Решение № 9099 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2011 г.

Решение № 9099 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мария Аспарухова Матева, гр. София, кв. Красно село, ул. Княгиня Клементина, бл. 186, срещу решение № 475/26.09.2011 г. на Административен съд - гр. Плевен по адм. дело № 435/2011 г. С това решение е отхвърлена жалбата й за обявяване на нищожност на Заповед № РД 15-1193/19.07.2000 г. на Кмета на Община Плевен и е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По подробно изложени мотиви касационната жалбоподателка моли делото да бъде върнато за повторно разглеждане на Административен съд - Плевен за да бъде в състояние той да завърши процедурите по оспорване истинността на Протокол № 20/22.12.1982 г., Решение № 161/22.12.1982 г. на ОБНС - Плевен и Удостоверение № 18/10.11.1988 г. или Върховният административен съд да се произнесе по тях, а алтернативно моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъдат прогласени за нищожни Протокол № 20/22.12.1982 г., Решение № 161/22.12.1982 г. на ОБНС - Плевен и Заповед на Кмета на Община Плевен № РД-15-1193/19.07.2000 г. Моли също да бъде отменено присъденото юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на Кмета на Община Плевен. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си от първата инстанция - сина й Момчил Матев, поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Ответникът - Кмета на Община Плевен, не заявява становище. Заинтересованите страни Георги Димитров Куртелов и Марио Аспарухов Кузманов, също не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима като депозирана в законния срок и от надлежна страна, но по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Оспореното решение на АС - Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновано е от преценката на събраните доказателства и е в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед на Кмета на Община Плевен, с която на ползвателя Куртелов е признато правото да придобие собствеността върху конкретния земеделски имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не страда от порока нищожност. В тази връзка неиздържана от фактическа и правна страна е тезата на оспорващата, поддържана и в касационната жалба, че нищожността на административния акт е обусловена от тежките пороци на решението на ОбНС - Плевен /№ 161/1982 г./ за предоставяне на земеделска земя за ползване на основание ПМС № 11/1982 г. и издаденото впоследствие удостоверение /№ 18/10.11.1988 г./, въз основа на което ползвателят е реализирал предоставените му права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е счел, че липсата на печат и подпис на председателя на ИК на ОбНС не води до недействителност на предоставените от Държавния архив документи, удостоверяващи по несъмнен начин наличие на релевантните за правния спор факти. Освен посоченото, от значение е и установеното обстоятелство за приключилата процедурата по придобиване на собствеността върху процесния имот от ползвателя, като всяка една от фазите е завършила. Следователно бившият ползвател несъмнено се легитимира като собственик на имота въз основа на влезли в сила административни актове, за които няма данни за оспорване на касаторката. С оглед датата на пощенското клеймо на изпращащата поща в София - 1.ХI. 11, входираната на 03 ноември 2011 г. в Административен съд - Плевен касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 19.10.2011 г. видно от приложената по адм. дело № 435/2011 г. разписка, и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 475 от 26 септември 2011 г. по адм. дело № 435/2011 г., в производство по чл. 145 и следващите от АПК вр. § 62, ал. 5 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. и § 19, ал. 2 от ЗИД на АПК (ДВ - бр. 39/20.05.2011 г.), Административен съд - Плевен, III-ти състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Аспарухова Матева от гр. София с искане за обявяване на нищожност на Заповед № РД 15-1193/19.07.2000 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Георги Димитров Куртелов да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 22-2 в местността "Плочата" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и като логическа и законна последица от този изход на спора, с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Мария Аспарухова Матева от гр. София, кв. "Красно село", ул. "Княгиня Клементина", бл. 186, ет. 6, ап. 29 да заплати по бюджета на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че процесната заповед е издадена от съответния компетентен орган - Кмета на Община Плевен при спазване на административната процедура, при наличие на изискуемите материално-правни предпоставки и съобразно целта на закона и затова представлява валиден административен акт, поставящ началото на сложен фактически състав от административни актове и годен да породи целените правни последици, които към момента на подаване на жалбата вече са били реализирани. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката за нищожност на заповедта, поради липса на законовото основание на § 4. Съдът е констатирал, че ползвателят Георги Димитров Куртелов е подал заявление за признаване правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ като е доказал предоставеното му право на ползване с изискуемия от § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ удостоверителен документ. Същия е сверен от съответното длъжностно лице и подписан, с което удостоверява предоставеното на ползвателя право. Впоследствие назначената от кмета на общината комисия извършва нова проверка за наличието на законовите предпоставки и същата е излязла със заключение, че заявлението следва да се уважи при наличие на всички предпоставки на § 4а. В тази връзка съдът е посочил, че валидността на издаденото удостоверение не може да се обори само заради факта, че съхраняваният понастоящем в Държавен архив екземпляр от Решение № 161 по Протокол № 20/22.12.1982 г. на ИК на ОБНС - Плевен, на което се основава, не е подписано от председателя. ИК на ОБНС е колективен, а не едноличен орган и неговите решения се вземат с мнозинство от членовете му, а не еднолично от председателя, затова и подписването на протоколите за взетите решения от председателя и секретаря има само удостоверително, но не и конститутивно действие. Съдържанието на взетите по протокола решения е удостоверено с подписа на секретаря, затова липсата на подпис за председател е пропуск, но не го прави недействително, още повече, че съдържанието на взетото решение по т. 9 от дневния ред възприема изцяло направеното и подписано предложение от Цветан Владков - заместник председател на ИК, а според т. IV. 22, на Георги Димитров Куртелов е предоставена земеделска земя в м. "Плочата" по ПМС № 11. Така постановеното съдебно решение е правилно. Със заповед № РД 15 - 1193 от 19.07.2000 г., в съответствие с решението на комисията, назначена със заповед № РД-15-116/28.01.1998 г., прието с протокол № 24/6508 от 09.12.1998 г. и на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. ДВ, бр. 122/1997 г., Кметът на Община Плевен признава правото на ползвателя Георги Димитров Куртелов за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот - парцел № 22-2 в местността "Плочата", по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер до 600 кв. м и заповядва да се извърши оценка на имота. В заповедта е разпоредено копия от нея да се връчат по реда на ГПК на заинтересованите ползватели и собственици и по-конкретно на Александър Петров Гарибалдов (собственик) и на Любляна Александрова Кузманова (заявител), като изрично е отразено, че заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Александър Петров Гарибалдов към този момент е бил починал (на 23.06.1968 г.) и единствен наследник е дъщеря му Любляна Александрова Кузманова. В придружителното писмо, с което Община Плевен изпраща жалбата на Мария Аспарухова Матева до съда се твърди, че тази заповед е била обжалвана за законосъобразност пред Областен управител на Област Плевен и пред Административен съд - Плевен, но тъй като жалбата е била извън законовия срок, е оставена без разглеждане. Няма данни дали жалбата е била подадена от Любляна Александрова Кузманова или от наследника й Мария Аспарухова Матева, но от факта, че жалбата е била адресирана до Административен съд - Плевен, а не до Окръжен съд - Плевен, а административните съдилища съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на АПК започват да образуват дела от 1 март 2007 г., може да се направи извод, че жалбоподателка е била Мария Аспарухова Матева, защото майка й Любляна Александрова Кузманова е починала на 26.12.2000 г. От изложеното дотук следва, че заповед № РД 15 - 1193 от 19.07.2000 г. на Кмета на Община Плевен е влязла в сила. Установява се още от данните по делото, че процедурата е продължила и е доведена до край, тоест земеделската реституция е приключила. По-конкретно: изготвена и одобрена е оценка за признатия имот със заповед № РД-12-627/04.03.2008 г., имотът е бил нанесен в плана на новообразуваните имоти одобрен със заповед на Областния управител на Област Плевен № РД-13-118/20.11.2007 г., след влизането му в сила е издадена и заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с № РД-12-428/10.02.2010 г., има и въвод във владение на ползвателя с трансформирано право на ползване в право на собственост. Само за пълнота следва да се отбележи, че в решение № 15786 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 8224/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение изрично е посочено, че заповед № РД-15-1193 от 19.07.2000 г., с която кметът на Община Плевен е признал на Георги Куртелов да придобие правото на собственост върху предоставената му за ползване земя от 600 кв. м, в местността "Плочата", не е изпълнена в частта по оценяването на имота по вина на администрацията. Поради тази причина и въпроса с разместването на поредността на процедурата не е съществен и не следва да се коментира. Жалбоподателката Мария Аспарухова Матева се е възползвала от предоставената от закона възможност административните актове да се оспорват с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 от АПК) и е подала жалба до Административен съд гр. Плевен само с искане за обявяване нищожност на заповед № РД 15 - 1193 от 19.07.2000 г. на Кмета на Община Плевен. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Обратното - ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали акта не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност. Това изискване изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Същевременно съществува забрана в чл. 177, ал. 3 от АПК, ако с решение е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, същият да се оспорва като нищожен. В конкретния случай заповед № РД 15 - 1193 от 19.07.2000 г. на Кмета на Община Плевен е била обжалвана за законосъобразност, но няма решение по съществото на спора, защото след като жалбата е била приета за просрочена, очевидно с определение е оставена без разглеждане поради недопустимост. Затова, макар и да не е приложен по делото конкретния съдебен акт, настоящият касационен състав приема, че последващата жалба само с претенция за нищожност е процесуално допустима. В противен случай би следвало да се обезсили постановеното по нея съдебно решение на Административен съд - Плевен. Както вече се каза по-горе, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателката. В конкретния случай обаче такива пороци няма. Заповедта е издадена от компетентен административен орган (материална, териториална и компетентност по степен), в писмена форма, съдържа задължителните и съществени реквизити на административен акт, посочени в чл. 59 АПК, вкл. подпис на издателя й. Основана е на протокол на надлежно назначена от кмета на общината комисия, а от своя страна протоколът на комисията е основан на Удостоверение № 18 от 10.11.1988 г., което е напълно редовно от външна страна. Липсата на подпис на председател на ИК на ОНС във взетото решение № 161 по точка 9 от Протокол № 20 от 22.ХII. 1982 г., цитирано в Удостоверение № 18/1988 г. не води до нищожност, а до унищожаемост, каквато е преклудирана. Освен това няма открита процедура по оспорване на документ в срока и по реда на чл. 193 от ГПК, който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, поради което и съдът не е дължал произнасяне по неговата истинност. Отделен е въпроса, че когато се прави такова искане, задължително се посочва коя форма е налице - автентичност или вярност, респ. дали документът е неавтентичен или неверен, тоест е неистински. Правилно Административен съд - Плевен е посочил, че дори да се приеме, че процесната заповед страда от сочените от жалбоподателката пороци, то те не са съществени до степен на нищожност. Този извод се споделя и от настоящия състав - липсата на подпис на Председател на ИК на ОНС не е от такъв характер, че да опорочи заповедта до степен на нищожност. Самата обжалвана заповед е подписана от кмета на общината, а липсата на подпис в един по предходен документ, опосреден от протокол на комисия, който от своя страна също не е оспорен, не води до нищожност на административния акт. А поставянето на печат изобщо не е сред изискванията за законосъобразност на административния акт, като дори в случая такъв печат липсва не върху самата обжалвана заповед, а върху един от документите, послужили за нейното издаване. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред Върховния административен съд решение на Административен съд - Плевен следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,