Решение № 8328 от 8.8.2023 г. на ВАС, III о.

Н. Трайкова и М. Радева са подали касационна жалба срещу решение 392/18.11.2022г. по адм. дело 293/2022г. по описа на Административния съд Враца, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на община Враца да издаде акт, удостоверяващ фактическото им съжителство, което да бъде отбелязано в индивидуалните им регистрационни картони. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на община Враца не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Административният съд е установил, че с молба вх. 94000-4418/07.04.2022г. Н. Трайкова и М. Радева са поискали от кмета на община Враца да издаде акт, удостоверяващ фактическото им съжителство, като се позовали на фактите, че били в еднополова партньорска връзка и живеели заедно от месец февруари 2021г. Н. Трайкова имала постоянен и настоящ адрес в град Враца, а М. Радева имала постоянен и настоящ адрес в град Долни чифлик, област Варна. С писмо с изх. 94000-4418/1/ от 14.04.2022г. кметът на община Враца поискал от Министерския съвет на Република България становище относно възможността за удовлетворяване на искането на лицата. С писмо с изх. 9400-0-4418 /5/ от 10.05.2022г. главният директор на Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване при Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомил кмета на община Враца, както и подателите на молбата, че съобразно предписанията на Закона за гражданската регистрация в регистрите на населението се регистрират събития като раждане, брак и смърт, но не и фактическо съжителство. От правна страна административният съд приел, че по подаденото от Н. Трайкова и М. Радева заявление е формиран мълчалив отказ на кмета на община Враца по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като органът не се произнесъл в срока по чл.57, ал.2 АПК. Съдът преценил, че отказът е законосъобразен, като се позовал на чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, според които гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Съдът изложил мотиви, че с отказа не е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като не били налице доказателства, че подателите на жалбата съжителстват на съпружески начала, както и че е осъществена неоправдана намеса на държавата в техния личен и семеен живот. С аргумент, че административният орган не е обвързан със законово задължение да създаде и да води регистър за вписване на фактическото съжителство между лица и да издава нарочен акт за подобно вписване, жалбата била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че решението на съда е недопустимо поради липса на предмет на подадената до съда жалба. Съгласно чл.58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок по подадена до административен орган молба за съдействие се смята за мълчалив отказ. За да се формира мълчалив отказ, приравнен на изрично постановен индивидуален административен акт, следва да е подадено допустимо искане до компетентния да се произнесе административен орган. Ако тези предпоставки не са налице, непроизнасянето на органа в предвидения за това срок не е равнозначно на издаден административен акт. В случая непроизнасянето на кмета на община Враца в срока по чл. 57, ал. 2 АПК по подадената от Н. Трайкова и М. Радева молба не е формирало мълчалив отказ. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Тя се основава на данните в актовете за гражданско състояние на физическите лица и на данните в други актове, посочени в закон (чл.2, ал.1 ЗГС). При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: определят тяхната самоличност; определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен; отразяват постоянния и настоящия адрес; отразяват семейното положение; показват наличието на правни ограничения. Други данни, извън определените със закон, в това число и данните относно фактическото съжителство между лицата, не се обхващат от гражданската регистрация. Поради това кметът на община Враца не може да състави акт за гражданско състояние със съдържанието, поискано от Н. Трайкова и М. Радева. Тъй като административният орган няма право и задължение да реши поставения пред него въпрос, мълчанието му в определения от закона срок не е равнозначно на отказ за издаването на издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Подадената по реда на Административнопроцесуалния кодекс жалба не е допустима, тъй като не е насочена срещу административен акт, който съдът да разгледа. Като не е съобразил липсата на предмет на жалбата, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд