Решение № 16164 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1402/2021 г.

Решение № 16164 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1402/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбите на "КНМ Груп"ЕООД и на "Пи Маркет"ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила Решение № 261175 от 13.11.2019 г. по гр. д. № 13564/2019 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 719 от 14.04.2021 г. по т. д. № 142/2021 г. на Варненския окръжен съд, поради противоречието му с Решение № 4300 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 10168/2014 г. на Варненски районен съд. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор и чрез пълномощника си в съдебно заседание, ответникът по молбите за отмяна "Интейк"ЕООД изразява становище, че както молбата на "КНМ Груп"ЕООД, така и тази на "Пи Маркет"ЕООД са допустими, но неоснователни, поради липса на субективен идентитет, доколкото страните по двете дела са различни. Позовава се и на липса на идентичност спрямо пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) по двете дела. Има искане за присъждане на разноски. Ответниците "Енерго Про – Продажби"АД и "Глас Голд"Груп ЕУ"ЕООД не изразяват становище. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на едно от посочените по-горе съдебни решения като неправилно, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Молбите за отмяна са неоснователни. Доводите по двете молби за отмяна са идентични, което обуславя единното произнасяне по тяхната основателност. Страни по гр. д. № 13546/2019 г. на ВнРС са "Интейк"ЕОО - ищец и "КНМ Груп"ЕООД, "Пи Маркет"ЕООД и "Глас Голд"Груп ЕУ"ЕООД. Страни по гр. д. № 10168/2014 г. на ВнРС са "КНМ Груп"ЕООД – ищец и "Енерго Про – Продажби"АД – ответник. Хронологично, споровете по двете дела са разгледани както следва: І. Предмет на по гр. д. № 10168/2014 г. на ВРС е предявен от "КНМ Груп"ЕООД срещу "Енерго Про-Продажби"АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата 1200. 07 лв. Активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество произтича от сключен на 29.07.2014 г. договор за цесия по силата на който е придобило вземането на ФЛ Г. И. Г., формирано от недължимо платена сума за електроенергия. Установено е по делото, че исковата сума е в размера на едностранна корекция за потребена електроенергия, като корекцията е извършена, поради установено механично вмешателство в измервателния уред в имота на Г., осуетяващо измерването, респ. точното измерване. За да уважи иска, районният съд е приел, че към момента на констатираното нарушение не е била налице нормативна възможност за извършване на едностранна корекция на потребената енергия за отминал период. Счел е за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за цесия. ІІ. Предмет на гр. д № 13546/2019 г. на ВнРС е предявен от "Интейк"ЕООД срещу "КНМ Груп"ЕООД, "Пи Маркет"ЕООД и "Глас Голд"Груп ЕУ"ЕООД е положителният установителен иск, че вземането, присъдено в полза на "КНМ Груп"ЕООД с решението по гр. д. № 10168/2014 г. принадлежи на ищеца по силата на сключен на 23.10.2014 г. (в хода на съдебното производство) договор за цесия. Уведомлението до кредитора "Енерго Про-Продажби"АД е изпратено на 26.10.2014 г. След приключване на предходното дело с осъдително решение, в полза на "КНМ Груп"ЕООД е бил издаден изпълнителен лист, който съгласно спогодба от 23.12.2014 г. е следвало да бъде предаден на цесионера в 14-дневен срок от издаването му, което цедентът не е сторил. Позовал се е на това, че е прехвърлил същото вземане на "Пи Маркет"ЕООД два дни преди цесията в полза на "Интейк"ЕООД. Ищцовото становище е, че вторият договор за цесия е антидатиран, като се позовава на това, че уведомлението до кредитора "Енерго Про-продажби"АД му е връчено на 20.01.2015 г. Искът е насочен и срещу Глас Голд Груп ЕУ", поради качеството му на солидарен съдлъжник на "КНМ Груп"ЕООД по спогодбата от 23.12.2014 г. Поради това, че не е могъл да реализира правата си в изпълнителното производство, "Интейк"ЕООД е предявил положителен иск за установяване, че вземането принадлежи нему. За да уважи иска, Варненският районен съд е приел, че цесията от 23.10.2014 г. в полза на "Интейк"ЕООД е действителна и не е била развалена поради неизпълнение. Произвела е действие спрямо третите лица по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от датата на уведомяването на кредитора – 26.10.2014 г. Действителна е и цесията от 21.10.2014 г. в полза на "Пи Маркет"ЕООД, но за нея кредиторът е уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД на 27.12.2018 г., когато вземането вече е принадлежало на "Интейк"ЕООД. Становището на настоящия съдебен състав, че молбите за отмяна са неоснователни, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, молителите се позовават на обвързващи предели на СПН създадена с решението по осъдителния иск спрямо "Интейк"ЕООД с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Считат, че второто решение е недопустимо именно с оглед създадената СПН относно принадлежността на вземането. Недопустимостта произтича и от липсата на правен интерес от провеждането на установителния иск. Неправилността му се дължи на неправилната преценка, че договорът за цесия от 23.10.2014 г. не е бил развален, респ., че не е недействителен в хипотезата на чл. 40 ЗЗД. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда наличието на четири кумулативни предпоставки при две влезли в сила съдебни решения, формиращи СПН: 1. / Решенията да са постановени между същите страни; 2. / За същото искане; 3. / На същото основание; 2. / Да са противоречащи си. Правилото на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е възпроизведено в т. 5 на Тълкувателно решение № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС с което са разяснения хипотезите обективиращи наличието на тези предпоставки. Дори да се приеме, че в случая е налице субективен идентитет с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, разпростираща СПН и спрямо приобретателя на спорното вземане "Интейк"ЕООД, то дори и при такова разширително тълкуване на закона молбите за отмяна биха били неоснователни поради липсата на другите три кумулативни предпоставки. Не просто не е налице обективен идентитет на споровете по двете дела – различни са исканията, различни са и основанията, същественото в случая е липсата на противоречие между решенията по двете дела. Твърдението за наличие на противоречие се основава на механичната съпоставка на диспозитивите на двете решения, което се дължи на неправилното тълкуване на чл. 226, ал. 3 ГПК. Настъпилото материално правоприемство в хода на процеса (прехвърлянето на спорното право) и продължаването на процеса от праводателя без приобретателят да е встъпил в него, не означава отричане на материалното правоотношение. То запазва транслативното си действие между страните по него, а с решението постановено в полза/вреда на прехвърлителя се създава СПН спрямо насрещната страна по спора. В случай, че принадлежността на материалното право на праводателя е установена/отречена с решението, то между приобретателя и насрещната страна по делото е недопустимо пререшаването на този спор (дали материалното право е принадлежало на праводателя). Активната материалноправна легитимация на приобретателя се основава на сделката и тя е производна от материалното право на праводателя, установено със СПН. Тълкуването на чл. 226, ал. 3 ГПК в смисъл, че постановеното решение с участието на праводателя и без участието на приобретателя отрича материалноправната легитимация на последния е contra legem. Оттук и липсата на противоречие между осъдителното и установителното решения. За да установи кому принадлежи вземането, Варненският районен съд е зачел СПН на осъдителното решение установяваща, че праводателят е бил собственик на вземането и е изследвал прехвърлителната сделка (цесията от 23.10.2014 г.), счел е, че тя е действителна, не е развалена, поради което е породила действие и приобретателят се легитимира като носител на вземането, както спрямо праводателя си, така и спрямо третите лица. Правният му интерес да установи това, произтича от отричането на правото му както от праводателя, така и от твърдян приобретател по последваща цесия, което оспорване се е развило в рамките на изпълнителното производство. Т. е. второто решение не противоречи на първото, а съставлява негово надграждане – разглеждане на последващи спорове относно принадлежността на материалното право. Това от своя страна обективира липсата на втората и третата от посочените по-горе предпоставки. Искането и основанията по второто дело са различни от това на първото, тъй като с него се цели установяване на материалноправната легитимация по цесията от 29.07.2014 г. (от Г. на "КНМ Груп"ООД) спрямо длъжника "Енерго Про – Продажби"АД, а кому принадлежи същото вземане в резултат на цесията от 23.10.2014 г. (от "КНМ Груп"ЕООД на "Интейк"ЕООД), поради наличието на последваща цесия в полза на "Пи Маркет"ЕООД. Дори някое от решенията да би било неправилно (становище, което съдебният състав не споделя), то те са влезли в сила и извънредният способ за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК не е способ за ревизирането на някое от тях (чл. 307, ал. 4 ГПК), ако не са налице посочените по-горе четири кумулативни предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на и молбите на "КНМ Груп"ЕООД и "Пи Маркет"ЕООД ще следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изхода на спора, молителят "Пи Маркет"ЕООД ще следва да заплати на ответника "Интейк"ЕООД направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. съобразно заплатеното адв. възнаграждение. Плащането е отразено в приложеното към отговора адв. пълномощно. Доказателства за направени от "Интейк"ЕООД разноски по молбата на "КНМ Груп"ЕООД не са представени. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.