Решение № 6156 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12661/2018 г.

Решение № 6156 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12661/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на К. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Белов, срещу решение № 4461 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12176/2015 г. на Административен съд С. – град (АССГ), с което е отменена заповед № 18 – 4060 от 27.05.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. С., с която е одобрено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР) на гр. Б., Столична община, заявено от К. С., и изразяващо се в: изменение на границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатори № 02659.2193.512 в съответствие с границите на ПИ № 2047, кв. 96 по регулационния план на гр. Б., одобрен със заповед № 4200 от 26.07.1977 г., като се заличава имот идентификатор № 02659.2193.512 с площ от 658 кв. м., собственост на П. М., Н. Т. и С. М., и на негово място се нанасят нови обекти в КК и КР, както следва: с идентификатор № 02659.2193.3138 с площ 57 кв. м., собственост на П. М., Н. Т. и С. М., с идентификатор № 02659.2193.3155 с площ от 339 кв. м., собственост на К. С. и с идентификатор № 02659.2193.3156 с площ 262 кв. м., собственост на П. М., Н. Т. и С. М.. С решението СГКК – С. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоначално жалбоподателят не е бил страна по делото и в този период е изслушана СТЕ, която е неправилна и която е подвела вещото лице, което е изготвило СТЕ по искането и по въпросите, поставени от него. Твърди и материална незаконосъобразност на решението, като посочва, че нотариалния акт от 1981, с който се легитимират другите страни по делото като собственици е нищожен. Твърди и че има данни за преюдициален вещен спор, но посочва, че при наличие на правоспособно по кадастъра вещо лице, няма пречка кадастралния проблем да бъде разрешен правилно, което спорен него е с потвърждаване на оспорената заповед. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на П. М. срещу заповедта на началника на СГКК – С.. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на П. М.. Ответникът - началникът на СГКК – гр. С., не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Н. М. и Ц. М. в качеството им на наследници на Н. Т., не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът П. М., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и същата е постановено в противоречие с материалния закон. Приел е, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като жалбоподателят пред първата инстанция като собственик на имота, засегнат от процесната заповед ПИ идентификатор № 02659.2193.512 не е взел участие в административното производство. Посочиле е, че действащата процедура по ЗКИР, действително не предвижда да се съставя акт за непълноти и грешки, но това не освобождава административния орган от задължението да събере всички относими към производството доказателства, съобразно чл. 35 от АПК като обсъди доводите и възраженията на страните и издаде акта при точно установена фактическа обстановка, което е приел, че не е сторено в случая. Приел е и че между жалбоподателя пред АССГ П. М. – собственик, съгласно нотариален акт и по КККР, на заличения с процесната заповед ПИ с идентификатор № 02659.2193.512 и заинтересуваната страна К. С. като собственик на новонанесения в кадастралната карта имот с идентификатор № 02659.2193.3155 е възникнал и съществува вещен спор по отношение на правото на собственост върху част от ПИ на жалбоподателя. Приел е, че с процесното изменение се накърнява правото му като се отнемат части от имота, с квадратура от 339 кв. м., а именно тази на новонанесения имот. Посочил е, че този спор следва предварително да се реши по общия състезателен гражданско-правен исков ред, съгласно нормата на чл. 54, ал. 2 /ЗКИР/, предишна чл. 53, ал. 2 ЗКИР /изм. / и едва след това на базата на влязло в законна сила съдебно решение следва да се измени кадастралната карта като се нанесе ПИ на К. Стонев по начина, по който е извършено с процесният акт, по съответните регулационни граници, ако се окаже, че същите съвпадат с имотните такива. Решението е правилно. На първо място, неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че касационният жалбоподател не е бил първоначално конституиран като заинтересована страна по делото на АССГ. Действително съдебният състав е допуснал такъв пропуск при първоначалното конституиране на страните по делото, но впоследствие е отстранил този пропуск. Касационният жалбоподател е бил призован и е участвал в първоинстанционното производство макар и на по – късен етап, като му е дадена пълна възможност да ангажира доказателства, което е и сторил с поискана и назначена СТЕ, която е изслушана в съдебно заседание. Същата е приета без възражения от страните, като към онзи момент е била налице възможност за К. С. да я оспори, което не е сторено. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение, поради това, че не е допуснат свидетел за изслушване, тъй като обстоятелствата, за които е посочено неговото искане, касаят събраните по делото писмени доказателства. Поради това е неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е прието от административния съд, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В приложимата процедура действително не е налице изискване на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР (след изменението на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР, ДВ, бр. 49/2014 г.), но това не игнорира задължението на административния орган да уведоми заинтересованите от изменението лица, а именно тези, чиито имоти са засегнати от процедираното изменение, което както правилно е приел и съдът не е сторил административният орган. В тази връзка е правилен и изводът за допуснати нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно в административното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, както и не са били служебно събрани относимите доказателства. Правилен е и изводът на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради наличието на индиция за "спора за собственост", като при наличието на такава същата е основание за постановяване на отказ за изменението, а не на положителен акт, както е сторено. За да е налице спор за собственост, следва освен констатираното "застъпване" на части от имотите, да са налични и противопоставими документи за собственост. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като поискания за нанасяне имот с проекто идентификатор № 02659.2193.3155 с проекто площ от 339 кв. м. попада в рамките на нанесения в одобрената кадастрална карта ПИ идентификатор № 02659.2193.512, като се разполага през средата на този имот, който е собственост на ответниците по касация Манолови. От доказателствата се установява, че страните имот нотариални актове за собственост, както следва К. С. за имот с площ от 235 кв. м., съотвестващ на ПИ № 2047, като в нотариалния акт е записано, че този имот на К. С. е при граници от две страни улици, ПИ № 2046 и ПИ № 2048. От доказателствата, включително заключенията на вещите лица е видно, че така както е нанесен имот проекто идентификатор № 02659.2193.3155 същият освен това не съответства като граници и като записана площ на отразеното в нотариалния акт на К. С., тъй като не граничи със стари имоти ПИ № 2046 и ПИ № 2048, а граничи със стари имоти ПИ № 2053 и № 2054. Освен това са налице противопоставими титули за собственост, тъй като видно от нотариалния акт на К. С. същият е закупил 235 кв. м., представляващ ПИ № 2047, а заинтересованите пред първата инстанция страни се легитимират като собственици на 955 кв. м., представляващи ПИ № 2037, като имота на К. С. се нанася в рамките на собствения имот на заинтересованите пред първата инстанция страни, което пък обосновава наличието на спор за собственост. Дори обаче да се приеме, че не е налице такъв спор, то предвид описаните граници на имота на К. С. по нотариалния му акт, допуснатото изменение е незаконосъобразно, тъй като не се установява същият да се разполага по документа за собственост на мястото, на което е нанесен с оспореното изменение, а именно по оспорената заповед. Решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, настоящият състав намира за неоснователно искането на касатора в това производство за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация П. М. в тази връзка е основателно. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на П. М., тъй като договореното възнаграждение е под минималното предвидено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за процесуално представителство по дело по ЗУТ и ЗКИР, което е 600 лв., а договореното и претендирано от процесуалния представител на ответника по касация Манолов е в размер на 500 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена в цялост. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,