Решение № 5819 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2010 г.

Решение № 5819 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Корабно машиностроене"АД, гр. Варна против решение № 42 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 23/07 г., с което Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА№ 0303159 от 29.09.2006 г., издаден от ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 920/5.12.06 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 651,85 лв. В касационната жалба, допълнена с последваща молба от 10.11.2010 г. се поддържа неправилност на обжалваното решение. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички събрани доказателства по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия касационен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й касационната инстанция приема следното: Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпросът относно правото на данъчен кредит, на жалбоподателя по фактура № 453/4.06.05 г., издадена от "Марег ком" ЕООД, гр. София с предмет на доставката - "козлови кран с количка с товароподемност 32,8 тона". Органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит по тази фактура с мотива, че по нея няма осъществена сделка, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 5 и чл. 65, ал. 4, т. 3 вр. с чл. 6 , чл. 32 , чл. 63 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС. Фактическите констатации, обосновали този извод на органа по приходите са, че при проследяване произхода на стоката по фактурата е установено, че предходен доставчик е Иван Младенов Иванов от гр. Видин, който я е придобил по фактура № 6744/27.07.99 г. издадена от "Видахим" ЕАД. Органът по приходите е установил, че е налице разминаване между предмета на договора (№ ПП/1034/2005 г.), по силата на който прекият доставчик е придобил стоката от предходния и предмета на процесната фактура. Установено е, че предметът на договора е пълен комплект неизползвани части и оборудване за кран козлови с количка с товароподемност 32/8; разстояние между релсите-25м.; с конзоли, включително и всички монтажни елементи с изключение на електрическата инсталация на крана и ел. оборудването на кабината и товарното въже на гл. подем, а предмет на фактурата е кран козлови с количка с товароподемност 32/8 тона. Установено също така е, че предмет на доставката по фактурата от "Видахим" ЕАД на Иван Младенов Иванов е мостови кран КК-32/8 Органът по приходите е кредитирал и техническа експертиза, изслушана в хода на ревизията, която не е могла да определи идентичността на двете товароподемни съоръжения по фактурите (процесната и тази издадена то "Видахим"). Органът по приходите е направил извод, че след като физическото лице Иван Иванов не е установено да е притежавало кран козлови, то той не могъл да го прехвърли на прекия доставчик, съответно няма как "Марег ком" ЕООД да го прехвърли на "Корабно машиностроене"АД. Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата срещу РА. В решението си първоинстанционният съд е повторил констатациите и изводите, направени от органа по приходите, възпроизвел е съдържанието на документите и експертизата, събрани в хода на данъчната ревизия, след което съдът е заключил, че законосъобразно на посочените в РА правни основания, органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по фактурата. Върховният административен съд счита, че решението е неправилно. Първоинстанционният съд е изложил твърде пестеливи мотиви в решението си, което може да се приравни на липса на мотиви. Решението е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава неговата неправилност и е основание решението да бъде отменено. Съдът не е изложил съображенията си въз основа на които възприема като верни констатациите и правилни изводите на органа по приходите. Също така, в хода на съдебното обжалване на РА, жалбоподателят е ангажирал доказателства в това число съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения са приети от съда и не са оспорени от страните. Тези доказателства са останали необсъдени от съда, като необсъдени са останали доводите, и възраженията направени от жалбоподателя в жалбата му до окръжния съд. Нарушенията, допуснати от съда са съществени. От друга страна, съдът е длъжен да извърши преценка за валидността на обжалвания акт и без изрично да има наведени доводи за това. В обжалваното решение липсват мотиви относно валидността на обжалвания РА. От РД е видно, че по декларацията на ревизираното лице за м. 06.2005 г. (периодът, в който е издадена въпросната фактура и е упражнено правото на данъчен кредит по нея) е извършена проверка, в резултат на която е издаден ДАПВ № 4173/29.07.05 г. Константна и безпротиворечива е практиката на ВАС, че при издаден и влязъл в сила ДАПВ ревизия за същия период по същия материален данъчен закон, може да се извърши при наличието на определени предпоставки за това и при съблюдаване на специалния ред, визиран в чл. 133 и 134 от ДОПК, и при възлагането й от компетентния за това данъчен орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Съдът не е събрал по делото посочения ДАПВ, което е следвало да направи, след което да прецени доколко процесния РА е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановените административнопроцесуални правила за това. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се събере по делото посочения ДАПВ, след което съдът да прецени валидността на РА. В случай, че РА се прецени като валидно издаден от компетентен орган, следва да се прецени законосъобразността му, като за целта се обсъдят по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и възраженията и доводите на страните, след което съдът да формулира изводите си относно доказаността на релевантните за спора факти и обстоятелства. Воден от горните съображения, Върховният административен съд