Решение № 14563 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2010 г.

Решение № 14563 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2010 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов КАСАТОРИТЕ са обжалвали решението от 21.05.2010 г. по адм. д. № 7416/09 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед от 30.04.2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столичната РДНСК за премахването на пристройка към жилищна сграда като построена без инвестиционен проект и строително разрешение.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ не е взел становище по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.

1. Неоснователно е касационното оплакване, че пристройката не е строеж.

Строеж по смисъла на § 5, т. 38 е всяко съоръжение, което трайно променя субстанцията на земята или на сграда и е предназначено за промяна на ползването им. В случая експертизата по делото е установила, че пристройката е на два етажа с монолитно стълбище и дървен покрив. Тя променя трайно както земята, така и сградата, поради което е строеж.

2. Неоснователно е касационното оплакване, че строежът е бил разрешен.

Доказването на разрешението е било в тежест на жалбоподателите. Установено е от експертизата, че основната сграда е строена по типов проект и строително разрешение от 1973 г., които са били нарушени, а пристройката е изградена в първото десетилетие на 21-ви век. Доводът, че разрешението от 1973 г. е важало и за нея е неоснователно както от фактическа страна поради разликата й с него, така и поради загубването на правното му действие - чл. 227, ал. 3 и 4 ППЗТСУ (отм.), чл. 153, ал. 2 и 3 ЗУТ.

3. При тези обстоятелства оплакването за пороци при връчването на констативния акт също е неоснователно.

Актът по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е предвидено от специалния закон доказателство за посочените в ал. 2 обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, както в случая, нередовността не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

4. Неоснователно по същата причина е, най-сетне, оплакването, че оспорилите заповедта не са били конституирани в административното производство като наследници на починалия извършител на строежа. Това процесуално нарушение е налице, не също не е отменително основание при непредставянето на доказателства за липсата на пристройката или за това, че е била разрешена. Самият й извършител не е бил задължен за премахването й.

Следва решението да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд