Решение № 9108 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2012 г.

Решение № 9108 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 495/02.03.2012 г. по адм. дело № 2803/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Валентин Николов Касаков, от гр. Асеновград счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че не е доказано кумулативно изискуемото основание за отпускане на добавката по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ към получаваната от Касаков лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, свързано с причините за осъждането му за бягство през границата. Посочва, че наличното решение на регионалната комисия за гражданска реабилитация, с което репресията е призната за незаконна не изпълнява изискването за установяване на предпоставките по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, релевантни за случая. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 409/12.10.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив е потвърдил разпореждане № 4603014460/18.08.2011 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което на Валентин Николов Касаков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е отказано зачитане на осигурителен стаж за времето от 04.12.1967 г. - 05.09.1969 г. Със същото решение ръководителят на ТП на НОИ е потвърдил и разпореждане № 4603014460/15.07.2011 г., с което е отказано зачитане на времето от 04.12.1967 г. - 05.09.1969 г. за осигурителен стаж и отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. С решение № 495/02.03.2012 г. по адм. дело № 2803/2011 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 409/12.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и му е върнал административната преписка за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Досежно точното изчисляване на осигурителния стаж на лицето пенсионните органи незаконосъобразно са игнорирали решение № 438 от 24.02.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Пловдив, с което е признато на Валентин Николов Касаков времето на репресия - изтърпяване на наказание лишаване от свобода за периода от 04.12.1967 г. - 05.09.1969 г. за трудов и осигурителен стаж. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за стабилен административен акт, породил целените правни последици, с който пенсионните органи следва да се съобразят при определяне размера на отпуснатата пенсия (чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ). При изследване правото на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ пенсионните органи не са изяснили всички факти от значение за спорното право. Към момента на подаване на заявлението актуалната редакция на разпоредбата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Нормата съдържа две кумулативни материалноправни предпоставки, от които зависи възникването на правото на добавка към ЛПОСВ. Досежно едната от тях - изтърпяната репресия са събрани достатъчно доказателства и страните не спорят по нейната наличност. Неприлагането на присъдата в цялост (ведно с постановените мотиви) е пречка да се установи втората материалноправна предпоставка, а именно дали осъществената репресия е свързана с произхода, политическите убеждения или религиозни вярвания на репресираното лице. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за съществуването на спорното право и неизследването им от пенсионните органи е довело до постановяване на незаконосъобразни административни актове в тази им част. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение