Решение № 9712 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2009 г.
ВАСI отделение15.07.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
Отменя решение № 7 от 16.02.2009 г. на Административен съд - гр. Добрич, постановено по адм. д. № 492/2008 г., с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 28/16.06.2008 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в общ размер 14741.42 лв. и лихва - 1782.67 лв., а в частта за разноските за разликата над 164.32 лв. и вместо това постановява: Отхвърля жалбата на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 28/16.06.2008 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на дружеството е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в общ размер 14741.42 лв. и лихва - 1782.67 лв. Осъжда Община Каварна да заплати на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна разноски за касационната инстанция в размер на 1375.34 лв. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 9712 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от кмета на Община Каварна касационна жалба срещу решение № 7 от 16.02.2009 г. на Административен съд - гр. Добрич, постановено по адм. д. № 492/2008 г., с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 28/16.06.2008 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в общ размер 56017.40 лв. и лихви за просрочие към 10.06.2008 г. в размер на 6774.16 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е взел предвид безспорно установените по делото факти, че процесният недвижим имот се намира в регулационните граници на с. Топола, общ. Каварна, за които са организирани и извършвани дейностите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Видът и начинът на ползване на имота не е основание за неплащане на съответните такси. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ в случая е неприложима. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваният акт. Ответникът по касационната жалба - "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Иванов оспорва същата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Добрич е бил Акт за установяване на на публично общинско вземане № 28/16.06.2008 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в общ размер 56017.40 лв. и лихви за просрочие към 10.06.2008 г. в размер на 6774.16 лв., в т. ч. ТБО за събиране и извозване на битови отпадъци - 38327.70 лв. и лихва - 4634.96 лв; ТБО за депо - 14741.42 лв. и лихва - 1782.67 лв.; ТБО за поддържане чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване - 2948.28 лв. и лихва - 356.53 лв. За да отмени обжалвания акт, съдът е изложил следните съображения: Установено е от доказателствата по делото, че през 2007 г. процесният недвижим имот не е бил ограден, застроен или благоустроен и в него не са започнали действия, свързани със строителство. Следователно, в него не са пребивавали хора и не са генерирани битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. През същия този период от време до имота се е стигало по път, настлан с трошенокаменна настилка. Предвидената в ПУП улична мрежа не е изпълнена. Това обстоятелство потвърждава тезата на жалбоподателя, че общината не е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо в района, в който се намира имотът, който е извън границите на селото Топола. Услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване също не се доказва да е извършвана. Касационната жалба е частично основателна. В чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Неправилно с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от закона, в която е посочено кога не се събира такса, съдът е приел, че след като процесният недвижим имот не е бил ограден и облагороден и в него не се е извършвало строителство, т. е. не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци, това е достатъчно, за да се приеме, че таксата битови отпадъци не се дължи. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ следва изводът, че обстоятелството дали имотът се ползва или не, е без значение за дължимостта на таксата за битови отпадъци. Освен това, според чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 редът, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата, приета от Общински съвет-Каварна, е посочено, че Общинският съвет е компетентният орган да освобождава изцяло или частично от заплащането на отделни такси. В тази връзка не може да бъде споделен изводът на съда, че Общинският съвет не се е възползвал от предоставеното му от закона право и не е изпълнил задължението си да определи реда, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Посочено е кой е компетентен да вземе това решение и логично е искането да се подаде именно до Общинския съвет. Не се спори, че дружеството "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна не е поискало от Общинския съвет да бъде освободено от заплащането на съответните такси. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на Общински съвет-Каварна от 27.12.2006 г. Със заповед № 2179/23.10.2006 г. на кмета на Община Каварна на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината за 2007 г. Видно от същата, с. Топола попада във втори район, в който услугата се извършва. Представено е рамково споразумение от 2.04.2007 г. между Община Каварна като възложител и "Титан Чистота" - ООД - гр. София като изпълнител със срок 2.04.2011 г., според което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва сметосъбиране и сметоизвозване на съдове за отпадъци, като в т. 3, група В е посочено и с. Топола, включително и селищните образувания; ръчно метене на улици, площади и обществени площи за гр. Каварна и крайбрежната зона, а в дните на снеговалеж метенето се замества от снегопочистване, управление, поддържане и входящ контрол на депо за ТБО. Представени са още два договора, сключени между Община Каварна като възложител и "Титан-Чистота" - ООД - гр. Търговище като изпълнител (за периода 1.03.2002 - 1.03.2007 г.), за осъществяването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци чрез депониране на сметището. Според Акт за публична общинска собственост № 1126/17.06.2004 г., Община Каварна разполага със сметище с площ 10.075 дка (парцел 218 пл. № 000218) с посочените в акта граници. По делото са представени и 12 бр. протоколи (за съответните месеци от 2007 г.), подписани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи. От протоколите за месеците януари, февруари и март 2007 г. е видно, че е осъществявано поддържане на чистотата в гр. Каварна (изброени са улиците); к-к "Икантълак"; СБА - с. Топола, н. Калиакра, с. Българево, Национален археологичен