите в показанията на разпитаните по делото свидетели и дадените от тях обяснения пред органите на КАТ-МВР и обосновано е приел, че следва да кредитира писмените обяснения в случаите на различия предвид факта, че свидетелите се явяват заинтересовани като страни по сделки с ревизираното лице. Изводите на съда са обосновани и съответстват на житейската, пазарна и правна логика предвид установените от оценъчната експертиза, значителни разлики в договорната и реалната пазарна цена на автомобилите. Само относно автомобил "Мазда" не са налични предходни обяснения пред КАТ на купувача Марински, който в показанията си пред съда потвърждава продажна цена в размер на 900 лв, каквато е посочена в договора. Въпреки това, правилно съдът е обосновал изводите си приетата пазарна оценка на автомобила, значително надвишаваща договорената, при липса на събрани доказателства за твърдяното лошо състояние на автомобила, несъответстващо на техническите му характеристики и годината производство. Правилен е и изводът на съда, че счетоводното отразяване на автомобилите от купувачите не може да обоснове различни изводи от направените в РА на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК относно продажната стойност на автомобилите. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на решението предвид, че по част от сделките за продажба РЛ е бил само пълномощник и като такъв не е действал от свое име и за своя сметка. В касационната жалба не се сочат конкретни сделки и имена в тази връзка. От събраните доказателства се установява, че само при продажбата на един от автомобилите по таблицата в РД - БМВ 318, с купувач Г. Костадинов, РЛ е действал по пълномощие. Възражението обаче е разгледано при обжалване на РА по административен ред и е уважено с решението на данъчния директор като са намалени задълженията за 2013 г. за данък, осигуровки и лихви, поради намаление на дохода с продажната цена на този автомобил. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция, в тежест на касатора се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната по касация страна в размер на минималното възнаграждение за един адвокат съобразно материалния интерес – 971 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,