Решение № 9384 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2018 г.

Решение № 9384 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Мариянов от [населено място], подадена чрез процесуалният му представител адв. М. Деков против Решение № 4167/19.06.2018 г. постановено по адм. д. № 550/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РА-30-334/31.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОСК" при Столична община В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че процесното "приобщаване и остъкляване на терасата" е извършено през 2000 г. при действието на ЗТСУ /отм./ и Правилника за приложението на ЗТСУ /отм./, които не са изисквали одобрен проект при издаването на разрешението за остъкляване на тераса. На второ място се оспорва извода на съда относно приложимостта на § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като се твърди че в случая на преценка стоят предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и съдебни разноски. В с. з. касаторът редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Депозира писменни бележки, в които излага подробни възражения. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд София град е отхвърлил жалбата на Е. Мариянов срещу Заповед №РА-30-334/31.10.2017 г. на Директор на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж "Приобщаване и остъкляване на тераса/запад/ към ап. № 9 /кота +13. 75/" в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХIII-14 в кв. 135 м. Зона Б-3 по плана на [населено място], [улица], [район]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касатора, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и законосъобразно АССГ е приел че извършеното "приобщаване и остъкляване на тераса" съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, установеното от съдебно-техническата експертиза/като правилно не приема същата в частта в която са направени правни изводи/ и е направил извода че е променено предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си "открита използваема част" по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. Променено е функционалното предназначение на терасата-същата е приобщена към част от хола, като извършените строително-монтажни работи-зидария от газобетонови блокчета по фасадата, монтирана дограма, лека покривна конструкция от термопанели, премахване на неносещ зид от 25 см. и дограма към терасата не съответстват на понятието "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ, поради което и разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не намира приложение. Съгласно сочената разпоредба при текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж. При това положение правилно извършените строителни работи са квалифицирани като незаконен строеж. Строежът е незаконен когато е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По аргумент от чл. 225, ал. 1, т. 13 от ППЗТСУ (отм.); , действал към момента на извършване на строително –монтажните работи-2000 г. /за която страните не спорят/ остъкляването съставлява строеж за който се изисква разрешение за строеж, но не е необходим одобрен проект. Такова разрешение се изисква и при действието на ЗУТ в съответствие с разпоредбите на чл. 137, ал. 3 пр. 2 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като наред с него следва да има и одобрени инвестиционни проекти. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, според която не се изисква разрешение за строеж не се отнася за остъкляване на тераси, а на балкони и лоджии. Определение на понятията тераса, балкон и лоджии е дадено в § 5, т. 57, т. 58 и т. 59 от ДР на ЗУТ където е направена разлика между същите. По делото не се спори че за процесното "приобщаване и остъкляване на тераса"не са одобрени инвестиционни проекти, както и че същия не е разрешен с нарочен акт по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Настоящата инстанция преценява като неоснователни доводите на касатора за търпимост на строежа съгласно изискванията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. По делото не се спори че строежът е извършен през 2000 г. При това положение правилно решаващият съд е приел че приложимата правна норма за търпимост на строежа е тази на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Нормата на § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ не игнорира изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ, а обхваща само тези незаконни строежи, които не са обхванати от разпоредбите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Следователно разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ касае търпими строежа извършени в периода 2.01.2001 г. до 3.03.2001 г. При това положение като извършен през 2000 г. строежът е извън приложното поле на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е по делото че същия не е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечния срок от влизане в сила на закона /02.01.2001 г. /Данни за деклариране на процесния незаконен строеж няма по делото и в административната преписка, не са наведени доводи и доказателства в тази насока от оспорващата страна. Поради което даже и да е бил допустим по действащите към 2000 г. разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ, както е правилно е приел първоинстанционния съд, то не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ЗУТ, поради липса на деклариране и процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима за търпимост. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е "търпим" и подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Пред вид на изложеното, съдът намира че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, при своевременно направено искане за присъждане на разноски, на Столична община се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение