Решение № 9066 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2022 г.

Решение № 9066 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2022 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище срещу Решение № 126/21.02.2022 г. постановено по адм. дело № 780/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен отказ с изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката Г. Д. по отношение на децата А. Е. и Б. Е., преписката е изпратена на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище с указание за спазване на процедурата при отработване на сигнала и Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище е осъдена да заплати на А. Е. разноски по делото в размер на 610 лева. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. На 13.04.2021 г. бащата А. Е. подал сигнали с рег. № СИГ/Д-РА-ПН/56 и рег. № СИГ/Д-РА-ПН/57 по отношение на децата А. Е. и Б. Е., които сигнали били обработени в законоустановения срок при стриктно спазване на нормативната уредба чл. 9- чл. 18 от ППЗЗДет. С процесното искане на бащата до Дирекция "Социално подпомагане" от 14.04.2021 г. липсвали каквито и да било нови данни, за различен период от време, които да предполагат регистриране и обработване на нов сигнал. Касаторът счита, че са спазени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК като въз основа на събраните до момента многобройни доказателства касаещи случаите на децата А. Е. и Б. Е., обсъдени са обясненията и възраженията на заинтересованите страни и е издадено процесното писмо. Касаторът посочва, че информацията съдържаща се в процесното искане на А. Е. многократно е била обработена като сигнал още през 2020 г. Ежедневната кореспонденция с бащата и подаването на множество сигнали без нови данни в тях водело до ангажиране на всички заинтересовани страни, което не било в интерес на децата с оглед гарантиране на психо-емоционалното им състояние. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба А. Е. редовно призован се явява лично и с адв. В. Попов, който оспорва касационната жалба. По-късно представя подробни писмени бележки. В съдебно заседание ответникът Г. Д. редовно призована не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. Счита, че същата е основателна като в случая бил налице релевирания в нея порок по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушение на материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ с изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката Г. Д. по отношение на децата А. Е. и Б. Е. на основание чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) по постъпил сигнал от 14.04.2021 г. от бащата на децата А. Е.. Прието е от административният орган, че майката съдейства за изпълнение на дейностите заложени в плановете за действие изготвени по отношение на двете деца, в това число и за осъществяване на контакти между децата и баща им като съблюдава изпълнението на привременните мерки регламентирани с определение от 9.11.2020 г. по гр. д. № 8070/2019 г. по описа на Районен съд Бургас на основание чл. 127, ал. 3 от СК изменени с определение от 7.12.2020 г. по същото дело. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстационният съд приема, че оспореният административен акт е издаден на 21.04.2021 г., т. е. преди да бъде изготвен доклад за оценка на сигнал съгласно приложение № 1 на чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет и преди изготвянето на доклад за оценка на случая по чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет. Такива доклади въобще не са изготвяни във връзка с подадения сигнал от 14.04.2021 г. Издаването или не на задължително предписание е обвързано с резултатите от извършената проверка. Същата се прави с цел да се извърши актуална преценка на най-добрия интерес на детето. Липсата на извършена проверка по сигнала и изготвянето на доклад за оценка на сигнала по смисъла на чл. 16 от ППЗЗДет представлява нарушение на процедурата по издаване на задължително предписание довела и до нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган. За издаване на законосъобразно решение органите следва да спазват правилата по ППЗЗДет. В настоящия случай това не е сторено, поради което се налага изводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания отказ за издаване на задължително предписание и същият е отменен от първоинстанционния съд. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на Административен съд Пазарджик и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При работата по всеки случай касаещ дете защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето следва да са водещи съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. При защита правата на детето установени в чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс следва да се съобразява становището, че всички действия, които се предприемат досежно опазване на отношенията между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъдат максимално съобразени с нуждата да се поддържа емоционалната близост между тях, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. Предвид специфичния характер на правоотношенията и с оглед защитата на най-добрия интерес на детето мерките за закрила следва да се прилагат при спазване на всеки един от етапите на нормативно установената процедура, която е регламентирана в Глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и е озаглавена "Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето" (чл. 9 – чл. 18). Съгласно нормата на чл. 9 от ППЗЗДет. закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция "Социално подпомагане". В съответствие с разпоредбата на чл. 14 от ППЗЗДет. социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. Според чл. 15 от ППЗЗДет. след извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето социалният работник открива случай. След събиране на първоначалната информация социалният работник извършва оценка на сигнала, за което изготвя доклад съгласно приложение № 1 към чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет. След оценката на сигнала и откриване на случай се изготвя оценка на случая, която включва оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на риска/рисковете за детето, както и на наличните ресурси за справяне, за което се изготвя доклад Приложение № 1а към чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет. Нормата на чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет. установява задължението въз основа на направената оценка на случая социалният работник да изготви план за действие по образец съгласно приложение № 2а, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, както и със самото дете в съответствие с възрастта и степента му на развитие, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от ППЗЗДет. мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие. По силата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Следователно необходима и задължителна предпоставка за законосъобразно издаване на административен акт по посочения текст е отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. Към момента на издаване на оспорения акт 21.04.2021 г. не са изготвени доклад за оценка на случая по чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет., съгласуван план за действие по чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет. и не е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. Във връзка с горното се налага изводът, че отказът да се издаде задължително предписание при липсата на изготвен и съгласуван план за действие по чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет., включващ дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, е немотивиран и издаден в нарушение на гореописаната процедура, както и в нарушение на основната цел на закона и правилника към него, а именно защита правата и интересите на децата. В хода на първоинстанционното производство обосновано е прието наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения отказ. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, поради което намира, че не следва да ги преповтаря. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва да се осъди Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище да заплати на А. Е. разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и разписка към него. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд – шесто отделение