Решение № 10285 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2009 г.

Решение № 10285 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София против решение № 3/27.01.2009 г., постановено по адм. дело № 6888/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № 2250800052/11.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, според които съдът неправилно е изградил изводите си само въз основа на заключението на графологичната експертиза, без да го обсъди с останалите доказателства, в резултат на което е достигнал до необоснования и неправилен извод, че регистрационният опис е подаден в срок. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Вип Секюрити" ЕООД - гр. София, представляван от Атанас Симеонов и Васко Балабанов, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника адв. Асенов се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е изградил изводите си само въз основа на графологичната експертиза, без да го обсъди с останалите писмени доказателства по делото. Решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София град е отменил по жалба на "Вип Секюрити" ЕООД ревизионен акт № 2250800052/11.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, офис "Средни данъкоплатци и осигурители" относно непризнат данъчен кредит в размер на 65280,52 лв. за данъчен период 18.04. - 30.04.2003 г., както и относно начислената лихва за забава в размер на 43689,02 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че ревизията е извършена по повод преобразуването на "Оптима Файнаншъл Сървисиз" ЕООД чрез вливането му във "Вип Секюрити" ЕООД, като с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит върху наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС, поради това че описът на наличните активи не е представен в срока по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.). Установено е, че "Оптима Файнаншъл Сървисиз" ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 330/14.04.2003 г., извършена е проверка и на 18.04.2003 г. на управителя на дружеството е връчено удостоверението за регистрацията. Описът на наличните активи е заведен с вх. № 330/22.04.2003 г., подаден е след изтичането на тридневния срок, поради което на основание чл. 69, ал. 3 ЗДДС правото на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни. В съдебното производство жалбоподателят е оспорил авторството на подписа под уведомлението за регистрацията, като е поддържал, че подписът не е на управителя Васко Балабанов, посочен като лице на което е връчен акта. Съдът е възприел заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, според което подписът под уведомлението не е на Васко Балабанов. Въз основа на това съдът е направил извода, че уведомлението не е връчено редовно на посочената в него дата - 18.04.2003 г., поради което 3-дневният срок за подаване на описа на наличните активи не е започнал да тече и подаденият на 22.04.2003 г. опис следва да се приеме за подаден в срок. В решението са изложени подробни съображения относно особения режим за признаване право на данъчен кредит върху наличните активи към датата на регистрацията по чл. 68 ЗДДС (отм.) и относно изискванията за възникване и упражняване на това право по чл. 69 от закона. Посочено е, че съгласно чл. 111, ал. 4 ЗДДС (отм.) регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверението, към която дата лицето изготвя регистрационен опис по образец на наличните активи и го подава до третия ден включително. Според съда, за връчването на удостоверението следва да бъдат приложени общите правила по чл. 48 ГПК (отм.), доколкото не са предвидени специални такива. В случая липсват доказателства на кое лице е осъществено връчването на удостоверението и след като е установено с експертизата, че удостоверението не е подписано от лицето, за което е посочено, че го е подписало, то не може да се направи извод за редовно връчване. Наред с това съдът е обосновал извод, че връчването на това удостоверение следва да бъде направено на управителя на дружеството, като се е аргументирал с изискването за подаване на заявлението за регистрация от управителя, както и с необходимостта от правна сигурност и охрана на интересите на субектите, с оглед краткия срок за подаване на описа от датата на връчването. Съдът е направил извода, че регистрационния опис е подаден в срок, след като не е доказано, че удостоверението за регистрация е връчено на 18.04.2003 г. По отношение на ревизираното лице, в качеството му на правоприемник на "Оптима Файнаншъл Сървисиз" ЕООД са изпълнени всички останали предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС (отм.), поради което за същия е възникнало право на данъчен кредит, което неправилно не е признато с обжалвания РА. По съображения в този смисъл съдът е отменил РА. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, изводите на съда са правилни. От фактическа страна е безспорно, че "Оптима Файнаншъл Сървисиз" ЕООД чрез управителя си е подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 330/14.04.2003 г., въз основа на което е направена проверка от данъчен орган и е издадено удостоверение за регистрация изх. № 330/18.04.2003 г. От дружеството е подаден опис на наличните активи преди датата на регистрацията на 22.04.2003 г., заведен с вх. № 330 от същата дата. Спорът по делото е свързан с това дали удостоверението е редовно връчено и съответно дали описа на наличните активи е подаден в срока по чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.), представляващо условие за ползване право на данъчен кредит в хипотезата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС (отм.). Отговорът, който е даден на тези въпроси от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е изложил, че в чл. 68 и чл. 69 ЗДДС (отм.) е регламентиран особен режим на ползване на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията. Според чл. 68, ал. 1, регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията, за които са налице визираните в ал. 2 предпоставки. Според чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.) правото по чл. 68 възниква на датата на регистрацията и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68, ал. 2, т. 4, се отразяват в дневника за покупките. В чл. 69, ал. 3 изрично е указано, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон. В тази връзка, чл. 111, ал. 4 от закона регламентира, че регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация по този закон до 14-ия ден от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към тази дата лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и 70, и го подава до третия ден от регистрацията. В конкретния случай, предвид оспорването на подписа на лицето, посочено като получател на удостоверението за регистрация, съдът е назначил вещо лице по съдебно-графологична експертиза, което е дало заключение, че подписът в удостоверение изх. № 330/18.04.2003 г. на ТДД гр. София ДП "Средец" не е положен от Васко Борисов Балабанов. Съдът правилно е възприел изводите на вещото лице, тъй като заключението е изготвено компетентно и обосновано и не е оспорено от страните по делото. В съдебното заседание на 13.01.2009 г., когато е изслушано вещото лице, е присъствал представител на дирекция "ОУИ" и същият не е задал допълнителни въпроси на вещото лице, не е оспорил заключението, нито е поискал назначаване на тричленна експертиза. Същевременно, изследването на идентичност и авторство на подписи и почерци е област, която изисква специални познания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК и правилно за отговора на поставения въпрос е назначено вещо лице. Именно поради това че въпросът изисква специални познания и вещото лице по назначената експертиза е дало обоснован отговор, за съда не е било налице основание да не приеме заключението. Разпоредбата на чл. 202 ГПК, на която се позовава касаторът действително изисква съдът да обсъди заключението с останалите доказателства по делото, но това изискване е свързано с отговора на правно релевантния въпрос, за чието изясняване е назначено вещото лице. В случая няма доказателства, които да водят до извод за необоснованост или неправилност на заключението, поради това съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещото лице. Съдът по принцип няма специални познания за сравнение на почерци и подписи и за изследване на авторството им, поради което не може да бъде възприет доводът на касаторът, че съдът е следвало сам да сравни подписите, положени под заявлението за регистрация и протокола от проверката с този на удостоверението и да констатира, че са идентични. При съмнения относно правилността на заключението представителят на приходната администрация е следвало да поиска назначаване на тричленна експертиза, което не е сторил, поради което неоснователно поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е възприел заключението на вещото лице. Предвид изложените съображения, обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че удостоверението за регистрация не е връчено на управителя Васко Балабанов, посочен като лицето на което е извършено връчването. Същевременно не е доказано, че удостоверението е редовно връчено на друго лице от дружеството, в съответствие с изискването по чл. 48 ГПК (отм.). Поради това не е доказано редовно връчване на уведомлението на 18.04.2003 г. и срокът за представяне на описа на наличните активи не е започнал да тече от тази дата. Подаването му на 22.04.2003 г., вместо на 21.04.2003 г., правилно е преценено от съда че е направено в срок. Доводът на касатора, че при възприемане на това становище би се стигнало до извода, че лицето изобщо не е регистрирано по ЗДДС, е логически и правно неиздържан. Предприетите от лицето действия по подаване на описа налагат извода, че уведомлението е връчено, но това не е станало на посочената дата и на посоченото лице. По делото не е имало спор относно изпълнението на останалите предпоставки по чл. 68, ал. 2 и чл. 69 ЗДДС, поради което съдът е достигнал до обоснования извод, че за ревизираното лице, в качеството му на правоприемник на "Оптима Файнаншъл Сървисиз" ЕООД, е възникнало право на приспадане на данъчен кредит върху наличните активи към датата на регистрацията. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски. Настоящият състав следва да се произнесе по разноските само пред тази инстанция, доколкото не се променя изхода на делото и разноските пред първата инстанция е следвало да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7800 лв., съгласно договор за правна помощ серия А, № 0684353, без дата, към пълномощно от 09.06.2009 г. Според вписването в договора уговореното възнаграждение е платено в брой. Настоящият състав намира, че платеното възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществените действия по правна защита пред настоящата инстанция, поради което в съответствие с предоставената възможност по чл. 161, ал. 2 ДОПК, възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер на възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалния интерес по спора е общо в размер на 108969 лв. - главница и лихви, поради което съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба минималния размер на възнаграждението е 2629 лв. Предвид това и предоставената възможност за преценка, възнаграждението следва да бъде намалено до 2629 лв. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че разпоредбата на § 2 ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъде прилагана поради противоречието й с разпоредба на чл. 161, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата, които са нормативни актове от по-висок ранг. Наредбата е издадена от Висшия адвокатски съвет по законова делегация на чл. 36 от ЗА и съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Следователно, при редуциране на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да присъди по-нисък размер от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА, респективно - Наредба № 1/9.07.2004 г., а не от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,