Решение № 11416 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2018 г.

ВАСII отделение25.07.2019 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1016/22.05.2018 г. по адм. дело № 162/2018 г. на Административен съд – Бургас. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11416 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"ФЕСТА ХОЛДИНГ" АД обжалва Решение № 1016/22.05.2018 г. по адм. дело № 162/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед № 18-9939/28.12.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, одобряваща, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Поморие, състоящо се в заличаването на сгради с идентификатори №№ 57491.503.536. 1 и 57491.503.536. 2 и нанасянето на сграда с проектен идентификатор № 57491.503.536. 3 с два самостоятелни обекта в нея.

От ответниците "РОЗА ТУРС" Е00 Д е на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК – гр. Бургас не изразява становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество –основателна на поддържаното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

  1. Проверката на легитимацията на "РОЗА ТУРС" Е00 Д да обжалва заповедта е осъществена в нарушение на процесуалния закон.

а. Качеството на дружеството на заинтересована страна в административното производство не изчерпва въпроса за наличието на правен интерес от оспорване, който включва и преценката дали административният акт е неблагоприятен за страната. Липсата на пълно съответствие между заявлението до административния орган и одобреното със заповедта изменение на кадастъра обосновава интерес от обжалване на акта, но не в неговата цялост, а в съответната част, засягаща неблагоприятно правата на страната.

б. Пред административния съд е заявено оспорване изцяло на заповед, която е с делим предмет – отразяване в КК на сграда, два самостоятелни обекта в нея и вписване в регистъра на данните за титулярите на права върху обектите. В основната си част искането на "РОЗА ТУРС" Е00 Д за изменение на кадастъра е удовлетворено – картата е съобразена с извършено преустройство и промяна на предназначението на съществуващата сграда, като вместо първоначално фигуриращите две сгради в поземления имот е отразена една сграда с два самостоятелни обекта в нея. По границите и/или очертанията на обектите не са налице данни да е формирано противоречие между заинтересованите в административното производство лица, нито оспорващата пред първата инстанция страна е изразила воля за отмяна заповедта в тази й част. Всъщност несъответствието в позициите на дружествата намира проявление в нареденото вписване на касатора като носител на права върху сградата и самостоятелния обект с № 536.3.2.

в. Всяка предметно обособена разпоредителна част на заповедта може да е самостоятелен годен предмет на съдебен контрол и предпоставя нарочно изследване на интереса от осъществяването му.

Налице е различие между предявената отмяна на цялата заповед и частта от акта, която засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството – чл. 147, ал. 1 вр. чл. 159, т. 4 АПК. При него съдът е следвало да остави жалбата без движение за уточняване на атакуваната част на заповедта – чл. 158, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 АПК, респ. да се произнесе с определение по допустимостта на оспорването в относимата към отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК част. Изследването на процесуалната и материалноправна законосъобразност на заповедта е трябвало да бъде извършено едва след разрешаването на въпроса за допустимия обхват на оспорването според очертаните критерии, обуславящо и частта от заповедта, подлежаща на проверка по същество.

  1. При формирането на решаващия извод за съществуващ между заинтересованите страни спор за материално право по отношение на нанесените кадастрални обекти съдът се е основал на понятието за "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР в редакцията към ДВ, бр. 49 от 2014 г., което е повлияло и на правилността на преценката му.

а. Според изменената редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 57 от 2016 г., "непълноти или грешки" са несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За разлика от предишното съдържание на понятието, несъответствията в данните за имотите в кадастралния регистър вече не е част от понятието за непълнота или грешка. Следователно, ако границите и очертанията на сградата и самостоятелните обекти в нея, предмет на заповедта, не са спорни в процедурата по отстраняване на непълнота и/или грешка в кадастъра, тогава не би се породил и възприетия от съда спор за материално право (с дефиницията по § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри) като основание по чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР да се откаже изменението на КК до решаването му.

б. В случай, че спорът се изчерпва с титулярството на права върху обекти на кадастъра с уточнени граници и местоположение, чл. 53, ал. 2 ЗКИР урежда различни последици – в КР се записват данните за всички лица и документи, а евентуално решаване на конкуренцията на права би било предпоставка за ново изменение на КР – вж. чл. 53, ал. 1, т. 2 от закона. Затова проверката относно правомерността на действията на органа по кадастъра при отразяването на данните за собствеността налага съотнасяне на удостоверяващите правата на страните актове към конкретните обекти, вкл. и фактически установявания за идентичността между заличените (индивидуализирани в актовете за собственост) и нанесените на тяхно място обекти.

  1. Неправилно съдът е квалифицирал като съществено нарушението на административнопроизводствените правила, допуснато поради неуведомяването на заявителя "РОЗА ТУРС" Е00 Д за по-късно постъпилото искане за изменение на кадастъра и от "ФЕСТА ХОЛДИНГ" АД, което административният орган е обединил за съвместно разглеждане с първото и го е приел за идентично по съдържание.

Органът се е произнесъл в границите на заявената с първоначалното искане промяна в кадастъра, предполагаща и регистрирането на данните за собствеността върху обособените обекти. Решението да бъде вписан и касаторът като носител на права е мотивирано в заповедта, а правото на защита срещу фактическите му основания е осъществено в пълнота с оспорването пред първата инстанция, още повече, при установеността на доказателствените средства, удостоверяващи правата на собственост на страните, въз основа на които може да бъде проверена правилността на фактическите и правни изводи в заповедта.

Изложеното мотивира касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при спазване на дадените указания.

Процесуалният етап от развитието на делото изключва необходимостта от произнасяне на ВАС по присъждане на разноските в настоящото производство. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд – арг. чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение