Решение № 72 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2016 г.

Решение № 72 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 3569 от 03.05.2016 г. постановено по гр. д. № 1578/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-41-89 от 25.08.2014 г. по гр. д. № 43263/2010 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от В. И. Г. срещу С. С. Д. иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 107 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящ се от дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 40.71 кв. м., заедно с избено помещение № 13 с площ от 2.53 кв. м. и с припадащите се 0.4241% ид. ч. от общите части на сградата, вкл. правото на строеж върху мястото. Касационната жалба е подадена от ищеца В. И. Г. чрез пълномощника адвокат С. Д. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, уважаваща възражението за придобивна давност на имота. Изтъква се, че исковата молба е подадена през 2010 г. и теклият в полза на ответника давностен срок е бил прекъснат. Невъзможно е, както е приел съда, исковата молба да е подадена през 2012 г., а образуваното гражданско дело да е по описа за 2010 г. Ответникът по касационната жалба С. С. Д., чрез пълномощника адв. Ч., оспорва жалбата. С определение № 92 от 06.03.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: от кой момент се счита предявен иска, как се удостоверява това и от кой момент се прекъсва придобивната давност при предявяване на иск за собственост срещу владелеца. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по ревандикационен иск. Ищецът В. И. Г. претендира да е собственик на имота по силата на саморъчно завещание от С. К. Д., починал на 27.01.2001 г. Не се спори, че наследодателят е бил собственик на имота съгласно договор за замяна 1976 г. Със саморъчно завещание от 25.05.1992 г. С. К. Д. е завещал на ищеца, негов племенник, процесния имот и цялото си движимо имущество. Ответникът С. С. Д. е син и наследник по закон на завещателя. Той оспорва иска на първо място с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, на второ място счита, че е придобил имота по давност и на последно място предявява възражение за възстановяване на запазената си част от наследството. В съдебно заседание съдът не е приел за разглеждане иска за възстановяване на запазена част и е разпоредил да се отдели в отделно производство. Приетата графологична експертиза установява, че авторът на представените сравнителни образци и авторът на текста и подписа на процесното завещание, са едно и също лице. С. материал, използван от експерта /писмо и няколко ръкописно надписани снимки/ е оспорен от противната страна с довод, че авторството му не е несъмнено. Предприетите усилия по издирване на безспорен сравнителен материал - образци от подписа в паспортна служба и в пенсионната преписка са останали неуспешни, тъй като такива не се съхраняват. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да кредитира заключението на експертизата и да приеме, че завещанието е автентично - написано и подписано от завещателя. Изтъкнал е, че ищецът активно е съдействал за осигуряване на безспорни образци от подписа, но такива не са намерени не по негова вина. Позовал се е на практика - решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на II г. о. и е счел, че при оспорване на сравнителния материал тежестта на доказване е на оспорващата страна, която трябва да проведе насрещно доказване, че той не изхожда от сочения автор. В случая това не е сторено. Независимо от извода, че ищецът е придобил правото на собственост по силата на завещанието, съдът е отхвърлил иска като е намерил за основателно възражението на ответника за придобиване по давност. Събраните гласни доказателства сочат, че непосредствено след смъртта на баща си ответникът е установил владение върху процесния имот, като е упражнявал фактическата власт чрез трети лица - наематели, с намерение за своене. Според съда, считано от 2001 г. до датата на предявяване на исковата молба през 2012 г. е изтекъл 10 годишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, приложим към установеното от ответника недобросъвестно владение. Въз основа на това съдът е счел, че ответникът се явява собственик на имота на оригинерно основание - придобивна давност. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, свързан с изводите на съда за придобиване на собствеността чрез давностно владение и по-точно за момента, от който настъпва ефекта на прекъсване на давностния срок /чл. 116, б. "б" ЗЗД/ при предявяване на иск за собственост от собственика срещу владелеца. В практиката по чл. 290 ГПК - Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 628 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2009 г., I г. о., ГК, безпротиворечиво се приема, че искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда, както сочи разпоредбата на чл. 125 ГПК. От този момент настъпва и прекъсването на давностния срок по чл. 116, б. "б" ЗЗД. Датата на постъпване на исковата молба в съда се удостоверява с входящия номер, който тя получава в регистратурата и изрично се отбеляза върху исковата молба - чл. 42, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните административните, военните и апелативните съдилища /П./. Ако исковата молба е подадена по пощата, то датата на пощенското клеймо се отбелязва върху първата страница - чл. 44, ал. 2 от Правилника и от тази дата настъпва прекъсването на давността - чл. 62, ал. 2 ГПК. По касационната жалба. Изводите на въззивния съд по развилия се спор за автентичност на завещателното разпореждане и по-конкретно за тежестта на доказване при оспорване на сравнителния материал за графологичната експертиза, са в съответствие със създадената задължителна практика, посочена в решението. Следва да бъдат споделени изводите, че завещанието е валиден акт на разпореждане и въз основа на него собствеността върху имота е преминала върху наследника по завещание. Тъй като даденото разрешение е в интерес на касатора, то оплаквания в касационната жалба в тази насока липсват. Обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, разглеждаща възражението на ответника за придобиване на собствеността по давност. Събраните гласни доказателства установяват, че ответникът е установил владение върху имота след смъртта на наследодателя през 2001 г., което владение е упражнявано чрез трети лица - държатели по силата на наемно правоотношение. Тази фактическа власт не е била прекъсвана и обезпокоявана до датата на предявяване на исковата молба. Именно при определяне на тази дата съдът е допуснал грешка, като е приел, че исковата молба е предявена през 2012 г. Видно от отбелязванията върху исковата молба тя е подадена на 31.08.2010 г. по пощата /посочен е номер на пратка/, на 03.09.2010 г. е постъпила в съда и е получила входящ номер, а на 07.09.2010 г. е образувано делото. На първата страница на исковата молба е налице щемпел с дата 23.11.2012 г., но той се отнася за вписването на исковата молба. При тези данни следва да се приеме, че исковата молба е подадена на 31.08.2010 г. и от този момент е настъпил ефекта на прекъсването на теклата в полза на ответника придобивна давност. С оглед на това упражняваното владение от 2001 г. до 31.08.2010 г. е недостатъчно за придобиване на имота по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради това възражението на ответника е неоснователно и предявеният иск за собственост следва да бъде уважен. Тук следва да се направи резервата, че спорът по чл. 30 ЗН, който е отделен от настоящия, би могъл да предизвика промяна в собствеността върху имота предвид преобразуващия характер на упражняваното право. Ищецът има право на сторените разноски за водене на делото в трите инстанции, които възлизат на 5128 лв. съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.