Решение № 12918 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2018 г.

Решение № 12918 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелт енд Уелнес" АД срещу Решение № 1711 от 17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1866/2018 г., по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и противоречие с целта на Закона за водите (ЗВ). Счита, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на решението на административния орган, водещи до неговата отмяна. Изложени са твърдения за липса на преценка на компетентността на органа, който е издал оспореното решение. Развива доводи за нарушение на материалния закон, като намира, че не са налице условията по чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ за отнемане на разрешителното- неизползване на изградената водностопанска система за срок от една година и нарушаване условията на разрешителното. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се отмени решението на БДЧР за отнемане на разрешително за водовземане от минерални води. Ответникът Директора на Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР) – в съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С оспореното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Хелт енд Уелнес" АД– в несъстоятелност, против Решение № 43/26.04.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ е отнето разрешително за водовземане от минерални води № 21610001/4.10.2010 г., издадено от Директора на БДЧР за водовземане от минерални води, посредством водовземно съоръжение – сондаж Р- 6 х, находящ се в гр. Варна, к. к. Св. Св. Константин и Елена, общ. Варна, обл. Варна, за обект на водоснабдяване: Балнеохотел "Сана" и хотелски комплекс, находящ се в УПИ ІІ-139 и УПИ ІІІ -140 в кв. 11 по плана на гр. Варна, к. к. Св. Св. Константин и Елена. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 79а, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в предвидената от закона форма и не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Установил е за безспорно, че жалбоподателят е титуляр на разрешително за водовземане от минерални води № 21610001/4.10.2010 г. от подземен обект – подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт, участък к. к. Св. Св. Константин и Елена, разкрито чрез сондаж № Р- 6 х. Счел е, че от събраните в хода на административното производство доказателства безспорно се установява, че титулярят на разрешителното не ползва обекта и не извършва водовземане. В този смисъл са констатациите при проверките, извършени на: 8.06.2016 г. - документирана с протокол № 217/8.06.2016 г; 21.03.2017 г. - документирана с протокол № 107/21.03.2017 г. и 21.03.2018 г. - документирана с протокол № 109/21.03.2018 г., при които са установени едни и същи показания на разходомерното устройство РУ – 01338 кум. м., като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Сметнал е, че е изпълнено условието по чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като при проверката е безспорно установено, че титулярят на разрешителното не е изпълнил условията по него- считано от 30.06.2016 г. не е водил дневник с отчет на разходомерното устройство и не е подавал данни към Директора на БДЧР. Приема, че от констатациите в Протокол № 217/8.06.2016 г. е видно, че последните данни в Дневника са от 31.12.2015 г., поради което правилно в обжалваното решение е прието, че дружеството е нарушило правилата за извършване на собствен мониторинг, заложени като условия по разрешителното. В заключение намира, че в случая административният орган е решил въпроса по целесъобразност като е разполагал с оперативна самостоятелност и е доказал изпълнението на условията по чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ и по тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът едностранчиво е разгледал приобщените доказателства. В хода на процедурата по обжалване на решението на директора на БДДР, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, а именно – че е налице водовземане и са спазени условията за отчетност и мониторинг. Още повече, че дружеството е разполагало с информация, че следва да се отчита и подава своевременно информация за своята дейност. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липсата на пълни и конкретни мотиви в обжалваното съдебно решение. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни съображения, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Доказателствата по делото установяват, че дружеството касатор е титуляр на Разрешително за водовземане от минерални води № 2161/4.10.2010 г., издадено на основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ за водовземане от минерални води, посредством водовземно съоръжение– сондаж Р- 6 х с цел на ползване на водата "за отдих – други цели", с краен срок на разрешителното 3.10.2020 г. По делото е установено, че от началото на 2016 г. дружеството не упражнява правата по издаденото разрешително и не използва изградената водностопанска система за водоснабдяване на обекта с минерална вода, което е свързано с факта, че дружеството не експлоатира комплекса по неговото предназначение като балнеохотел. От това следва, че правомощията и задължителните условия относно реализиране на водовземането не се осъществяват през дълъг период от време. Аргументите развити в касационната жалба, свързани с наличието на пречки, предвид производствата по Търговския закон, свързани с дружеството са неотносими към настоящия спор относно изпълнение на условията от издаденото разрешително по ЗВ. Въпросите за неговата организационна дейност са изцяло извън пределите на адм. правоотношение по чл. 44, ал. 1 ЗВ, чл. 50, ал. 4, т. 2 и 4 ЗВ. Правилни и обосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на Директора на БДЧР, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ е отнето издаденото на дружеството разрешително за водовземане от минерални води № 21610001/4.10.2010 г. В случая дружеството, което е титуляр на разрешителното, бездейства и не използва изградената водностопанска система. С констатиране на липса на водовземане, неизползване на съоръженията, съпътстващото неизпълнение на условията от адм. акт се поражда правото на адм. орган да отнеме разрешителното - чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. На основание чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Осъществяване на водовземането по чл. 44, ал. 1, чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ е свързано с използването на водностопанската система - чл. 5, и чл. 56, ал. 1, т. 11 ЗВ. Безспорно по делото е установено, че при проверка от 8.06.2016 г. било констатирано, че разходомерното устройство № 0900744, което е монтирано в сондаж Р- 6 х, към момента на проверката е с показания 01338 кум. м. Обект Балнеохотел "Сана" и хотелски комплекс не е електрифициран, токът в целия комплекс е спрян и водовземане не се осъществява. В конкретния случай съоръжението за водовземане, което е част от водностопанската система за използване на минерална вода- от ЗВ, която в периода 8.06.2016 г. – 21.03.2018 г. не е използвана от титуляря на разрешителното, поради което е изпълнено условието по чл. 79а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Безспорно е установено, че титулярят на разрешителното не е изпълнил разпоредените в адм. акт условия: т. 21 и т. 22 от условията за разрешаване на водовземането - считано от 30.06.2016 г. не е водил дневник с отчет на разходомерното устройство и не е подавал данни към БДЧР. С това е установено, че не се упражняват правата от адм. акт. Същото е установено и при проверките на 21.03.2017 г. и 21.03.2018 г. Налице са предпоставките по чл. 79а, ал. 1, т. 1 – неизползване на изградената водностопанска система за срок от една година и т. 3 – нарушаване на условията на разрешителното. По делото категорично е установено, че не се извършва водовземане и не се изпълняват условия по издаденото разрешително. Нещо повече, от жалбоподателя, не е очертана и бъдеща перспектива за неговата реализация. С установяване на факта на неизползване на правата от разрешителното се стига до неговото прекратяване, чрез отнемането му от административния орган. След като в определен времеви период не може да се реализира експлоатация на предоставения воден ресурс следва издаване на административен акт с преустановителен характер- чл. 79а ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ, във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 11 и т. 15 ЗВ. Необосновано от касационния жалбоподател се твърди противоречие на адм. акт на БДЧР с целта на закона. Когато в продължителен период от време не се упражняват придобитите права и с това необосновано се "задържа" воден ресурс и не се изпълняват условията за издаденото разрешително, е налице противоречие с принципа за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси – чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,