комплекс "Яйла", буферна зона с. Камен бряг, както и сметоизвозване от Каварна, с. Топола и др. села. От констативните протоколи за останалите месеци до кроя на 2007 г. се установява, че е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване на кофи за гр. Каварна, сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобр" за населените места по групи, за гр. Каварна и крайбрежната зона; метене на улици и площади в гр. Каварна и крайбрежната зона, механизирано миене на улици и площади за гр. Каварна и крайбрежната зона (в зимните месеци - снегопочистване без снегоизвозване); управление, поддържане и входящ контрол в депото за ТБО. Безспорно от изслушаните и приети по делото две СТЕ се установява, че процесният имот представлява част от устройствена зона по смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ с определен начин на ползване и застрояване като курортно селище. През 2007 г. процесният недвижим имот не е бил ограден, застроен или благоустроен и в него не са започнали действия, свързани със строителство. През същия този период от време до имота се е стигало по път, настлан с трошенокаменна настилка. Предвидената в ПУП улична мрежа не е изпълнена. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата на Общински съвет-Каварна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна, услугата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Правилен е изводът на съда, че от страна на ответника по делото не са представени доказателства, установяващи извършването на тази услуга в устройствената зона, в която се намира имотът на дружеството. От протоколите, касаещи първите три месеца от 2007 г., е видно, че услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Топола е осъществявано само за един обект - този на СБА. В останалите протоколи е констатирано миене и метене на улици и площади и обществени площи в гр. Каварна и Крайбрежна зона. От една страна, не са представени от страна на ответника по делото доказателства за това, че процесният имот попада в границите на тази Крайбрежна зона и от друга страна - липсва каквато и да било конкретизация в протоколите в какво се е изразявало извършването на тази услуга в Крайбрежната зона и по-конкретно в района, където се намира имотът на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна. Осъществяването на тази услуга в района, в който е разположен процесният имот, не се установява дори и от свидетелските показания на свидетеля Стоянов-управител на "Титан чистота" - ЕООД. Според чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. С оглед на изложеното, в тази част обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Не е налице условието на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива, тъй като наличието на депо (сметище) е доказано и това обстоятелство не е спорно. Поради това, тази такса се дължи от собственика на имота. В тази част решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Балчик Белвю пропъртис 2" - ЕООД - гр. Варна срещу тази част от Акт за установяване на публично общинско вземане № 28/16.06.2008 г., издаден от кмета на Община Каварна. Спорен в случая е и въпросът дължи ли се таксата за сметосъбиране и сметоизвозване от собственика на процесния недвижим имот, след като същият се намира в строителните граници на населеното място. Свидетелските показания са противоречиви по отношение на обстоятелството имало ли е разположени контейнери или каквито и да било съдове за събиране на битови отпадъци през процесния период от време в района, в който се намира имотът. Според показанията на двамата свидетели, доведени от жалбоподателя, при посещенията си в имота, те не са виждали да има разположени в района контейнери или кофи за смет. Според св. Христова - началник отдел в Общината, през цялата 2007 г. е имало разположен контейнер за събиране на отпадъци в началото на отбивката на пътя, т. е. в горния му край и в долния край на пътя, където се намира голф-комплекс. При нейните проверки, извършвани два пъти месечно, тя не е забелязала контейнерът да липсва. Според показанията на св. Стоянов-управител на "Титан чистота" - ЕООД, има контейнер на ъгъла на отбивката от пътя и друг - до голф-игрището. Щом има поставени контейнери, сметта се събира. Според показанията на св. Симеонов, който е шофьор на камион в "Титан чистота" - ЕООД - гр. София, в началото на чакъления път е бил поставен контейнер през м. юни или юли 2007 г. Същият е бил почистван два или три пъти, но след това е изчезнал. Според чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. Според настоящия съдебен състав относим към решаването на основния правен спор е фактът на извършването от общината на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира имотът. Вярно е, че в редица свои съдебни решения ВАС е приел, че след като е доказано извършването на тази услуга в населеното място и имотът се намира в строителните му граници, таксата се дължи. В конкретния случай обаче са налице доказателства за това, че макар и да се намира в строителните граници на населеното място, в района на самия имот не е имало разположени контейнери или други съдове за събиране на битови отпадъци през целия процесния период от време. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Симеонов, който е шофьор на камион в "Титан чистота" - ЕООД - гр. София и от представените пътни листове се установява, че именно той е извършвал сметосъбирането в района на с. Топола. По отношение на контейнера до голф-комплекса не може да се установи кога точно е поставен. Според някои от свидетелските показания, това е станало в края на 2007 г. Освен това, същият отстои на 2 км. от процесния имот. С оглед на изложеното, следва да се приеме за правилен и законосъобразен изводът на съда, че по отношение на района, в който се намира процесният недвижим имот, не е установено осъществяването на тази услуга. При този изход на делото, на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, които са в размер на 944.82., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 780.50 лв. По компенсация ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 164.32 лв. За касационното производство касаторът не заявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът по касация представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, според настоящия съдебен състав на ВАС, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждението следва да се намали до определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата размер, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1375.34 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 71