Решение № 14229 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2013 г.

Решение № 14229 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Владимиров Григоров, от с. Доброславци, р-н "Нови Искър, СО, чрез пълномощника му - адв. Боян Георгиев, против Решение № 3099/10.05.2013 г. по адм. дело № 4421/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - ИД на АГКК, гр. София, редовно призован не се явява. Ответникът - Георги Паунов Младенов изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците: Емилия Георгиева Богданова и Владимир Георгиев Григоров, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Георги Владимиров Григоров срещу Заповед № РД-18-7/13.01.2012 г. на ИД на АГКК, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в частта й относно границата между поземлени имоти с идентификатори 21662.4821.180 и 21662.4821.179. Според съда при заснемане на спорната граница между двата имота не са допуснати нарушения на материалния закон, тъй като е спазена поредността на критериите за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 - т. 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР / изм. Д. в. бр. 82/2011 г./, а именно границите по регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ /за имоти с приложена регулация/, които не са материализирани по т. 4, пред съществуващите на място материализирани граници, които не са означени по реда на т. 1- по т. 5. Поради това и отсъствие на издадено разрешение за изработване на проект за изменение на РП между двата имота към датата на издаване на заповедта, съдът е приел, че оспорването на заповедта е неоснователно. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на ИД на АГКК-София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена първоначална КК и КР на землището на с. Доброславци, р-н "Нови Искър", СО, в частта на КК, относно заснетата имотна граница между поземлени имоти 180, собственост на касатора, и съседния му имот 179. От данните по делото е установено, че спорната имотна граница по оспорената КК съвпада с регулационната граница между двата имота по действащия регулационен план на с. Доброславци от 1991 г., но не съвпада със съществуващата на място ограда, означена на скицата на вещото лице с червена линия, минаваща през т. 1 и 2 и покрай стопанска постройка - т. 3 и 4.При тези данни законосъобразен е извода на съда, че границата между имот 180 и съседния му имот 179 е определена приоритетно по критериите за граници на поземлените имоти, установени с чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /изм. Д. в. бр. 82/2011 г./, а именно на основание т. 4 от разпоредбата - по регулационния план, която предхожда критерия по т. 5 - съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1 от същата разпоредба. По делото е установено, че собствениците на ПИ 180 и на ПИ 179 не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имотите си, в съответствие с правата по актовете си за собственост, за да може в съответствие с чл. 41, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗКИР границата между тези имоти да бъде заснета по тези трайни знаци. Твърдението и пред касацонната инстанция, че границата е следвало да мине по проектната регулационна линия на висящата преписка по изменение на РП между УПИ VII и УПИ VIII, кв. 27 по плана на с. Доброславци, по която има издадено разрешение на кмета за изработване на проект за изменение на РП от 18.01.2012 г., е неоснователно. Това е така, защото органът, одобряващ първоначална КК и КР, на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е длъжен да съобрази само данните, които се съдържат по влезли в сила РП или техните изменения, но не и по висящи административни преписки по изменение на такива планове. Освен това, както правилно е установил и решаващия съд, към датата на издаване на процесната заповед няма издадена и влязла в сила заповед на кмета за ЧИРП между УПИ VII и VIII, кв. 27 на с. Доброславци, няма и издадено разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за такова ЧИРП. Видно от представеното разрешение на кмета, такова е издадено на 18.01.2012 г., т. е след издаване на заповедта. Поради изложеното крайните изводи на съда, че оспорената заповед е законосъобразна, поради съответствието й с материалния закон, са правилни. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение