Решение № 150 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 23/2009 г.

Решение № 150 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 23/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка И. И. С. срещу присъда № 11 от 20.Х.2008 г. по внчхд № 2338/2007 г. на Софийския градски съд, която е нова след отмяна присъдата на Софийския районен съд от 26.IV.2007 г. по нчхд № 2862/2006 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 22.II.2006 г. пред съдебна зала № 6 в сградата на софийската съдебна палата, е разгласил позорящите за И. Ив. С. обстоятелства, че е "измамница и мошеница и иска пари без причина", което деяние е извършил публично и в присъствието на повече от едно лице, съставляващо престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НК. На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание от 500 лева глоба. В полза на тъжителката С. са били присъдени 40 000 лева за обезщетяване на причинената й от деянието на Д. имуществена вреда, изразяваща се в несключване на договор за съвместно правно представителство на "Р." АД между Ир. С. и адвоката Р. С обжалваната въззивна присъда Д. е признат за невиновен в извършването на горното престъпление и оправдан, а предявеният от тъжителката иск за имуществени вреди - отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание подсъдимият Бл. Д. и упълномощеният му з. искат прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване и оставяне без уважение на жалбата в гражданската й част. Упълномощеният з. на тъжителката не оспорва възражението за изтекла давност за наказателно преследване, но иска отмяната на въззивната присъда в гражданската й част да има за последица уважаване на предявения иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира за основателно възражението за изтекла в полза на подсъдимия давност за наказателно преследване и се солидаризира със становището от страната на тъжителката относно гражданската й претенция. Върховният касационен съд намира, че в наказателната й част въззивната присъда следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати поради изтекла давност за наказателно преследване. С тъжбата Д. е обвинен в престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. Наказателното преследване за такова престъпление се изключва по давност след изтичането на 2 години от извършването му - чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респ. след изтичането на 3 години - чл. 81, ал. 3 НК. Деянието, в извършването на което Бл. Д. е обвинен, е на 22.II.2006 г. и на 22.II.2009 г., в срока по чл. 354, ал. 4 НПК за обявяване решението на касационната инстанция, е изтекла давността за наказателно преследване. Въззивната присъда следва да се отмени и в гражданската й част с прекратяване на производството по предявения граждански иск, тъй като последният поначало неправилно е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. В исковата си молба, подадена 3 месеца след тъжбата, Ир. С. е поискала да й се присъдят 40 000 лева, представляващи "пропусната полза" вследствие отказът на колегата й, адвоката Р от София, "от намерението си да осъществят заедно правната помощ и процесуалното представителство" на "Р." АД по адм. дело № 3534/2005 г. на ВАС, който отказ Р. Еленски мотивирал пред тъжителката с това, че "клиент на адвокат С. (подсъдимия Д. - бел. м.) говори такива неща за нея". Т.е. още от съдържанието на молбата е било видно, че тъжителката не претендира обезщетяване за вреди, изразяващи се в настъпило намаляване или осуетяване увеличаването на личния й патримониум, а само за предполагаемо такова. И това е така, защото сключването на договора за преупълномощаване в правната помощ и представителството на "Р." АД по посоченото дело е било бъдещо събитие, чието настъпване е било несигурно както с оглед поведението на Р. Еленски, единствен съконтрахент на дружеството и поел включително задължението по чл. 6, т. 3 от Договора за правна помощ, така и с оглед несъгласието на дружеството да се ангажира и към друг адвокат със задълженията си по р. II от същия договор, а не на последно място и поради обективната, нарушаваща задълженията на Еленски като изпълнител, невъзможност да преупълномощава трети лица за участие в делото, при липсата на изрично дадени му в тази насока правомощия от с. на възложителя. Констатацията, че гражданската претенция на тъжителката не е за настъпили, а за евентуални бъдещи вреди, зависещи включително от обстоятелства без връзка с твърдяните да са разгласени от Д. позорящи я обстоятелства, е изключвала приемането й за разглеждане в наказателното дело, поради което както уважаването, така и отхвърлянето й се явяват неправилни. Съобразно с дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение