Решение № 13642 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2015 г.

Решение № 13642 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на З. А. Г. с ЕТ "Санди - З. А.", с ЕИК ********* със седалище гр. П., бул. "А. С." .№..., ап. № 9, срещу Решение № 1467 от 17.07.2015 г., по адм. дело № 590/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № Р-16-1403153-091-01 от 09.12.2014 г., издаден от Н. К. - началник сектор "Ревизии" - в качеството му на орган възложил ревизията, и С. Й. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 146 от 24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта, с която са й установени допълнително задължения по ЗДДС общо в размер на 4 188.36 лв. и прилежащите лихви за забава в размер на 1 310.05 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в съществени процесуални нарушение при издаване на процесния РА и неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Според касатора в РА липсват мотиви и в същия е посочено, че се издава на базата на Ревизионен доклад (РД) № Р-16-1403153-092-01 от 07.11.2014 г., а в хода на ревизията е съставен друг РД. Твърди, че съдът неправилно е приел, че договорите за наем между ревизираното лице и свързаните с него дружества са сключени с цел получаване на доход. В тази насока се позовава на Решение № 5935 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 7552/2012 г. по описа на Върховния административен съд и Решение № 3180 от 03.06.2014 г. по адм. дело № 9832/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, с който приходните органи са начислили ДДС общо в размер на 4 188.36 лв., върху получени от жалбоподателката доходи от наем като е прието, че в процесният случай отдаването под наем на недвижимите имоти, собственост на физическото лице, представлява независима икономическа дейност, за която следва да се начисли ДДС, тъй като през ревизирания период ЕТ е регистриран по ЗДДС. По делото не е било спорно, че З. А. Г. с ЕТ "Санди - З. А." е регистрирана по ЗДДС, считано от 05.02.2009 г. по инициатива на лицето. Регистрацията по ЗДДС е прекратена на 04.06.2014 г. За ревизираните данъчни периоди по ЗДДС от 05.02.2009 г. до 04.06.2014 г. ЕТ "Санди - З. А." не е извършвала и не е декларирала извършени доставки в дневниците за продажби и в подадени справки-декларации по ЗДДС, които за всеки данъчен период са били нулеви. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е сключило и е получило доходи от наеми от свързани с него дружества (такива, в които тя е управител и собственик на капитала и адвокатско дружество, чиито собственици са нейният брат и майка й), осъществяващи търговска дейност. Сключените договори за наем (л. 65 и сл.) са описани подробно на стр. 3-4 от РД. По делото е установено, че през 2009 г., в качеството си на физически лица, жалбоподателката е сключила договор за наем на офис, находящ се в гр. П., бул. "Х. Б." .№..., ет. ... със "Санди - 94" ЕООД, с месечен наем в размер на 400 лв., платени в брой от дружеството съгласно приложени разписки, описани по дати на стр. 3 от РД. През 2010 г. е сключен нов договор със "Санди - 94"' ЕООД за същия имот с месечен наем в размер на 450 лв., платени в брой съгласно приложени разписки. През 2011 г. и 2012 г. със "Санди - 94" ЕООД е договорен годишен наем в размер на 5 400 лв., а за 2013 г. и за 2014 г. е договорен годишен наем в размер на 1800 лв., изплатени на лицето като е удържан авансов данък по ЗДДФЛ. Господинова е сключила договори за наем и с адвокатско дружество "Александров, Господинова и партньори". По делото не е бил спорен и размерът на получените доходи от наем. Същите са декларирани от лицето и в подадената ГДД по ЗДДФЛ. Спорът по делото е бил правен, а не по отношение на установените факти и се е свеждал до това дали отдаването под наем на недвижими имоти от ревизираното лице на свързани с нея дружества, представлява независима икономическа дейност. За да постанови спорното решение и да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното физическо лице е реализирало доход от наем на недвижим имот за периода м. май 2009 г. - декември 2010 г. и септември и 2011 г., юли и декември 2012 г. и април 2013 г., който доход няма инцидентен характер, а редовен такъв, и следва да се определи като експлоатация на материално имущество, и като такъв попада в обхвата на определението за независима икономическа дейност по смисъла на чл. З, ал. 2, изр. З ЗДДС. Административният съд е изложил допълнителни мотиви, че задълженото лице не е достигнало облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, но ЕТ е било регистрирано по ЗДДС, поради което за ревизираните периоди се дължи ДДС във връзка с сключените договори за наем. Решението на административния съд е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че по време на ревизионното производство са извършени съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на РА. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от компетентни органи и в законоустановената форма. В РА е допусната техническа грешка при изписването на номера на РД и ЗВР. Тези технически грешки не се отразяват на формираната от ревизиращия екип и органите издали РА воля, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По делото е приложен РД, въз основа на който е съставен процесният РА. В РД е посочено правното основание, въз основа на което е определено спорното задължение. РД е неразделна част от РА, поради което не е налице липса на мотиви в процесния РА. Дори в РА да липсваха мотиви, това не е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като съдът решава въпроса за съществуването на данъчното задължение по същество. Пред първоинстанционният съд не е имало спор по установените факти, а спорът е бил правен. От значение за разрешаване на спора между страните е отговорът на въпроса - отдаването под наем недвижими имоти от РЛ, може ли да се квалифицира като независима икономическа дейност. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. По аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Безспорно е, че в конкретния случай З. Г., като физическо лице е реализирала доход от наем на недвижим имот за периода от м. май 2009 г. до декември 2010 г., септември 2011 г., юли и декември 2012 г. и април 2013 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че този доход няма инцидентен характер, а редовен такъв, поради което представлява независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изречение последно ЗДДС. По делото не е било спорно, че З. А. Г. с ЕТ "Санди - З. А." е регистрирана по ЗДДС, през ревизирания период, поради което са правилни изводите на съда, че за ревизираното лице е възникнало задължението (на осн. чл. 86, във вр. чл. 25, във вр. чл. 3, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗДДС) за начисляване на ДДС. Касаторът неоснователно се е позовал на Решение № 5935 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 7552/2012 г. по описа на Върховния административен съд и Решение № 3180 от 03.06.2014 г. по адм. дело № 9832/2013 г. по описа на Върховния административен съд, защото в цитираните решения е прието, че ревизираните лица не са извършвали редовно дейността по продажба на недвижими имоти, а в настоящия случай е установено, че Господинова редовно е отдавала под наем на свързани с нея дружества собствените й недвижими имоти. Предвид изложеното решението е валидно, допустимо и правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 604 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,