Решение № 9435 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2010 г.

Решение № 9435 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, подадена от пълномощниците и процесуални представители юрк. Кованджиев и юрк. Тренева срещу решение № 612 от 14.01.2010 г. по адм. д. № 9488/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Славова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № Ц-022 от 26.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частта му, в която е утвърдена считано от 1.07.2008 г.: 1. пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 434,80 лв./1000 нм3 и 2. пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи с ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД в размер на 442,52 лв./1000 нм3 и преписката е върната на административния орган /Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ за ново произнасяне по заявление вх. № Е-15-20-18 от 16.06.2008 г. на "Булгаргаз" ЕАД. За да постанови този правен резултат, тричленният състав е приел за установено, че оспореното решение е постановено в производство, задвижено по заявление на "Булгаргаз" ЕАД, вх. № Е-15-20-18 от 16.06.2008 г. за утвърждаване цена на природен газ за III-то тримесечие на 2008 г. за продажба на природен газ от обществения доставчик на потребители, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 494.67 лв./1000 нм3 без ДДС. При спазване на законовата процедура, заявлението е разгледано от работна група, извършила анализ на предоставените от заявителя данни и дала становище за цените за III-ро тримесечие на 2008 г., които следва да утвърди ДКЕВР, а именно: 1. пределна цена на природния газ при продажба от обществен доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 434,80 лв./1000 нм3 /без ДДС/ и 2. пределна цена на природния газ при продажба от обществен доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД в размер на 442,52 лв./1000 нм3., т. е. увеличението на цената на природния газ спрямо II-ро тримесечие е 5,1588% или 21,33 лв., с предложени конкретни цени за продажба на природен газ от крайните снабдители по т. 3 от приложената таблица към доклада. Доклада с предложените показатели е приет безрезервно от ДКЕВР на проведените закрито заседание от 18.06.2008 г. и открито заседание на 26.06.2008 г., след проведено обсъждане на 24.06.2008 г., като оспореното решение е издадено на основание чл. 21, т. 6 и чл. 30, ал. 1, т. 5а и 6а и ал. 4 от Закона за енергетиката и чл. 21 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Обсъдено е подробно заключението на тройната съдебно - икономическа експертиза, във връзка с останалите доказателства по делото, чийто констатации са възприети изцяло от съда. Експертизата е установила, че не е спазено нормативното изискване за 3% надценка, че фактическата среднопретеглена покупна цена на входа на газопреносната мрежа /съответно към 30.06.2008 г. и 30.09.2008 г./ е по-висока от заложената в заявлението на "Булгаргаз" ЕАД, че е налице разминаване във валутния курс / 1$ е 1,29577 лв., а е утвърден с решението курс от 1,25595 за 1$/, и обема на общото количество доставки, извършено от жалбодателя и прогнозираното такова. При така установената фактическа обстановка е прието, че при постановяване на решението, в оспорената му част не е приложен метода на регулиране, визиран в § 2 от ПЗР на НРЦПГ, а именно: " норма на възвращаемост на капитала", уреден в чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата, както и че е нарушено изискването на чл. 21 във вр. с чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от НРЦПГ. Следствие от нормативно установената надценка по чл. 17, ал. 5 НРЦПГ е увеличаване автоматично размера на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, която пък оказва решаващо значение на останалите ценообразуващи елементи, вкл. и върху крайния размер на прилаганите от обществения доставчик цени. Или формираната по този начин цена не кореспондира на общите принципи, визирани в чл. 23 и чл. 31, т. 2 и 4 от ЗЕ. Прието е също, че регулаторния орган /ДКЕВР/ е обвързан изцяло от императивно регламентираните методи за регулиране на цените на природния газ, вкл. разписаните правила за тяхното образуване и изменение, и съответно утвърждаване. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка досежно спорните показатели, при допусната тройна съдебно-икономическа експертиза. Същата е приета без оспорване от страните, вкл. и от процесуалният представител на ДКЕВР, поради което доводите по касационната жалба за "неправилност" на експертизата се явяват неоснователни. Освен това оспорваното в жалбата "кръстосано субсидиране" е изяснено от вещите лица в открито съдебно заседание, а и не съставлява основен мотив в отменителното решение на първата съдебна инстанция. Заключението се базира на подробни изчисления, прогнозни данни, с приложения към него, съобразно изискванията на Наредбата. Именно във връзка с правилно кредитираното заключение на експертите се явява обоснован извода на тричленния състав за неспазено изискването по чл. 17, ал. 5 НРЦПГ, независимо от конкретния размер на надценката, приложен на практика при утвърждаване на цените в оспореното решение, което води до увеличаване размера на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа и съответно на останалите ценообразуващи елементи. Следователно не са спазени изискванията на чл. 23 и чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ във връзка с конкретните параметри, визирани в Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Неоснователно е възражението на касатора, че не е зачетено наличието на правомощия на регулатора при "оперативна самостоятелност", тъй като административният орган е обвързан изцяло от императивно регламентираните методи за регулиране на цените на природния газ, разписаните правилата за тяхното образуване, изменение и утвърждаване. Визираните в разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 ЗЕ регулаторните правомощия, касаещи осигуряване баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия, не освобождават ДКЕВР от задължението да съблюдава нормативно уредените правила и условия за формиране на цените на природния газ, както и за подробно и ясно изложение в съобразителната част на решението на начина на формиране на цените на природния газ, възприетия метод на ценово регулиране и спазването, респ. промяната в противоречие с нормативно закрепената надценка по чл. 17, ал. 5 НРЦПГ от 3%, което в случая не е налице. В тази връзка е неоснователен и довода по касационната жалба за мотивиране на оспореното решение със социален елемент - недопускане на значителното увеличаване разходите на енергийните и производствени дружества и битовите потребители, тъй като основния ръководен принцип при утвърждаване на регулираните цени на природния газ, приложим служебно от ДКЕВР при ценовото регулиране е осигуряването на баланс между интересите на енергийните предприятия и на потребителите, както и между отделните категории енергийни предприятия - чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 31 ЗЕ. Основателно се явява възражението на касатора за допусната "неточност" в мотивите на обжалваното решение досежно настоящия статут на "Булгаргаз" ЕАД, но то не касае съществото и не води до незаконосъобразност на решението като краен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение. С оглед изхода на делото и изрично заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касатора ДКЕВР на основание чл. 143, ал. 1 АПК дължи юрк. възнаграждение в размер на 280 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав