Решение № 1578 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2014 г.

Решение № 1578 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 3097/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 977/2014 г. по описа на Административния съд - София-град. Първата касационна жалба е подадена от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" чрез пълномощниците му адв. Николова и адв. Петрова. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Анастасова, която оспорва решението в осъдителната му част като незаконосъобразно. Моли да бъде постановено решение, с което оспореното съдебно решение да бъде отменено в осъдителната му част, а в отхвърлителната част като правилно и законосъобразно решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Втората касационна жалба е подадена от Славчо Йосифов Дулев от гр. Белене чрез процесуалния му представител адв. Андреев против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция над уважената част от 285 000 (двеста осемдесет и пет хиляди) лева до предявения размер от 561 200 (петстотин шестдесет и една хиляди и двеста) лева. Навеждат се доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като вместо него Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя за разликата между уважената част от иска до пълния предявен размер, като бъде оставена без уважение касационната жалба на ИА "Българска служба за акредитация", а съдебното решение в тази му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. Производството пред Административния съд - София-град, е образувано по искова молба на Славчо Йосифов Дулев в качеството му на ЕТ "Славчо Дулев" против ИА "Българска служба за акредитация" (ИАБСА) с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претърпени вреди, които са настъпили вследствие на издаден незаконосъобразен акт - заповед № 565/13.09.2004 г. на изпълнителния директор на БСА. С решение № 1034/27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3831/2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, по жалба на ищеца е отменено изцяло постановеното първоинстанционно решение № 593/29.01.2013 г. по адм. дело № 7980/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за нова ССЕ. В производството пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че ЕТ "Славчо Дулев" е придобил качеството "орган за контрол от вида "С" и правото да осъществява контрол на пътни превозни средства за превоз на определени опасни товари съгласно Европейската спогодба за превоз на опасни товари въз основа на сертификат за акредитация № 133 ОКС от 29.01.2004 г. с валидност до 31.01.2008 г. съгласно заповед за акредитация № 60/29.01.2004 г., издадена от ИАБСА. Съдът е установил също, че със заповед № 565/13.09.2004 г. на изпълнителния директор на ИАБСА е наредено да се отнеме акредитацията на орган за контрол от вида "С" на ЕТ "Славчо Дулев", считано от датата на получаване на заповедта, като отнемането е обявено на интернет страницата на изпълнителната агенция на същата дата. С решение от 21.05.2010 г., постановено по адм. дело № 279/2005 г. от СГС, заповед № 565/13.09.2004 г. е отменена, като решението е било потвърдено от касационната инстанция - решение № 10981/29.07.2011 г., постановено по адм. дело № 12638/2010 г. - пето отделение на Върховния административен съд. При тази фактическа установеност с обжалваното решение съдът е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразен административен акт по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е присъдил такова в размер на 285 000 лв., както и разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административният съд - София-град, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е частично основателен и доказан, както и че е доказано наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между претендираната вреда и незаконосъобразния административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал, 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При правилно установена фактическа обстановка от решаващия съд по делото е прието, че след получаването на сертификата едноличният търговец е сключил два еднотипни договора за извършване на услугата "изпитвания и контрол на ППС за превоз на определени опасни товари" съгласно Европейската спогодба за превоз на опасни товари (ADR) - договор № 013 от 11.02.2004 г. с "АВИН ОИЛ ГАЗ" ЕООД и договор № 012 от 07.02.2004 г. с "АСТРАТРАНС" АД, и двата със срок на действие до 31.12.2007 г. Съгласно уговореното между страните възложителите следва да осигурят на изпълнителя минималната бройка от 800 бр. ППС (за първия договор) и 1000 бр. ППС (за втория договор) за изпитване за календарната година до края на срока на договорите, респ. 3200 бр. за първия договор и 4000 броя за втория договор. За всяко неподсигурено за контрол ППС възложителят е поел задължение да заплаща по 100 лв. без ДДС (или по 120 лв. с ДДС), като в случай на промяна на статуса за акредитацията възложителите могат да прекратят договора, без да възникнат задължения за плащане към изпълнителя. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на Административния съд - София-град, че заповед № 565, с която е отнета акредитацията на орган на контрол от вид "С" на ЕТ "Славчо Дулев", обявена на интернет страницата на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", е била отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. Административният акт е издаден от съответния административен орган при изпълнение на административна дейност, който е действал незаконосъобразно от името и за сметка на държавата при осъществяване на държавни дейности и функции. Решаващият съд правилно е приел, че след отнемането на акредитацията на 13.09.2004 г. сключените договори за възлагане на услуга № 012 и 013, съответно от 07.02.2004 г. и 11.02.2004 г., са били прекратени, като след тези дати ЕТ "Славчо Дулев" е бил в обективна невъзможност да изпълнява поетите по тях задължения, както и да иска изплащането на уговорените такива. Съдът е изяснил, че към процесния период единствено Славчо Дулев е притежавал сертификат за акредитация на орган за контрол от вида "С", който има правото да извършва изпитвания и контрол на ППС за превоз на определени опасни товари съгласно ADR, като отнемането на издадения му сертификат е поставило страните в обективна невъзможност да изпълняват поетите с договорите задължения поради действията на административния орган, които са признати от съда за незаконосъобразни. В този смисъл неоснователни са наведените в касационната жалба доводи от процесуалния представител на ИАБСА, че съдът не е изследвал въпроса за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие и бездействие и настъпилата вреда. Заключението на съда, че е налице пряка причинна връзка между отнемането на сертификата на ЕТ "Славчо Дулев" и неизпълнението на договорните задължения, е правилен. Неизпълнението е пряка последица от незаконосъобразния акт на администрацията, тъй като ако оспореният акт не е бил издаден, то тогава въпросът за изпълнението или неизпълнението по сключените договори от Дулев би бил предмет на облигационни отношения между страните. Съдът е обсъдил както направените възражения в хода на съдебното производство, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинената вреда. По отношение на посочените в същата жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира същите за неоснователни. Видно от съдебен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2014 г., съдът е обсъдил и се е произнесъл по всичките доказателствени искания на процесуалния представител на ИАБСА, като делото е било отложено за повторно изслушване на вещото лице. На следващото редовно съдебно заседание, проведено на 07.04.2014 г., на което е докладвана и приета ССЕ, не е присъствал представител на ИАБСА, за което е бил редовно уведомен. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и заключението на назначената втора съдебно-счетоводна експертиза при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел кой е приложимият закон с оглед измененията в ЗОДОВ. Съдът вярно е тълкувал и посочил приложимия закон, като е приел, че за периода 13.09.2004-01.06.2006 г. претенцията на ЕТ "Славчо Дулев" следва да бъде реализирана по общия исков ред на ГПК, тъй като тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по прилагането на материалния закон ЗОДОВ, е задължително за всички съдебни инстанции, поради което правилно е прието от съда, че предявеният иск е основателен за периода 01.06.2006 - 31.12.2007 г. В този смисъл неоснователни и необосновани са доводите на втория касатор ЕТ "Славчо Дулев" по отношение на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция срещу ИАБСА за сумата над уважената от съда. Съдът обосновано и аргументирано е посочил, че тази претенция може да се реализира по реда на ГПК. С оглед указанията на Върховния административен съд при новото разглеждане на делото съдът е допуснал да бъде извършена допълнителна ССЕ, като направеното по нея заключение е прието и не е оспорено от страните. В нея е прието, че общият размер на дължимите суми по договор № 013/11.02.2004 г. и по договор № 012/07.02.2004 г. за периода 01.06.2006-31.12.2007 г. е 258 000 лв. без ДДС (342 000 с ДДС), което представлява сбора от дължимото възнаграждение и по двата договора. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че доказаният размер на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е 285 000 (двеста осемдесет и пет хиляди) лева, доколкото сумата за дължимия ДДС не е заявена с подадената искова молба. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените в касационната жалба на ИА "Българска служба за акредитация" основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователна е и касационната жалба на ЕТ "Славчо Дулев", като мотивираният извод за частична основателност на предявения иск е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материален закон - ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените и в двете жалби касационни основания за отмяна на оспореното решение. С оглед изхода на спора разноски не се дължат на страните. Предвид гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение,