Решение № 1467 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2008 г.

Решение № 1467 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Христо Статков Николов и Лилия Георгиева Николова, двамата от гр. Враца, срещу решение № 1021/9.07.08 г. по адм. д. № 69/06 г. по описа на Врачанския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Нели Статкова Николова и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК)- София не за взели становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба следва да бъде уважена с отмяна на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение състав на Врачанския окръжен съд е отхвърлил жалбата на касатора Николов срещу Заповед № РД-18-43/16.09.05 г. на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, сега АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Враца, в частта на поземлен имот с идентификатор 12259.1012.73 с площ 425 относно два броя гаражи с идентификатори 12259.102.12.73. 1 и 12259.1012.73.2 и стопанска сграда без посочване на идентификатора й. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на поземления имот е налице висящ спор за материално право, а представения като доказателство констативен нотариален акт, съставен в хода на съдебното производство, е оспорен от отв. Н. Николова. Касационната жалба срещу така постановеното решение, мотивирана с доводи за неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Претенцията по жалбата е била да се вземе предвид нотариален акт № 102, том. I-ви, н. д. № 436/76 г. на РС-Враца и въз основа на него находящите се в поземлен имот с идентификатор 12259.1012.73 два броя гаражи 73.1 и 73.2, както и стопанска постройка да се запишат като собствени на оспорващия Николов. Преди всичко съдържанието на цитирания нотариален акт сочи, че с него Николов е придобил собственост върху 1/3 ид. част от процесния поземлен имот, ведно с 1/3 ид. част от МЖС, застроена на 70 кв. м, т. е този нотариален акт не може да бъде основание претендираните в имота гаражи и стопанска постройка да бъдат записани на негово име. От приложените на л. 8 скица, извадка от кадастралната карта, одобрена с оспорената заповед е видно, че гаражът с идентификатор 73.1 е записан на оспорващия Николов, от което следва неоснователност на оспорването в тази му част. По отношение втория гараж, с идентификатор 73.2 към издаване на оспорената заповед е бил висящ спор за собственост - делбено производство по гр. д. № 2252/04 г. на Врачанския районен съд, приключило с решение № 115/27.12.04 г., влязло в сила на 15.03.05 г. (в. гр. д. № 91/05 г. на Врачанския окръжен съд). С тези решения претенцията на съделителката Николова за делба, вкл и на гараж с идентификатор 73.2 е отхвърлена. Независимо от това, оспорването и в тази му част е било неоснователно, тъй като административният акт се проверява за законосъобразността му към момента на неговото издаване (в тази връзка спирането на производството е било процесуално незаконосъобразно). Към периода на процедиране на административната преписка спорът за собствеността на гаража с идентификатор 73.2 не е бил разрешен, предвид което правилно този обект е записан като съсобствен между съсобствениците на поземления имот -касатора Николов и ответницата Николова. Във връзка с третата претенция за записване на името на касатора Николов на стопанска сграда следва да бъде посочено, че в жалбата липсва конкретизация за коя от двете стопански сгради е искането за тази с идентификатор 73.4 или с идентификатор 73.5. Искането не може да бъде конкретизирано и от мотивите на влязлото с сила делбено решение, тъй като в това производство изрична претенция за делба на стопански сгради липсва, като е ползвана общата формулировка "други подобрения". Следва да се посочи, че по отношение гаражът с идентификатор 73.2 и стопанската постройка касаторът може да реализира правата си в процедура по изменение на кадастралния регистър с правно основание чл. 53 ЗКИР. Предвид горното, като е отхвърлил жалбата на касатора Николов срещу процесната заповед в оспорената й част, Врачанският окръжен съд е постановил решение, лишено от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на II-ро отделение