Решение № 5197 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2018 г.
ВАСVIII отделение08.04.2019 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5650/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5152/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА "Про Лего" АД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на Национална агенция за приходите сума в размер на 925 лева /деветстотин двадесет и пет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5197 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "Про Лего" АД, представлявано от управителя И. И., против решение № 5650/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5152/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител юрск. Тасева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22220616008793-091-001/7.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 123/25.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта на начислена на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО лихва в размер на 13 170,34 лв. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, като е приел че, е налице хипотезата на чл. 89 ЗКПО, предвид че декларирания годишен корпоративен данък в размер на 181 261, 38 лева надвишава със 100% сумата от определените месечни авансови вноски. Според съда правилно по реда на чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихвата е определена съгласно ЗЛДТДПДВ от 16 април до 31 декември 203 година и на основание чл. 175 ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2013 г. са начислени лихви в размер на 13 170,34 лв. Решението е правилно. Съгласно чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихвата върху превишението на дължимия годишен корпоративен данък с над 20 на сто на сумата на определените месечни авансови вноски се определя съгласно чл. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни и други подобни вземания /ЗЛДТДПДВ/. Месечните авансови вноски се определят по реда на чл. 86 ЗКПО, като съобразно чл. 87 а ЗКПО същите се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година. Тъй като декларираните вноски се определят по прогнозни данни в чл. 88 ЗКПО е предвидена възможност за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък с подаване на декларация по образец. Във връзка с възможността задължените лица да коригират определените авансови вноски в зависимост от реалните си показатели, в нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО е предвидено задължение за лихви – когато дължимия годишен корпоративен данък надвишава с 20% определените месечни авансови вноски за съответната година, както в настоящия случай. Понятието "определени авансови вноски" по смисъла на тази разпоредба е дефинирано в чл. 89, ал. 4 ЗКПО, както е законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Ревизираното дружеството е било задължено в ревизираната 2013 г. да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание чл. 84 ЗКПО. Дружеството не е декларирало прогнозна данъчна печалба за 2013 година, както и дължимата месечна авансова вноска. През ревизираната 2013 г. от дружеството не е внасяно авансово корпоративен данък и не е подадена декларация за намаляване или увеличаване на авансовите вноски в сроковете по чл. 88 ЗКПО. При тези факти изводите на АССГ, че превишението на дължимия годишен корпоративен данък е над 20 %, което обуславя задължение за лихви върху годишния размер на корпоративния данък, съответстват на материалния закон. При този изход на спора в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 925 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,