Решение № 12112 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2010 г.

Решение № 12112 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две жалби: Жалбата на кмета на район "Аспарухово" - община Варна е подадена против решение № 1323 от 28.06.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, по адм. д. № 17/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда относно определяне на оценка на трайни насаждения, които са засети след прекратяване правото на ползване на бившия ползвател. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е оценявана като подобрение ограда, която без увреждане може да се отдели и вдигне от бившия ползвател. Втората касационна жалба е подадена против горепосоченото съдебно решение от Тодорка Василева Николова, Златка Василева Петрова, Васил Костов Димитров, Руска Костова Величкова, Тотка Иванова Анастасова, Елена Иванова Николова, Васил Иванов Василев, Кирил Ставрев Петров, Милка Кирилова Ставрева, Йорданка Вълкова Ставрева, Албена Асенова Русева, Валентин Асенов Ставрев, Марин Георгиев Маринов, Димитър Атанасов Димитров, Марийка Атанасова Алексиева, Яна Георгиева Халачева и Еленка Лазарова Павлова, предявена чрез упълномощен адв. Иван Белинов. В тази касационна жалба се развиват доводи за допуснати нарушения от съда при определяне на времето, към което се определя оценката - към постановяване на решението, а не към момента на издаване на административния акт, оспорва се оценяването на оградните колове и оградната мрежа, на 10 бр. саморасли бадеми и оценяването на подобрения, направени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Всички касатори молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Димитър Иванов Ангелов не изразява становище по жалбите. Заинтересованите страни - Ангел Иванов Каракехайов и Златка Николова Каракехайова също не заявяват мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и за отмяна на атакуваното съдебно решение, защото неправилно съдът е приел стойността на всички трайни насъждения от вещите лица, в това число и на засадените след прекратяване правото на ползване на бившия ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед на което при постановяване на решението си административния съд е нарушил материалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 1323 от 28.06.2010 г. е изменена заповед № Г - ПР - 434/08.12.2009 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е одобрена оценката на подобренията, извършени в частта от поземлен имот № 1674 по помощния план, попадаща в имот № 4072 по ПНИ на м. "Боровец - юг", кад. район 404, землище кв. Галата, гр. Варна, целият с площ 517 кв. м., като оценката е увеличена от 1945 лв. до размер 2202 лв. и община Варна - район "Аспарухово" е осъдена да заплати разноски за вещо лице в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е констатирал, че собствеността върху процесния имот е възстановена на наследниците на Васил Иванов Титев и бившият ползвател на имота е Иван Ангелов Каракехайов, като оценката е определена за заплащане на неговите наследници. Жалбата до административния съд е подадена от Димитър Иванов Ангелов като наследник на Иван Ангелов Каракехайов с доводи за заниженост на оценката. Съдът е изслушал единична и тройна съдебно-технически експертизи и е приел, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид всички подобрения, които са налице към момента на изготвяне на експертизите и оценката да се определи към момента на издаване на процесната заповед, като в нея се включват и строителните подобрения. От тук първоинстанционният съд е извел извод, че стойността на трайните насаждения в имота възлиза на 1499 лв., а на строителните подобрения - 703 лв. Настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд - Варна относно правнорелевантния момент, към който се определя стойността на оценката. Правилно в обжалваното решение е счетено, че тя следва да се определи към датата на издаване на оспорената заповед, защото произнасянето на съда е относно законосъобразността на процесния административен акт, който се преценява към конкретната дата на издаването му. По отношение съображенията на първоинстанционния съд за включване в оценката на оградата на имота в нейната цялост - бетонни колове, мрежа и врата, Върховният административен съд не възприема мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение, защото те не са съобразени с т. 8 от Постановление № 6 от 1974 г. на Върховния съд. Спорните изброени строителни подобрения имат характер на вещи, които не са трайно прикрепени към земята, в какъвто смисъл са обясненията в съдебно заседание на вещите лица, представили тройната съдебно-техническа експертиза, поради което те не следва да се включват в стойността на дължимата оценка. Относно възраженията на касаторите срещу изводите на първоинстанционния съд за изключване от стойността на оценката на трайните насаждения, които са засети след 1992 г., настоящият съдебен състав счита, че са основателни. Това е така, защото ползвателят има статут на добросъвестен владелец до влизане в сила на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г. След тази дата по силата на закона правото му на ползване е прекратено, поради което той не следва да получи обезщетение за насаждения, които е засадил след този момент. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оценката, определена от първоинстанционния съд следва да се намали със сумата 703 лв. - стойност на строителните подобрения, които могат да се демонтират и отделят от имота безпроблемно, както и със стойността на насажденията засадени след 03.04.1992 г. Следователно при приспадане на горепосочените стойности би се получила оценка по- ниска от определената от административния орган с процесната заповед. В случая обаче спорната оценка не е атакувана от наследниците на бившия собственик на имота, а само от наследника на ползвателя, което означава, че дължимата оценка не може да се намали под стойността, определена от кмета на район "Аспарухово" - община Варна. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. То следва да се отмени изцяло, вкл. и в частта за разноските и вместо него по същество да се отхвърли жалбата на Димитър Иванов Ангелов в качеството му на наследник на Иван Ангелов Каракехайов като неоснователна. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,