Решение № 6964 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2010 г.

Решение № 6964 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Магурева, против решение № 1850/09.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2165/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с която е отменено експертно решение /ЕР/ № 0647 от заседание № 089/15.06.2009 г. на НЕЛК. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, както и неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспореното ЕР на НЕЛК. Ответникът по касационната жалба - Милка Петрова Панайотова от гр. Айтос, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил оспореното ЕР на НЕЛК, след като е установено, включително чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза, че определеният процент на трайно намалена работоспособност не съответства на действителното положение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено експертно решение № 0647 от заседание № 089/15.06.2009 г. на НЕЛК, с което на Милка Петрова Панайотова са определени 40 % трайно намалена работоспособност /ТНР/; преписката е върната на НЕЛК за извършване на нова оценка на работоспособността на лицето. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Бургас № 2731 от заседание № 214/10.12.2007 г. на Милка Петрова Панайотова е определена ТНР 40 %, като е предвиден срок на инвалидност до 01.02.2009 г. за две години; при обжалването на това решение пред НЕЛК е постановено процесното решение, с което е определен същия процент намалена работоспособност със срок на инвалидност до 01.02.2010 г. за три години. Съдът е възприел заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че освидетелстваната страда от заболяване с диагноза - камък в левия бъбрек и уретера, състояние след левостранна уретеролитотомия, че хидронефрозата представлява постоянна възможност за уроинфекции и бъбречни кризи, налице е каменна калкулоза, в съответствие с което и по ч. 9, р. 19, т. 4.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР/ се определят 50 % трайна неработоспособност. Предвид това съдът е приел, че оспореното решение на НЕЛК е постановено при нарушение на материалния закон, като оценката на трайно намалената работоспособност на лицето е неправилно определена от НЕЛК на 40 %. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. Това оплакване не е обосновано, но въпреки това при извършената проверка, се установи, че решението е постановено при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствие на отрицателни такива. Жалбоподателката в първоинстанционното производство е спазила всички изисквания по чл. 150 и чл. 151 АПК, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес, поради което е била допустима. Съдът се е произнесъл в рамките на своята компетентност и съобразно предмета на правния спор. Обжалваното съдебно решение е неправилно, поради това че съдът е формирал решаващия си извод за незаконосъобразност на обжалваното експертно решение на НЕЛК единствено въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - специалист по вътрешни болести и кардиология, което е необосновано относно направения от вещото лице извод за определяне на максималния процент ТНР от предвидения диапазон в ч. 9, р. 19, т. 4.2 НМЕР /отм., в сила към постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК/. Експертизата на трайно намалената работоспособност и в частност степента на тази трайно намалена работоспособност е възложена на ТЕЛК и НЕЛК, в чиито състави, според правилото на чл. 106, ал. 1 ЗЗ работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. В чл. 57 НМЕР (отм.) е предвидено, че степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Според чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.) установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1; ако отправната точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит. Според т. I от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР, при ползването на отправните точки на намалената работоспособност следва да се има предвид, че водеща при определяне на степента на намалена работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването. В оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК са изложени мотиви във връзка с определяне степента на ТНР, изразяващи се в направени констатации от медицинските изследвания, представените документи и прегледа на освидетелстваното лице, като е направено заключение, че се касае за бъбречно-каменна болест с насложени пиелонефритни промени, документирани резки кризи и активни уроинфекции, с извършено оперативно лечение - нефропексия декстра през 1990 г. и уретеролитотомия в ляво през 2006 г. с персистираща хидронефроза в ляво и след оперативно лечение от II-III степен /към моментна на ЕР/, компенсирана бъбречна функция, като е определена 40 % ТНР по т. 4.2, р. 19, ч. 9. Посочено е, че не се определя максималния процент ТНР по отправната точка, тъй като липсват документи за чести кризи, активни уроинфекции, хемопоезата е запазена, няма данни за АХ. В изслушаното по делото заключение, изготвено от вещо лице - специалист по вътрешни болести и кардиология, по същество са направени същите констатации относно състоянието на заболелия орган и организма като цяло, но е направен извод за ТНР 50 %, който е максималният процент по приложимата отправна точка 4.2 /бъбречно-каменна болест без ограничения в бъбречната функция с по-чести колики и усложнения /уроинфекция, хидронефроза, ренопаренхимна артериална хипертония, анемичен синдром/, раздел 19 - "Болести на бъбреците и пикочните пътища" от част 9 - "Вътрешни болести" от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.), в която е посочен диапазон на намалена работоспособност 30-50%. Определянето на най-високия процент намалена работоспособност всъщност изобщо не е обосновано от вещото лице в приетото по делото заключение, поради което съдът е постановил необосновано съдебно решение като е изградим изводите си на това заключение без да прецени неговата необоснованост и без да го обсъди с останалите доказателства по делото. Поради това изводите, които са направени от органа на медицинската експертиза в оспореното пред съда ЕР на НЕЛК не са опровергани чрез заключението на вещото лице, изслушано в съдебното производство. Същевременно изводите в решението на НЕЛК са обосновани с констатациите за здравословното състояние на лицето и обусловения функционален дефицит, които от своя страна са направени въз основа на медицински изследвания, представената медицинска документация и преглед на лицето. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалваното пред него ЕР на НЕЛК и е върнал преписката на НЕЛК за извършване на нова експертиза на работоспособността на лицето. Съдебното решение следва да бъде отменено и поради това че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, спорът следва да бъде решен по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като бъде отхвърлена жалбата на Милка Панайотова против експертно решение № 0647/15.06.2009 г. на НЕЛК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение