Решение № 5631 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 55/2013 г.

Решение № 5631 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 55/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Руменов Георгиев от гр. София срещу решение № 5508 от 19.10.2012 г. по адм. д. № 3400/2012 г. на Административен съд София град. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична Дирекция на вътрешните работи чрез своя процесуален представител юрисконсулт Стратиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Васил Руменов Георгиев от гр. София против заповед № З-3621 от 15.03.2012 г. на директора на Столична Дирекция на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 3 му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" - Люлин, на сектор "Охранителна полиция", към 09 Районно управление - "Полиция", при Столична дирекция на вътрешните работи. Фактите сочат, че е образувано дисциплинарното производство започнало със заповед № з-249 от 9.01.2012 г. на директора на СДВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя Георгиев по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Същото се изразява в това, че на 23.12.2011 г., около 22,40 часа в гр. София, в. жк. "Люлин", в близост до бл. 541, в извънработно време при управление на моторно превозно средство марка "Опел Астра", с рег. № С 5505 МС - главен полицай Васил Георгиев - след като извършил пътно-транспортно произшествие пред контролните органи от отдел "Пътна полиция" в СДВР е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишвания въздух. Също така - на служителя е бил издаден талон за медицинско изследване за извършване на химическа експертиза за установяване наличието на алкохол в кръвта. Поради непредставяне на лична карта за установяване на самоличност - проба не е взета и експертизата не е извършена, с което виновно е нарушил Заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед № Iз-45/2010 г. за търсене на наказателна отговорност на служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол, както и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство са извършени административно производствени действия по събиране на писмени доказателства, като на жалбоподателя е връчена лично на Георгиев на 16.01.2012 г. да даде писмени обяснения и на 18.01.2012 г. е депозирал такива, в които отрича употребата на алкохол и обяснява със здравословен проблем отказа да бъде изпробван с техническо средство; както и липсата на лична карта и невъзможността да установи самоличността си е причината да не му бъде взета кръвна проба. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, връчена на държавния служител на 7.02.2012 г. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че обжалваната заповед № З-3621 от 15.03.2012 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административно производствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото му на защита. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на СДВР се съдържат фактически основания като са конкретизирани нарушенията на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, като се възпроизведени тези нарушения описани в заповедта по чл. 230 ЗМВР. Посочено е, че същият виновно е извършил нарушения на т. т. 17 от ЕК и Заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед № Iз-45/2010 г., квалифицирани от дисциплинарно-наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. От съда са обсъдени всички възражения на жалбоподателя като е акцентирано върху причините поради които същият не е изследван за употреба на алкохол - приети за неоснователни. В тази връзка следва да се приеме, че обоснована е тезата на съда, че самото посочване на извършена на 21.12.2011 г. /два дни преди ПТП/ лекарска консултация и диагностицирано заболяване на Георгиев заболяване "бронхит" - не предполага обоснован отказ от техническото изследване за съдържание на алкохол в издишвания въздух; по субективни причини не е взета и кръвна проба - Георгиев не е е представил лична карта, за да удостовери самоличността си. Безспорно в случая са установени нарушенията по т. 17 от ЕК, повеляващи държавния служител на МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството му на участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, както по време на изпълнение на служебните си задължения или какъвто е и конкретният случай в извън установеното работно време. Държавният служител на МВР следва да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване управлението на МПС след употреба на алкохол, в случая Георгиев е отказал да бъде изпробван с техническо средство; осуетил е и възможността да му бъде взета кръвна проба. Това поведение на служителя безспорно е в нарушение на разпоредбата на т. 7 ЕК задължаваща държавния служител в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява. Тъй като уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, субектът на дисциплинарната власт в случая се е ръководил от законоустановените критерии. Основният критерий в случая - тежестта на нарушението е в достатъчна степен за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Нарушаването на ЕК съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган. При тези доказателства, които не са опровергани от касатора, настоящата инстанция приема изцяло тезата на Административен съд София град съд за правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства от административния орган и прилагане на съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. По безспорен начин е установено извършеното дисциплинарно нарушение, като мотивите на съда в тази посока се възприемат от настоящата инстанция. С оглед изхода на спора и във връзка с направеното искане за разноски касатора следва да заплати на ответника сумата 150 лева разноски - юрисконсултско възнаграждение. При контрола за законосъобразност на обжалваното решение се установи, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно са приложени материално правните норми и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Пето отделение,