Решение № 5742 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2020 г.

Решение № 5742 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вием Ауто 88" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, [адрес] представлявано от М. Д. – Д. в качеството й на управител, чрез адв. А. срещу решение № 316/17.08.2020 г. постановено по адм. д. № 176 по описа на Административен съд гр. Стара Загора за 2020 г. С атакуваното решене е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/№ Р-16002419003337-091-001 от 16.12.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 71/14.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив. С ревизионния акт на "Вием Ауто 88" ЕООД са установени данъчни задължения в общ размер на 38 162. 24 лв. главница и лихви в размер на 8 683. 88 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 1 855. 81 лв. и лихви в размер на 510. 39 лв. и за 2017 г. корпоративен данък 5 225. 01 лв., с прилежащи лихви в размер на 907. 19 лв. В касационната жалба се заявява искане атакуваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената жалба срещу ревизионния акт. Изразява се несъгласие с направените изводи от АС-Стара Загора, тъй като не е съобразено обстоятелството, че ревизионният акт съдържа констатации и изводи в нарушение на ДОПК, АПК, ЗДДС, ППЗДДС, ЗКПО, Закона за счетоводството, Търговския закон, ЗЗД и ЗУТ. Същият не се основава на действителните факти от значение за случая съобразно изискването на чл. 3, ал. 2 от ДОПК, тъй като органите по приходите не са изяснили служебно съгласно чл. 5 от ДОПК фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публични вземания, включително за прилагането на определените от закона облекчения. Приходната администрация не е положила усилия да провери всички съконтрагенти на ревизираното лице и да провери изходящите от тях необходими и относими документи, като не е изслушала авто-техническа експертиза, за да установи дали фактурираните доставки са осъществени. Касае се за ремонт на МПС, поради което за да бъде отговорно на въпроса дали ремонтите са осъществени са били необходими специални знания. Неправилно съдът е обоснова изводите си с липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на определени юридическите лица-доставчици. Тези факти са ирелевантни по отношение на процесните доставки, както и не следва РЛ да носи отговорност за евентуалното неправомерно поведение на своите доставчици. Получателят по доставката няма законова възможност да задължи даден доставчик да спазва съответните данъчни разпоредби, за разлика от ораните по приходите, които разполагат с тази възможност. От доказателствата по делото се установява, че е налице прехвърляне на правото на разпореждане върху процесните стоки и услуги от дружеството към общините получатели на ремонтираните употребявани автомобили. Касаторът намира, че прехвърлянето на собствеността е доказателство за действително извършени услуги. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, както и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски за държавна такса и заплатен адвокатски хонорар. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в представени по делото писмени бележки оспорва подадената касационна жалба, а по същество намира, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. С нея не се сочат обстоятелства или правни основания, които да налагат корекция на извода на първоинстанционният съд за неоснователност на подадената жалба срещу РА. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, които са изложени в съдебния акт. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано. Въз основа на горното предлага да бъде оставено в сила, тъй като липсват касационни основания по чл. 209 и сл. от АПК за неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Стара Загора е бил РА №Р-16002419003337-091-001/16.12.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 71/14.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" – Пловдив, с който по отношение на "Вием Ауто 88" ООД са установени данъчни задължения в общ размер на 38 162. 24 лв. главница и лихви в размер на 8683. 88 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 081. 42 лв. главница и лихви в размер на 7266. 30 лв., както и корпоративен данък по ЗКПО за 2016 и 2017 г. в общ размер главница 7080. 82 лв. и лихви в общ размер 1417. 58 лв. С оспореното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на дружеството и е присъдил разноски в полза на данъчната администрация. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на подробен анализ на представените по делото писмени доказателства и приетата ССЕ, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Мел и Рем" ЕООД, "Дарис-БГ" ЕООД и "Ан М Си-Форест" ЕООД. За всеки от доставчиците са обсъдени конкретно доказателствата, обосновано са изложени изводи кои от тях се ценят и кои не. Въз основа на това е прието, че процесните фактури са издадени без основание, респективно данъкът по тях е бил начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същите са подробни, като е извършен анализ на всички доказателства представени в хода на ревизионното производство и пред съда, обосновани са изводите му защо се кредитират или не конкретни писмени доказателства. Изложени са мотиви за всеки един от доставчиците, които обосновават формирания краен извод за липса на реално извършена доставка. Неоснователни са оплакванията на касатора, че от доказателствата по делото се установява реалност на фактурираните доставки. Изводите на първоинстанционния съд са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства. Видно е от мотивите изложени от съдебния състав, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 ГПК. Обосновани са изложените от него съображения, че процеса на доказване на реалното изпълнение на процесните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно наличието на счетоводна документация и счетоводното отразяване на твърдените доставки. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за възникване право на данъчен кредит, а само косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, което в случая е направено. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС и твърдението, че "основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получени доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчно задължените лица са пропуснали някои формални изисквания". Липсата на доказателства за реалност на доставките не е формално изискване. Сочената от касатора практика е относима за случаите, в които не е спорно реалното осъществяване на доставката. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че органите по приходите е следвало да установят, наличието на доставки с експертиза и то авто-техническа. С оглед обстоятелството, че става дума за специфични доставки на услуги по ремонт на МПС. Макар да му е указана доказателствената тежест, която носи дружеството не е събрало доказателства, които да подкрепят твърденията му. В хода на съдебното производство е разполагало с възможност да поиска изслушване на експертизи, които да установят верността на твърденията му за извършени ремонти, но това не е направено, въпреки дадените указания от съда относно доказателствената тежест. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което иска приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващият състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. Ето защо не следва да бъде възприето като основателно възражението на касатора, че от представените пред съда документи се установява реалност на доставките. По принцип вярно е твърдението на касатора, че не е във възможностите му да проследи дали неговите доставчици изпълняват коректно задълженията си към фиска и дали са изрядни работодатели. Тези обстоятелства били ирелевантни за правния спор. В настоящият случай процесните фактури са с предмет различни ремонти на МПС и СМР. Това са все услуги предоставяни на ревизираното лице, т. е. то е получило резултата от тях. В този смисъл, в неговите възможности е било да докаже този факт. Задълженото лице следва да е разполагало с доказателства за реалност на доставките още по време на ревизионното производство, тъй като е страна по сделките. Правилно съдът е обсъдил представените договори, приемо-предавателните протоколи и е приел, че не е установена реалност на доставките. В частта по ЗКПО възраженията на касатора също са неоснователни. Конкретни твърдения за неправилност на решението в тази част не се сочат, но тъй като е изразено недоволство от постановения съдебен акт и изрично е заявено, че се оспорва цялото решение, настоящата инстанция намира, че следва да бъде обсъдено решението и в тази част. Направените изводи на АС-Стара Загора са в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно същата не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, т. е. по см. на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Липсата на безспорни доказателства за реално осъществена доставка, води до невярно отразяване на стопанската операция в съответния счетоводен документ. Следователно, този отрицателен факт е еднакво релевантен както за определянето на правото на данъчен кредит, така и за прекия данък по ЗКПО. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, и както бе посочено по-горе те се споделят от настоящата инстанция. Решаващият състав не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1935. 38 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,